site.btaЗа разликата между вина и покаяние говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на 9 ноември в църквата „Св. Йоан Рилски“ в Лондон

За разликата между вина и покаяние говори иконом д-р Добромир Димитров в проповедта си на 9 ноември, когато бе отбелязана седма Неделя след Неделя подир Въздвижение и бе почетена паметта на св. Нектарий, еп. Егински, чудотворец, св. мчци Онисифор и Порфирий, преп. Матрона и Теоктиста, в Българската православна църква „Св. Йоан Рилски“ в Лондон. Видео от църковната служба бе споделено във Фейсбук страницата на храма. 

На този ден в храмовете се чете от Лука свето Евангелие (8:41-56), което гласи следното: 

„И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едното, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене? Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала. А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Накова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла. А Той, като отпрати всички навън я хвана за ръка, извика: момиче, стани! И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде. И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото“.

Иконом д-р Добромир Димитров посочва относно жената, страдаща от кръвотечение, че може би според съвременната медицина става въпрос за някакъв вид миома. По думите му тази болест прави човек абсолютно слаб поради загубата на кръв, но в еврейската религия освен че е болен, един такъв човек е смятан и за нечист заради това, че от него излиза кръв. 

Той разяснява и че през времето, в което жената страда от тази болест, „тя не е могла да извърши никакъв религиозен ритуал, нито е могла да отиде в синагогата, нито е могла да отиде в храма, нито е могла да пренесе даровете си пред Бога, нито е могла да общува с някой, защото ако някой се докосне до нея, той също става нечист, това е еврейската религия“. Тоест тя не само, че е била болна, но не е можела да общува нормално и да извършва своите религиозни задължения.

„Ето тази жена е чувала за Христос, знаела е, че вече няма кой да ѝ помогне, защото всичко, което е имала, е продала и е дала по лекари, и тя си е казала „ако само се докосна до края на дрехата Му, ще се излекувам“. Толкова много е вярвала, че това е единственото нещо, което може да ѝ помогне. И вижте колко странно. До Христос са се допирали много хора. Апостолите казват, смеят Му се, казват - цялата тълпа е около Тебе, а Ти казваш „някой се допря до Мене“. Тоест те Му се смеят. Те Му казват - как можеш Ти да говориш по този начин? И Той казва „някой се допря специално и от Мене излезе сила“... Може би ние не можем да осъзнаем какво точно пише в Евангелието, но как ние можем да накараме Бог да действа в нашия живот, дори защото Неговата воля е именно да има общение с всеки. Защото тази тълпа, която се е допирала до Христос, е искала да види някакво чудо - за болната дъщеря на Иаир. Но жената с кръвотечението, тя е анонимна, тя казва „само да се допра до Него“. Виждайки, че не може да се укрие, тя изповядва греха си. Смята, че е направила нещо грешно, защото, допирайки се до Христос, го е направила и Него нечист. И заради това тя се притеснява, трепери и пада в нозете Му, и изповядва това, което е направила. Но, обратното става, Христос я похвалва за дръзновението и казва „заради вярата ти, дерзай, дъще... Защото всички се допираха до Мене, но ти Ме накара да те изцеля“, посочва иконом д-р Добромир Димитров. 

Той добавя, че Бог винаги ни помага и никога няма да ни остави.

След това иконом д-р Димитров говори за втората част на цитираното Евангелие, в което става дума за началника на синагогата Иаир, чиято единствена дъщеря е на болнично легло:

„Този началник е повикал Христос, знаейки, че отношението на евреите и еврейските първосвещеници не е добро към Него. Но това е била единствената му надежда, защото той е чувал как Христос изцелява. И когато Христос влиза в дома, Той кани единствено трима ученици - Петър, Яков и Йоан. Тези трима ученици са също и на Преображението, защото не всеки има сърце и е отворен към вярата и чудото. Така че ние трябва да бъдем и като тях. Когато влизат в дома, детето вече е умряло, но Христос казва на бащата и на майката да вярват, че всичко ще бъде наред. Е, всички Му се смеели тогава, защото не могат да приемат, че може нещо да се промени след смъртта. И ето тук идваме до най-важната част от Евангелието, че Христос взима ръката ѝ и я възкресява. Той има власт над смъртта и над живота. Все едно на мястото на детето сме ние, защото това ще се случи и с нас един ден. Той взима ръката на тази девойка и я възкресява само с една дума. И после вижте как казва „дайте ѝ да яде“. Тоест ние внасяме живота отвън, но Той е началникът на живота, Той е изворът на живота. И казва на майка и бащата да не говорят какво се е случило, но как те да не говорят, защото тълпата знае, че тя вече е починала. И това е едно от големите чудеса, които Христос извършва, възкресявайки мъртви, и то деца“.

