site.btaКонкурсът „Аз Буки Веди“ съдейства за запазване на българската идентичност, каза пред БТА лекторът във Фрайбург проф. Живка Колева-Златева

Определено конкурсът по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ насърчава любовта към книгите, стимулира ученето, благотворното съревнование, вдъхновява към усъвършенстване, повишава самочувствието на децата чрез изявите им и наградите, които получават, съдейства за запазване на българската идентичност. Това посочи в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА проф. Живка Колева-Златева, лектор по български език, литература и култура във Фрайбургския университет „Алберт Лудвиг“ и председател на журито на конкурса, чието девето издание ще се състои на 21 юни в Лондон. 

Събитие, изпълнено с искрени емоции и градивна енергия

Тя сподели, че с радост е приела поканата да бъде част от журито на конкурса „Аз Буки Веди“, като миналата година е участвала за първи път в осмото издание, състояло се в германския град Кобленц.

„Когато бях поканена от инициаторите на конкурса – Българското неделно училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн, вярвах, че конкурсът ще бъде впечатляващ, но емоциите и вдъхновението, които той предизвика, далеч надминаха очакванията ми“, посочи лекторът по български език, литература и култура във Фрайбург. 

По думите ѝ това е вълнуващо и вдъхновяващо събитие, изпълнено с искрени емоции и градивна енергия. 

„Всичко в него – от организацията до най-дребните детайли – е съобразено с детския свят и психиката на децата, така че те още по-уверено и по-въодушевено да следват пътя на знанието чрез писаното българско слово. Дори титлите, които получават – „Цар“ и „Царица“, „Властелин“ и „Пазители“ на буквите – са в хармония с тяхната въображаема вселена. Искрени поздравления за инициаторите на конкурса, за учителите, родителите и децата, които го превръщат в реалност и предават щафетата на следващите организатори вече девета поредна година. Адмирации и към българските институции, които оценяват и подкрепят събитието“, добави Живка Колева.

Критериите за оценка 

Тя представи и критериите за оценка в конкурса, които по думите ѝ са свързани с техниката на четене (дали детето „буквува“, чете на срички, плавно свързва думите в изречения); произношението (правилно произнасяне на звуковете, правилно поставяне на ударението); осмислянето на прочетеното (свързване на думите в разбираеми изречения, с правилно отделени смислови единици, правилно поставени логически ударения; предаване на емоциите на текста).

Пред БТА Живка Колева-Златева сподели и повече за своя 

професионален път и работата си във Фрайбургския университет

Тя разказа, че е професор, доктор на науките по общо езикознание във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Научните ѝ интереси са в областите на историческата лингвистика и психолингвистиката, с особен акцент върху усвояването на езика, фоносемантиката и етимологията. В публикациите ѝ от последните години важно място заема изследването на усвояването на българския език като втори / чужд от позициите на психолингвистиката. Този ракурс хвърля светлина върху механизмите на усвояване на езика. Той взема под внимание работата на неврокогнитивните системи на мозъка и е важна предпоставка за успешното и ефективно обучение, посочи Живка Колева-Златева. 

В момента съм лектор по български език, литература и култура във Фрайбургския университет „Алберт Лудвиг“. В преподавателската си работа по български език стъпвам върху постиженията на психолингвистиката, така че обучението да бъде лесно и ефективно, студентите да изпитват удовлетворение, че бързо проговарят на български. Ползотворно за усвояването на езика се оказва и опирането на базови знания за историческите промени в думите, проявяващи се както чрез регулярни редувания на звукове в различни граматически форми на една и съща дума (срв. например пиша – писах, среша – сресах; кажа – казах, режа – рязах, където знанието за регулярните редувания вследствие на историческо развитие съдейства за разпознаването на общия корен), така и чрез регулярни звукови съответствия между думи в българския и други славянски езици (срв. например българско-рускo-полските съответствия глава – голова – głova, злато – золото – złoto). Последните са особено полезни за студентите, които изучават и други славянски езици, тъй като улесняват положителния трансфер на знания между родствени езици, добави тя.

