site.btaДаниела Истилиянова-Събева, основател на Българското училище в Пафос: Покрай училището се създаде чудесно българско общество

Даниела Истилиянова-Събева е основател и директор на Българското училище в Пафос, Кипър. Тя е от София. Завършила е Софийски университет „Св. Климент Охридски” със специалност Начална училищна педагогика с английски език и Журналистика към същия университет. Тридесет години е учител – дванадесет в България и осемнадесет в Кипър. Майка е на двама големи сина, образовани и успешно завърнали се в родината. През 2012 г. Събева стана втората носителка на отличието Българка на годината на „Българският Вестник“ в Кипър. Днес обаче тя решава да се върне в родината си – България.  

По този повод интервю с нея публикува електронното издание на българите в Кипър „БГ Фактор“.

Разкажи ни как възникна идеята за българско училище в Пафос и коя година. 

Всичко започна в далечната 2006 година, есента, когато децата ми започнаха първата си учебна година в Пафос в държавно кипърско училище. Те не знаеха езика, стресът върху тях и мен беше огромен. Отчайващо търсех начин да им помогна. Разбирах необходимостта от адекватни и навременни решения. Търсех, лутах се, четях и, разбира се, вечер в тъмното плачех. Беше труден период, за който сега си спомням с любов.

Кои бяхте „пионерите“ и как се посрещна идеята от общността ни в Пафос?

В онези далечни години се запознах с Ивайло Колев и неговото семейство и бързо разбрахме, че сме съмишленици в една прекрасна идея. Започнахме да драпаме за нейното реализиране. Една вечер в българската дискотека в Пафос събрах подписка от 150  човека, които искаха на територията на града да се създаде българско училище. Вече се бях свързала с Министерството на образованието и науката и те ми бяха обяснили какво е необходимо за създаването на подобно училище зад граница.

Аз бях дошла отскоро и трудно се вписвах в общия пейзаж, но съдбата ме срещна с Галя Кумбаро, която вече беше създала своето училище в Никозия. Гледах с възхищение и умиление. Отидохме с Ивайло при нея за съдействие и помощ. Тя ни обясни всичко и ни даде първите няколко комплекта учебници за децата (тогава 14 на брой). Никога няма да забравя нейната безценна помощ в онзи съдбовен момент. Тогава се запознах с теб (Ева Иванова, автор на интервюто, бел.ред.) и Тошко, с прекрасния „Български вестник“, който не един път беше отразявал наши (училищни) изяви, превърнал се в любимо четиво на хиляди българи на острова.

Ние от Пафос се присъединихме към съществуващата тогава българска организация Съюз на българите в Кипър (СБК) с председател Ира Папагеоргиу. Така необходимо решение за бъдещето на училището, което все повече набираше обороти.

И така започна усилена работа без право на грешки. Впоследствие създадох отличен екип от колеги – Йовка Тодорова, Тенко Тенев, Анна Владимирова, Сузана Башева (с някои от тях сме заедно и до днес).

С въвеждането на програмата „Роден език и култура зад граница“ стана и лицензирането на нашето училище, с което отговорностите нараснаха още повече. Появи се безмилостна критика, която ме смазваше, но бях длъжна да се изправям след всеки удар, да продължа напред в името на святото дело, в което се бях врекла.

Бях безкрайно щастлива и благодарна. Сега като се връщам назад, си спомням за тези моменти с умиление и гордост.

Колко деца минаха през вашето училище и колко от тях завършиха висше образование? Имате ли все още контакт с тях, търсят ли ви?

През училище минаха много деца, имаше периоди на приливи и отливи. Последният входящ номер на наше удостоверение е 1324, което означава, че през училището са преминали толкова ученици и поне половината съм ги научила да четат и пишат, това е и „багажа“, който ще си занеса към България. Чувствам се горда и удовлетворена.

Доволна ли си от всичко, което създаде тук? Остана ли нещо несвършено?

Разбира се, че съм доволна. Всичко, което се е случило, е било за добро. Обичам безкрайно много работата си, колегите, децата. През 2010-2011 година създадохме първия филиал въобще в историята на училищата в чужбина и това сега е самостоятелно училище „Азбукарчета” в град Полис. През 2012 г. нашето училище стана подготвителен център към Кеймбридж за изучаване на английски език за всички нива и възрастови групи. Покрай училището се създаде чудесно българско общество, което ходеше и ходи по културни събития в подкрепа на нашите сънародници из целия остров. Създадохме библиотека в училище, която има повече от 2000 заглавия.

Какви са плановете ти за в родината? Предполагам ще продължиш в някое училище… Имаш ли вече предложения?

Надявам се, ако е рекъл Господ, да успея да се реализирам успешно в родината. Мисля, че има какво още да дам…

Цялото интервю може да прочетете тук.