site.btaПредставяне на книгата „Царска България (1879–1946)“ ще се състои в „Дом Витгенщайн“ във Виена на 12 юни

Представяне на книгата „Царска България (1879–1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“ - с автори Петър Стоянович и Ивайло Шалафов, ще се състои на 12 юни от 18:00 часа местно време в Галерия Партер на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Австрия. Това обяви екипът на Института за рубриката „БГ Свят" на БТА. 

Събитието ще бъде на български език и ще протече с участието на авторите. 

Ето какво пише в анотацията на книгата проф. д.и.н. Петър Стоянович:

„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.

След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.

Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.

„Царското“ най-сетне трябва да намери мястото си не извън скобите, а в изследването и тълкуванието. Наследството на „царска България“ изглежда относително ясно или поне така ни се иска, доколкото предпочитаме знанието и еволюцията пред цензурата на внезапните пропадала и възходи. Може би постепенното отдалечаване от онова време ще подпомогне процеса на консолидация на нацията около познанието, а не около повърхностната страст. Предложената монография има за цел да систематизира  познанието и да подпомогне дебата“.

Проф. д-р Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история" и „Източна и Югоизточноевропейска история". Магистър (1995) и доктор на философията (1998) на Виенския университет. Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Автор на множество статии и на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г." (ЛИК, 1999 г).

Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001-2002 г. е хоноруван асистент в Богословския факултет на СУ. Щатен преподавател в същия факултет – асистент (2002-2004), старши асистент (2004-2007), главен асистент (2007-2013). Защитава докторска степен в областта на История на Българската православна църква с дисертационно съчинение на тема „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.” Хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на Българската царска династия, Третото българско царство, Катехетиката, Църковната дипломация и протокол.