site.btaТрадицията на българското градинарство официално влезе в унгарския регистър на нематериалното културно наследство

В Деня на нематериалното културно наследство, който се отбелязва ежегодно на 17 октомври, в Етнографския музей на открито в Сентендре – Сканзен, Унгария, се състоя церемония по връчване на дипломите на представителите на общностите, включени тази година в унгарския регистър на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Светла Кьосева – главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус“. 

Сред четирите нови вписвания за 2025 г. е и Традицията на българското градинарство в Унгария, признание за значимия принос на българската общност към културното многообразие и историческото наследство на страната, отбеляза тя.

Дипломите бяха връчени от Анита Кишхеди, държавен секретар по културата в Министерството на културата и иновациите на Унгария. В своето изказване тя подчерта важната роля на нематериалното културно наследство като мост между народите и като фактор за укрепване на дипломатическите и междудържавните отношения.

На церемонията присъстваха над 80 души от българската общност, демонстрирайки по този начин своето единство и сплотеност, коментира Светла Кьосева. Сред тях бяха посланикът на България Христо Полендаков, председателят на Дружеството на българите в Унгария Димитър Танев, председателят на Българското републиканско самоуправление д-р Данчо Мусев, ръководители на български организации и местни общности. 

За да почетат събитието, от България пристигна проф. Николай Вутов, представител българския ЮНЕСКО комитет. Гост на празника бе и д-р Диана Митева от Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец, с който предстои съвместна работа и по разкриване на музейна сбирка в Будапеща. В Сканзена ще бъде създадена и българска градина, която ще бъде включена в обучителната програма на Етнографския музей на открито в Сентендре, отбеляза Кьосева. 

Празникът завърши с изпълнения на танцов състав „Янтра“, а накрая на хоро се хванаха много от участниците в празника – и българи, и унгарци. 

„Денят 17 октомври се превърна в истински празник за българите в Унгария. Тяхното столетно присъствие в Унгария, по време на което дават своя принос за развитието на унгарското зеленчукопроизводство, внасят нови технологии, оръдия на труда, организация на работата, нови зеленчуци, с които обогатяват унгарската гастрономия, и със своя труд допринасят и до днес за утвърждаване на екологичното земеделие и биопродуктите – днес всичко това получи признание“, коментира Светла Кьосева.

Денят на нематериалното културно наследство се отбелязва на 17 октомври – датата, на която през 2003 г. е приета Декларацията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. През 2023 г., по повод 20-годишнината от подписването ѝ, денят е обявен за официален празник, посветен на популяризирането на добрите традиции, обществените практики и народните обичаи сред широката общественост.

Церемонията по връчване на дипломите на представителите на общностите, включени тази година в унгарския регистър на нематериалното културно наследство, беше част от серията събития, организирани в България и Унгария по случай Деня на българо-унгарското приятелство. През 2016 г. парламентите на България и Унгария приеха Денят на българо-унгарското приятелство да се отбелязва на 19 октомври – деня на св. Иван Рилски Чудотворец. 

Каква е връзката на светеца с Унгария? 

През 1183 г. мощите му са пренесени от Средец (днешна София) в религиозния център на Унгария Естергом. Няколко години по-късно, през 1187 г., те са върнати обратно в България. Този исторически момент символизира дълбоките културни и духовни корени на двустранните отношения между България и Унгария.

Оттогава насам, всяка година на тази на дата се организират културни събития, изложби, концерти и инициативи, както в България, така и в Унгария, за да се отбележи приятелството между двата народа.