site.btaЕкипът на училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена: Срещата на неделните училища в Австрия отвори нови пътища

Първата среща на българските неделни училища в Австрия през септември във Виена не беше просто формално събиране – тя се превърна в мост между училища, дипломация и академична общност. Тя отвори нови пътища, постави важни въпроси за бъдещето и показа, че българската общност зад граница е силна, активна и единна в мисията си да пази и развива българския език и култура. Това заявиха за рубриката "БГ Свят" на БТА Ирина Владикова - директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, и Симона Захариева - преподавател в просветното средище и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

В текст, посветен на срещата, двете преподавателки описват подробно как е протекла срещата между представителите на неделните училища, какви са били обсъжданите теми, какво и кои са били откроените приоритети. 

На срещата бяха обсъдени актуални въпроси и предизвикателства, свързани с дейността на българските училища в Австрия, както и в по-широк контекст – утвърждаване на мястото и авторитета на българския език в Австрия, в т.ч. на българистиката. Хоризонтална цел бе споделянето на добри практики и опит, както и обсъждането на полезни форми на сътрудничество, сред които: възможности за сътрудничество по отношение на програми за обучение, подготовка и квалификация на учители (теория и практика), партньорства за мобилност и др., разказаха Ирина Владикова и Симона Захариева. 

Срещата беше открита от Десислава Найденова-Господинова, посланик на България в Австрия, която поздрави участниците в срещата и прочете приветствие от името на министъра на външните работи на България. В ролята си на модератор г-жа Найденова ръководи панелите и насочи разговора към ключовите теми за бъдещето развитие на българските училища в чужбина, в частност в Австрия.

Поздравителни думи поднесоха и проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн, Валерий Радолов, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“ в Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), който прочете приветствие от Райна Манджукова, директор на ИАБЧ. От страна на Министерството на образованието и науката участие взе Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, която прочете приветствие от името на заместник-министъра на образованието и науката Наталия Михалевска. Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) бе представена от Симона Захариева, член на Управителния съвет на АБУЧ.

Събитието събра ръководители от почти всички български неделни училища в Австрия, преподаватели от Виенския университет (доц. д-р Бисера Дакова, д-р Иван Петров, маг. Марчела Олейникова), представители на Кирило-Mетодиевския научен център при Българската академия на науките, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет „Неофит Рилски“. Присъстваха и представители на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и на Българското посолство.

В първия панел „Чуждоезикови програми и обучение по български език и литература в чужбина“ акцент на срещата беше презентацията на д-р Ирина Владикова, директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена. Д-р Владикова говори на тема „Българският като наследствен език във Виена – работещ модел в другоезична среда“ . Тя показа конкретни модели за работа и обучение, чрез които българският език може да се съхрани и развива като „свой“, дори в чуждоезикова среда.

Отбеляза, че българските неделни училища в чужбина навлизат в нова фаза на развитие, което от своя страна изисква адекватен отговор от страна на Министерството на образованието и науката – като методика, програми, квалификация на учителите. Засегна особено важния проблем с качеството на обучението в различните български училища в чужбина, за стойността на удостоверенията, които се издават и оценките, които те ще дават на своите ученици в условията на признаването им в чуждите образователни системи.

Симона Захариева представи карта на местата по държави на признаване на българския език и направи статистика и съпоставка на изучаването му по света. Анализът очерта ясно къде вече има успехи и къде има нужда да се работи в тази посока, за да получи българският език равноправно място сред останалите езици.

Дарина Тонкова, директор на БУ „Дунав“ Линц, Велс и Залцбург, обърна внимание в своята презентация на практиките и предизвикателствата пред учителите в работата им в мултикултурна среда. Тя представи един от проектите им тази година - „Неразказаните истории – преодоляване на езика на омразата чрез изследване на исторически събития“, направен съвместно с Националната професионална гимназия „Ломоносов“ в София. Учениците проучиха историята на българите, заточени в лагера Маутхаузен край Линц.

Във втория панел „Статут на българския език в австрийската образователна система“ Галина Нинова, първи секретар в политическа служба на Посолството на България в Австрия, запозна участниците в срещата с основните разпоредби в австрийската система и очерта мястото на българския език в нея. Кристина Николова, преподавател по български език и литература в гимназиален курс в австрийската образователна система, сподели опита си на учител по български език в австрийската образователна система.

В третия панел „Повишаване на привлекателността и издигане на авторитета на българистиката в Австрия“ презентация изнесе д-р Елка Златева от Кирило-Mетодиевския научен център при БАН, която запозна гостите с продукцията на центъра и възможностите, които той предоставя на българските училища в чужбина – помагала, изложби, образователни маршрути.

След нея доклад изнесе доц. д-р Бисера Дакова, лектор по български език и литература във Виенския университет.

На последвалата дискусия бяха обсъдени въпроси, засягащи ключови теми като:

• какви прилики и различия се откриват между програмите за български език в БНУ и програмите по обучението на първи език в местните образователни системи;

• какви модели за преподаване са най-успешни;

• какви са предизвикателствата пред признаването и оценяването на резултатите по български език;

• какви са възможностите за сътрудничество с университети и институции;

• каква подкрепа е нужна от страна на българската държава.