site.btaДаниела Милушева от Австрия: Българската общност в Клагенфурт не е голяма, но е жива

Българската общност в Клагенфурт не е голяма, но е жива. Има хора от различни поколения – семейства, млади специалисти и студенти. Гордея се, че въпреки разстоянието от България, успяваме да пазим идентичността си, коментира пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия Sanus et Salvus Даниела Милушева от Клагенфурт, Австрия. 

В австрийския град има българско училище, народни танци, културни събития и различни събирания. „Понякога ни липсва повече сплотеност, но вярвам, че общността се гради бавно – с личен пример и постоянство“, коментира Милушева.

Тя описва Клагенфурт като университетски град. По думите ѝ Alpen-Adria-Universität Klagenfurt привлича все повече български студенти със своята международна среда и добри образователни програми. 

„Именно затова заедно с още няколко съмишленици създадохме малка неформална група към българската общност, чрез която помагаме на студентите с каквото можем – ориентация в институциите, намиране на квартири, първи административни стъпки и най-вече социализация. За нас е важно младите хора да не се чувстват сами в началото“, обяснява Даниела Милушева. 

Пред сайта за здраве и култура на българите в Австрия тя разказва и за раждането на идеята за осиновяване на бездомни кученца и котенца от България в Австрия и дейността на фондацията Pfotenliebe. 

„В живота ми се появи Кира – едно малко, уплашено куче, което намерих на улицата в Перник. Спрях колата по средата на пътя и тръгнах след нея със свито сърце. Вече бях доброволствала в приюта в моя роден град, но тази среща промени всичко. Осъзнах колко често казваме „има проблем“ и чакаме някой друг да го реши. Пуснах пост и чаках. А тя, малката топка, се тресеше от страх. След седмица разбрах, че няма кой да ѝ помогне и че трябва да поема отговорност“, споделя Даниела Милушева. 

Тя завежда Кира в Австрия и с помощта на своя близка приятелка ѝ намират дом. „Тогава осъзнах, че промяната започва от личната отговорност. Така се роди фондацията Pfotenliebe – не като проект, а като естествена човешка реакция“.

Днес организацията помага на животни в нужда. „Мечтата ни е да изградим малка база – място на сигурност, грижа и втори шанс. Пътят не е лесен и понякога боли, особено когато виждам, че често повече австрийци помагат на нашата кауза, отколкото ние – българите“, коментира Милушева. 

Цялото интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков вижте тук.