site.btaПред българската общност в Загреб бяха представени научни проекти, в които участва Институтът по литература към Българската академия на науките

Българското посолство в Загреб организира среща и разговор с доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова и доц. д-р Елка Трайкова от Института по литература към Българската академия на науките (БАН). По време на събитието бяха представени два проекта: „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия), чийто ръководител е доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова; Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ - с ръководител и национален координатор доц. д-р Елка Трайкова.

Срещата бе открита от посланика на България в Хърватия Ива Крулева, която изтъкна важността на двата проекта и изрази задоволство от възможността те да бъдат представени пред българската общност в Загреб по време на гостуването на доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова и доц. д-р Елка Трайкова в хърватската столицата по повод изнасянето на лекция пред студенти от Философския факултет на Загребския университет.  

Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова разказа за успешното развитие и представяне в редица страни на проекта „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия), който е обединил усилията на учени от четирите европейски страни. Целта е да представи предчувствията за катастрофата в Европа в навечерието на Втората световна война в четири култури и литератури чрез анализ на събития и текстове, провидели краха на Европа през 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Изследвана е 1939 година като „година на литературата“ чрез прилагане на подхода за проучване на „годините на литературата“ в българската, украинската, полската и чешката литература, както и геополитическите, социокултурните и художествените процеси в четирите литератури и култури до 1945 г. 

Темата на проекта е част от единния организъм история – култура – литература, а названието му е вдъхновено от книгата на Стефан Цвайг „Светът от вчера. Дневници. Писма“, създадена през 1942 г. Мемоарите на писателя са особено актуални днес не само като значимо културно-историческо свидетелство за настроенията на поколения интелектуалци в едно тежко за Европа историческо време, но и като модел за изучаване на кризата на ценностите и разпада на Европа под напора на новите политически реалности. Непредубеден поглед „назад“, необходим за осмисляне на близката история, с цел да бъдат избегнати нови геополитически кризи в Европа, дават и книгите на носителя на Нобеловата награда за литература за 1980 г. Чеслав Милош „Моята Европа“ и на нидерландския филолог, историк и културолог Йохан Хьойзинха „В сенките на утрешния ден”.

Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова представи издадения уникален, единствен брой на вестник „Светът от вчера“ и сподели удовлетворението си както от издадените по проекта книги, така и от състоялата се на 9 и 10 октомври в София Международна научна конференция „Светът от вчера“ – видян през катастрофата от 1939 година“ (Усещанията за застрашена Европа в културата и литературата на България, Украйна, Полша и Чехословакия). Тя подчерта и ролята на професор Михаил Неделчев, един от организаторите на конференцията и важна фигура в дейностите по реализация на проекта.

Доц. д-р Елка Трайкова представи Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Целта на програмата е устойчиво възстановяване на позициите и утвърждаване на българистиката в чужбина чрез привличане на по-голям брой студенти, докторанти и млади учени, изучаващи български език и литература, българска история, изкуство и култура в чуждестранни университети и научни институти.

Чрез програмата се осигурява целенасочена подкрепа на чуждестранни учени-българисти, насърчават се научните изследвания по българистика, подготовката и изграждането на нови кадри, занимаващи се с българистична проблематика. Националната програма подпомага усилията на академичните институции в България и обществения интерес към създаването на авторитетна научна общност зад граница с фокус към българистиката.

Популяризирането на културното наследство и на съвременния живот на българите, на постиженията в различни области на икономиката, науката и технологиите цели равнопоставено присъствие на българския език и култура в съвременния свят на глобални комуникации. В програмата участват екип на Института по литература към БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.