site.btaПоетът Йордан Ефтимов пред БТА: Поезията най-добре откроява парадоксите на живота

Представяне на току-що излязлата от печат на унгарски език стихосбирка „Доказани теории, окончателни експерименти“ се състоя в Българския културен институт (БКИ) в Будапеща. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА авторът на книгата Йордан Ефтимов. 

Събитието води българистът Дьорд Сонди, а сред присъстващите бяха извънредният и пълномощен посланик на България в Унгария Христо Полендаков, директорът на Културния ни институт Пламен Пейков, писателят и преводач Ласло Мартон, новият лектор по български език и литература в Будапещенския университет „Лоранс Етвьош“ Георги Велев, режисьорът Жолт Пожгай, който поставя и в България, професорът по западноевропейски литератури Геза Сентмартин, поетът от Войводина Атила Собол-Полоуц, завърналият се от Норвегия поет Ференц Ковач-Котанг, поетът и журналист Янош Томаш-Орос, както и саксофонистът Янош Васони. 

С встъпителни думи и поздрав към гостите – българи и унгарци, се обърна директорът на БКИ Пламен Пейков. За първи път в кариерата си той прочете стихотворение на гостуващ в института поет – „Покорената крепост“.

Пейков даде думата на основния водещ - Дьорд Сонди. След това в залата влезе Янош Васони с джазова версия на български фолклорни мотиви, като „саксофонът звучеше на моменти като кавал“, коментира Ефтимов. 

Авторът припомни, че Васони е известен с това, че се стреми към пропускливост между жанровете през цялата си кариера. Свирил е рокендрол, джаз рок, етноджаз, барокова музика. Интересува се от транскрибирането на произведенията на Бах за саксофон, като досега е направил два албума със свои интерпретации на Бах. Наскоро изпълнява канонични сонати от Телеман, заменяйки втория соло инструменталист с ехо педал.

В рамките на представянето Ласло Мартон, който е автор на исторически романи, но и преводач на произведения на немски класици като Гьоте и Лутер, прочете пред присъстващите стихотворение от „Доказани теории, окончателни експерименти“. 

По думите на Ефтимов преводачът дори е изиграл ролята на „критика“ по време на събитието: „С изключителен аналитизъм и вникване. Например привлече „Хамлет“, за да обясни едно от стихотворенията – „Саскачуанският скокливец“. После – „Смъртта на автора“ на Ролан Барт. Възхитен беше, че диалогизирам с Артемидор Далдиански и неговите „Съногадания“. 

Йордан Ефтимов заяви, че преводачите са дори по-важни за литературата от самите автори. Той се поклони на Дьорд Сонди, Тошо Дончев, Ласло Мартон и задочно на преводачката Ленке Чихеи, която е на 79 г., живее на село и вече не пътува.

За нея Ефтимов разказа, че е превеждала още в края на 60-те години Георги Мишев. А в по-ново време - Миглена Николчина („Смисъл и майцеубийство“ - книгата ѝ за Вирджиния Улф и Юлия Кръстева); междувременно и книги на Иван Вазов (сборник), Йордан Радичков („Опит за летене“), Станислав Стратиев („Дива патица между дърветата“), Вера Мутафчиева (романа „Алкивиад Велики“) и Тодор Живков („Речи и статии“).

В рамките на събитието в Будапеща Йордан Ефтимов описа и актуалната ситуация в българската поезия: „През 90-те години аз, Пламен Дойнов, Бойко Пенчев и Георги Господинов пародирахме кухия патос на предходниците си и се надсмивахме над темите им. През следващото десетилетие тези, които дебютираха, се върнаха към малките емоции и ни обявиха за прекалени формалисти и почти нихилисти заради шегите с всяка емоционалност. А през последните години ние в стил „Империята отвръща на удара“ изобретихме „новата политическа поезия“ (Пламен Дойнов) и „научната поезия“ (аз).“

„За мен поезията най-добре откроява парадоксите на живота. Не виждам друг начин да се пише поезия, освен тази“, сподели поетът. 

Той коментира свое стихотворение за правото на първа брачна нощ, което болярите са имали по отношение на крепостните. „Обясних, че съм го написал, защото се шири мнението, че авторът е собственик на посланието на творбите си и последна инстанция. Но аз предлагам в стихотворението друго - да държим автора отговорен за посланието му и да не гледаме на него като на собственик, а като на обвиняем и ако той откаже да обясни какво е искал да каже, да го наказваме. Шега с Ролан Барт“.

„А каква е връзката с правото на първа брачна нощ? Ами че днес се гневим и си казваме, че болярите са се облажвали, вместо да си даваме сметка, че може да са го правели без каквато и да е охота“, посочи Ефтимов и добави, че обожава пародията и парадокса. 

„Моят консерватизъм се състои в боготворенето на Аристофан“, коментира поетът. 

„Когато Ласло Мартон заговори за цикъла „Елефантология“ и ме попита за моя интерес към слоновете, казах, че имам чисто нова, току-що възникнала формулировка какво е слонът: архисаксофонист. Защото хоботът е саксофон. А интересът ми идва от това, че вероятно това силно животно не се подчинява на човека, както си мислим, само е отличен актьор и заговорник. И се прави.“, добави Ефтимов. 

Всички гости на събитието, което се проведе в Българския културен институт в унгарската столица, имаха възможност в края на представянето да получат автограф лично от Йордан Ефтимов.