site.btaРежисьорът на концертa “Societas Bulgarica & Friends”: Всички участници в програмата ще бъдат взаимосвързани

Нина Габриел (Nina C Gabriel) е родена в София. Завършва актьорско майсторство във Виена през 1995 г. Има около 50 главни роли в различни постановки и 20 инсценировки. Изявява се като режисьор и автор на пиеси. Книгата ѝ „Геновева“ е издадена на немски език от издателство Margarete Tischler. Съавтор в творбите „Сянката на Симонета“ 1 и 2 на нейния партньор Лудвиг Драхош. Нина Габриел е доцент по актьорско майсторство и преподавател в театралната академия „Елфриде От“. 

Тя е и режисьор на благотворителния концерт “Societas Bulgarica&Friends”, организиран от сдружението „Societas Bulgarica“ във Виена. 

За каузата на събитието - подпомагане на училище „Димитър Екимов“ в Русаля, както и за адаптацията в чужда среда, за сбъдването на мечтите и за значението на успеха Нина Габриел говори с Елица Ценова пред блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“. 

Вие пристигате във Виена през 1989 г. няколко месеца преди рухването на Берлинската стена. Какви бяха първите Ви впечатления от австрийската столица?

Бях едно 17-годишно дете, идващо от затворена комунистическа страна, което изведнъж се оказва в центъра на културата. Виена ми се видя като друга планета – всичко беше красиво, богато, подредено. Буквално изпаднах в шок, но щастлив шок и вървях цялата огряна от усмивка. До този момент, с изключение на едно ходене до Източен Берлин, не бях излизала в чужбина. И изведнъж се оказах в центъра на Виена.

Кой или какво повлия върху решението Ви да се занимавате с театър?

Аз съм родена с това нещо. От малка пиша, танцувам, играя театър. В София бях много изявена и имах своите постижения. Имаше момент в началото, когато разнасях чиниите и си казвах „Ти никога няма да стъпиш на сцена“. Тогава много плаках, защото осъзнавах, че няма как да стана актриса във Виена.

Две години и половина по-късно изиграх първата си главна роля.

Започнах да уча театрално изкуство преди да съм научила добре немски. Винаги казвам, че научих езика отгоре надолу – от трудните драматични текстове към кратките изречения в ежедневната реч. Учейки текстовете за пиесите, аз учех и езика и след две-три години вече говорех перфектно.

Първата ми главна роля тук беше Есмералда в „Парижката Света Богородица“ на сцената на Младежкия театър. Тогава бях с дълга тъмна коса и много силен акцент – достатъчно екзотична за режисьора, за да поиска точно мен.

Но след този спектакъл беше ясно, че такива екзоточни главни роли няма да има вече. А аз, българката, тръгнала от Източна Европа, решила да става актриса на немски език, си бях решила, че искам само главни роли. За да ги получа обаче, трябваше да стана независима от акцента. И това беше следващата ми задача.

Паралелно с обучението в театралното училище започнах да взимам частни уроци при една немска актриса, която за две години буквално ме „смели“ и направи напълно свободна в това отношение. Някакъв малък едва доловим акцент винаги остава, но той е толкова незначителен, че е трудно да бъде дефиниран като такъв. Някои австрийци, израснали със силен диалект, имат далеч повече проблеми да постигнат ясна и правилна дикция.

Вие имате важен дял в подготовката на благотворителния концерт Societas Bulgarica & Friends, който е посветен на училището-пансион в село Русаля. С какво Ви привлече каузата?

Аз обичам да работя безвъзмездно. Правила съм го много пъти, когато става дума за нещо ценно и смислено, което има нужда от подкрепа. Навремето осъществих най-големия виенски проект за ученици от гимназии. В продължение на година обучавах младите хора с цел да направим огромно шоу.

За мен темата деца, възпитание, образование, даване на пример, подпомагане на изграждането на характера на децата е много важна и продължавам да работя по нея и като преподавател. Когато се запознах с историята на училището в Русаля, плаках и треперих, защото в лицето на Анимари и Златко видях двама герои, двама будители, две изключителни личности. Докато гледах филма „Училище за надежда“, виждайки как те отдават и личния си живот на тази кауза, исках да скоча и да се озова там на място и да помагам. Идеалите, които тези хора изповядват, са и мои идеали. С тях имаме изключително сходна ценностна система и не мога да си представя как човек на изкуството може да не бъде жегнат от пламъка на тази страст.

Повдигнете малко завесата и споделете с нашите читатели какво ще видим и чуем на 27 септември в зала MuTh?

Като театрален режисьор си позволих да приложа по-нестандартен подход, така че гостите няма да видят класически концерт с водещ и строга поредност на изпълненията, а всички участници в програмата ще бъдат взаимосвързани. Ще има видеа, които разказват за каузата, подготвила съм и множество цитати по подбрани теми – детство, образование, училище, любов, надежда, ще има много музика, танци, слово. Самата аз написах специално стихотворение по случая, което преведох и на немски език. Ще спра дотук, за да остане достатъчно място за изненада.

С какво чувство бихте искали да си тръгнат хората от концерта?

Иска ми се да чуя изречението „Напълни ми се душата“. Ако няколко човека кажат това, значи сме си свършили работата. Защото изкуството е езикът на душата. Душата има нужда от храна, а нейната храна е изкуството. Храната на духа е знанието и философията, а на тялото – това, което ние ядем. Когато консумираме изкуство, храним душата си. Когато четем литература, философия – храним духа си. Това ни прави хора. Когато храним само телата си, ние сме като животни – борим се единствено за физическо оцеляване.

Цялото интервю вижте тук. 

Сдружението “Societas Bulgarica” представи част от участниците в благотворителния концерт на Фейсбук страницата си. Сред тях са пианистката Донка Ангъчева, Димитър Карамитев – „майстор на кавала“; певицата с „вълшебен глас“ Yara M’Toto; проф. д-р Евгений Шевкенов - „световноизвестен цигулар и вдъхновител на поколения музиканти“; хореографа и танцьор Весела Димова.

Участие в концерта ще вземат още: Орлин Павлов – певец, актьор и телевизионен водещ; Димитър Стефанин – хореограф, танцьор; Братя Владигерови – джаз музиканти и композитори; Милен Кокошаров – пиано. 

Средствата, събрани от билетите, ще бъдат дарени на пансион-училище „Димитър Екимов” в с. Русаля.

Концертът “Societas Bulgarica & Friends” е част от благотворителната кампания „Създай бъдеще”, която ще бъде активна до деня на събитието включително.