Иконом д-р Димитров пояснява, че в църквата има покаяние, като покаянието вече е възкресение. В психологията, добавя той, има вина, „която е много страшна за човека и тя се връща като бумеранг“.

По думите му чувството за вина не е православно, църковно състояние на човека, защото вината е разболяване. Но покаянието е автентичното изцерение на човека в църквата. И много често ние не правим разлика между вината и покаянието.

„Да кажем има един човек, който е извършил грях, даже четох за един човек, който е участвал в аборта на неговата съпруга, а при положение, че в семейството нямат някакви пречи да отгледат дете, но са решили двамата да махнат това дете. После идва чувството за вина и този човек започва чрез благотворителност да помага на различни домове за изоставени деца. И свещеникът му казва, че това няма никаква полза за него. Защото това е породено от чувството му за вина. И че трябва да отиде в църква, да изповяда греха си, да се разкае за него и да забрави, да продължи живота си“, дава пример той.

Иконом д-р Димитров добавя, че често пъти чувството ни за вина ни кара да извършваме някакви добри дела:

„Истина е, че покаянието само може да направи така, че Бог да ни каже „паднал си, стани! Прощават ти се греховете, върви напред и бъди радостен“. Това е нещо съвсем различно. В чувството за вина има гордост, с която ние сами искаме да оправдаем себе си, да покажем на Бога как страдаме и колко сме добри, но това е чисто психологично. А покаянието е нещо друго. Заради това тия, които са се притискали до Христос, са били хората с вините и само тази кръвоточива е била с истинското покаяние. Трябва да бъдем умни и мъдри като змии, казва Христос. Да наблюдаваме в себе си, да виждаме мислите, които имаме, да ги анализираме и Бог да ни дава този път към покаянието. Изповедта е моментът, в който ние назоваваме нашите грешки само по име - гордост, завист, гняв, убийство, отричане от Христос. Покаянието е съзнанието, че сме на неправилен път и имаме желание да се върнем. Тоест, трябва да правим разликата между тези неща. Дали сме с чувство за вина, или сме по пътя на покаянието. Христос е призвал всички нас“.

След това иконом д-р Димитров разказва за житието на свети Нектарий Егински, живял през 19. и 20. век.

„Един човек, който е горял по Бога. Родил се е близо до Константинопол, на 20 години става монах, пращат го в Египет, там го възлюбва толкова много народът, че го издигат за епископ. Но поради завист и гордост на някои от приближените на Александрийския патриарх, го обвиняват в много тежки грехове... Тогава, когато го изгонват, 900 души се подписват, че той е свят човек, че няма нищо такова, но патриархът е решил да го изгони, ето вижте, че може да има и гонения в църквата. И когато се прибира в Гърция от Египет, той не може да си намери място, където да служи, макар че е епископ. Става директор на една семинария и то с протекциите на гръцката царица Олга, защото тя е била впечатлена от него. Посрещнат е на нож в тази семинария, бил е даже проповедник в една църква, представете си епископ, а никой не е искал да слуша неговите проповеди, защото слухът за неговите грехове, го изпреварвал. Но той никога не е роптаел“.

Иконом д-р Димитров дава пример за смирението на свети Нектарий, който започнал да почиства тоалетните на семинарията и да върши работата на чистача, защото той се разболял и болестта не му позволява да работи. И въпреки че бил толкова свят и чист човек, целият живот на св. Нектарий бил много труден, добавя отец Добромир и казва, че след като основава манастир, светецът бива обвинен, че една от монахините е бременна от него.

„Но той нищо не е казал срещу никого. И в края на живота му, Бог му дава дарби на изцеление“, посочва още в проповедта си иконом д-р Димитров и допълва, че самият свети Нектарий в края на живота си се разболява от рак и умира в болница за бедни. И когато починал, станало едно чудо - одеялото, с което бил покрит на болничното легло, било хвърлено върху безнадеждно болен човек, който след това бил изцелен.

По думите на иконом д-р Димитров в Егина, мястото, където е погребан св. Нектарий, има много изцеления на хора, които са болни от онкологични заболявания.

„Цял живот той не е роптал, не се е оправдавал за всички слухове срещу него и е участвал в подвига на Христос, както и Христос не се оправдавал, отивайки на кръста. Нека да имаме и неговия пример. По молитвите на свети Нектарий Бог да ви дава здраве и спасение“, завършва проповедта си иконом д-р Добромир Димитров.

С цялата проповед може да се запознаете във видеото: