site.btaКонцерт по инициатива на БТА на българския певец Илия Луков и състави от Болградската община ще се състои днес в Болград, Украйна

Вторият от поредицата концерти с безвъзмездното участие на българския народен певец Илия Луков под надслов „Илия Луков и талантите на Бесарабия – 30 години песни с любов“ ще се състои днес в Центъра за култура и отдих в украинския град Болград. Концертът е по инициатива на Българската телеграфна агенция, с подкрепата за организацията на Генералното консулство на България в Одеса. На събитието ще присъстват генералният консул на България в Одеса Светослав Иванов и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Събитието, което ще започне в 17:00 ч., ще събере на една сцена Народния ансамбъл за български фолклорен танц „Бесарабия“ от Болград, народния фолклорен колектив „Радост“ от село Зализничне, вокалния колектив „Жарава“ от Болград и фолклорната група „Табашко коледарче“ към етнографския музей „Народна къща“ в село Табаки.

Концертът е част от поредица културни прояви, организирани в партньорство между Българската телеграфна агенция и Илия Луков, съгласно споразумение, подписано в началото на годината.

Инициативата има за цел да популяризира българската култура, език и единство по света чрез националните пресклубове на БТА в Одеса и Тараклия.

Днес също така ще бъде открит обновеният паметник на българския революционер и поет Христо Ботев в град Измаил, Украйна, пред сградата на Измаилския държавен университет.

В края на 18. и началото на 19. век в Буджашката степ, между реките Днестър и Прут, в Бесарабската губерния се заселват българи и гагаузи, избягали от Османската империя. Основният поток на българските преселници идва от Разградско, Силистренско, Свищовско, Габровско, Севлиевско и Плевенско, особено от предпланинските райони на България. Част от тях се установяват във Влашко и Молдова, а друга - в южната част на Бесарабия, наричана Буджак.

На 29 декември 1819 г. руският император Александър I по настояване на наместника на Бесарабия генерал-лейтенант Иван Инзов подписва указ, който предоставя „за вечно ползване“ стопанисваните от българите земи.

На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне“, а през 1858 г. е открита първата българска класическа мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.