Интересът към българския език във Фрайбургския университет „Алберт Лудвиг“ в Германия

Живка Колева сподели, че българският език във Фрайбургския университет „Алберт Лудвиг“ е избиран предимно от студенти от специалност „Славистика“, но е достъпен и за всеки студент в университета, който има интерес към него по една или друга причина. 

„Така в курсовете по български се включват и студенти, които планират обучение в България по програма „Еразъм“, които проявяват интерес към изучаването на нов език или запознаването с нова култура. Освен това български изучават и курсисти „гости“ – граждани, които не са студенти, но имат възможност срещу символична такса да посещават курсове във Фрайбургския университет. Сред тях са германски съпрузи на българки, младежи с български корени, родени и израснали в Германия, младежи от семейства на етнически турци, произхождащи от България, както и германски пенсионери, приятели на България. Работата с тези курсисти е изключително приятна, тъй като те са силно мотивирани да учат езика и проявяват жив интерес към България и нейната култура“, посочи тя. 

По думите ѝ, за бъде поддържан интересът към българския език важна роля играят организираните културни събития. 

Приятно ми е да споделя, че лекторатът по българки език, литература и култура към Славянския семинар на Фрайбургския университет две поредни години печели проекти по Национална програма „Неразказаните истории на българите“, разработена от Министерството на образованието и науката в България. Целта на тази програма е да бъдат открити българи в чужбина, които допринасят за културното богатство и цивилизационното развитие на страните, в които живеят, както и на целия свят, разказа Живка Колева.

Тя добави, че проектите им са фокусирани върху музикалната сцена. 

„Радваме се, че научихме за българи с впечатляващи музикални постижения, които правят България по-видима и разпознаваема. Миналата година представихме: Петър Баберков – професор по дирижиране в Музикалната академия на Фрайбург, композитор, виолист и цигулар; Александър Гребченко – преподавател по композиция в Музикалната академия във Фрайбург; Параскева Файт – виолистка в симфоничните оркестри на Карлсруе и Фрайбург; Виолина Саулева – виолистка във Фрайбургския симфоничен оркестър; Христо Кузманов – виолончелист в Камерния оркестър на Базел. Тази година виолончелистът Христо Кузманов и пианистката Надя Белнеева, корепетиторка в театър Базел, изнесоха концерт пред студенти, преподаватели, граждани на Фрайбург и представители на българската общност в града. Концертът беше съпроводен с кратки музикални беседи за изпълняваните произведения и техните композитори. Музикалната вечер завърши с дегустация на български вина, произведени от уникалните български сортове грозде Димят и Рубин, и оживени разговори между музикантите и гостите на събитието“, разказа Живка Колева. 

Съхраняването на родния език и култура в чужбина

На въпрос на БТА лесно ли се съхраняват българският език и култура зад граница, тя отговори, че тъй като носители на езика и културата са хората, този въпрос следва да се осмисли с оглед на тяхната езикова и културна идентичност. 

Езикът и културата на всеки български емигрант не са непроменими същности – те не се съхраняват от само себе си, както не се и наследяват автоматично. Съхраняването им зависи преди всичко от ангажираността на индивида, от неговия съзнателен избор. Разбира се, важна роля играят също семейството, общността, институциите, училищата, но решаващото значение на личната воля не може да бъде отречено. По-различна е ситуацията с децата, родени и израснали в чужда езикова и културна среда, за които външните фактори често се оказват решаващи. Затова е толкова важна и ролята на неделните училища, чиято мисия за съхраняване на българския език и идентичност е неоспорима, каза в заключение Живка Колева-Златева. 

Деветото издание на международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ ще се състои на 21 юни 2025 година от 11:00 часа местно време в залата на Посолството на България в Лондон (на адрес 186-188 Queen's Gate, South Kensington, London, SW7 5HL, United Kingdom). Домакин е Българското училище „Чучулига“ в Лондон, кв. Кройдън. Учредител на конкурса е Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн. Събитието ще премине под патронажа на българския посланик в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тихомир Стойчев. Конкурсът се осъществява с финансовото съдействие на Министерството на образованието и науката на България и в партньорство с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и издателска къща „Просвета“.

Българската телеграфна агенция е официален медиен партньор на конкурса.