site.btaВтори летен събор на българските песни и танци се състоя в Хамбург, Германия

Втори летен събор на българските песни и танци се състоя на 7 юни в залата на  училище  Karl-Schnaeider-Hale в квартал Farmse, Хамбург, Германия. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА филологът, поет и журналист Христина Въчева, която живее в Хамбург, Германия.

Украсената с народни носии от всички фолклорни региони, с балони и българското знаме зала посрещна танцьори и певци, българи и техните приятели – немци. Празникът събра шест певчески и танцови фолклорни формации от Северна Германия: Папенбург, Ноймюнстер, Хамбург и  Бремерхафен,  които показаха българското танцово, обредно и песенно богатство, разказа Въчева.

„В залата прозвуча величието на родопската каба гайда, която ни пренесе в планината на Орфей и усетихме,  че родопската песен е история,  истинска и неповторима“, добави тя.

Началото на събора обявиха самодейците Ивайло Пенев и Константин Вебер. В симултанен превод те поздравиха с „добре дошли“ българските и немски гости и приятели на танцовата група „Здравец“ с хореограф Вероника Антонова – организатор на проекта.  

Танцовото  събитие откриха най-малките домакини на танцовата група „Здравец“. Те показаха пред публиката „Дайчова веселба“, „Кончета“ и „Мятало Ленче ябълки“. 

„Последният танц „Малка мома“, една интересна хореография, в която автентичен фолклор се съчета с джазирани елементи по музика на британския музикант и певец Ед Шийрън, впечатли публиката, която изригна в бурни аплодисменти“, разказа Христина Въчева и допълни:

„Уникално и зареждащо изпълнение с авторска хореография бе танца шопска „Сватба“ по музика на Николина Чакърдъкова, която изпълни залата с възторг и бурни ръкопляскания. И се разсипа фолклорната броеница в очите и сърцата на присъстващите  българи и техни приятели: буйните ритми на Джиновския и Шопския танци, пламенната игра на самодейците  във Варненския танц,  мъжкият танц  „Шиници“ на   танцьорите, пресъздадоха характерните движения на земеделския труд на българина във важен момент от неговия бит. Красивият за гледане тракийски  танц  „Копаница-та“,  харизматичен за слушане, подчерта още веднъж  неподкупващата  енергия на нашия фолклор. Чудесен  синхрон показаха и самодейците от средната група в танца „Йовино хоро“. Буйни и устремени, изригващи като огън от младежките сърца, се оказаха хорàта на танцьорите, докоснали публиката с магическа сила“. 

Ето какво сподели германката Франциска Масман, танцьорка във формацията: „Чуя ли народна музика, сърцето ми започва да бие учестено,  развълнувано. Пея и в квартет „Дамасцена“. Но когато отидох в Банкя, България, на един уъркшоп за български народни танци, всяка вечер танцувахме и в мен се роди страстта и любовта към вашите хорà. От тогава съм подвластна на тази магия“.

Още две танцови групи от Хамбург премериха показаха народното танцово и певческо изкуство: Фолклорна група „Българи“ и  квартет „Дамасцена“. 

През 2016 година по инициатива на Таня Найес и Настя Калчева се ражда вокална  Формация „Българи“ и  още същата година записва участие във фолклорния фестивал в Вилхемсбург. Следва участие в Международното фолклорно „Алтонале“ 2016, български фолклорен фестивал в Хамбург – Фармзен „Ханзе на хорото“. 

Създаден през март на 2022 г. в Хамбург, вокален квартет „Дамасцена“ с художествен ръководител  родопската народна певица Вики Узунова показа акапелното пеене. 

„Четири млади жени Радостина, Ромина, Вики и германката Франциска, влюбени в магията на народната песен, представиха достойнствата на тракийската, македонска и добруджанска фолклорни области: „Кожо льо“, „Море сокол пие“, „Позаспа ли, Ягодо“.  Част от песните им бяха съпроводени от клавира на музиканта Живко Георгиев. С чистото си изпълнение, техника и хармония народната певица Вики Узунова  разчувства публиката с родопската песен „Колкото Стоян бе убав“ и предизвика нейния възторг и бурни ръкопляскания. Най-младата представителка на квартета, 10-годишната Саня Узунова, заложи на популярната фолклорна песен „Анелия“, разказа Христина Въчева. 

Участие в събора взе и фолклорна формация „Булгаре“ от Ноймюнстер с художествен  ръководител Симо Ангелов, който е и председател на българската общност там. 

„Красивият школуван глас на Ирена Ангелова, тамбурата в ръцете на петгодишния им син Искрен Ангелов и тъпанът в ръцете на усмихнатия Симо Ангелов допълваха ритъма и настроението на песните, в които ни потопиха: родопските  „Рипни, Калинке“ и „Росни ми, росни Росице“, северняшката  „Недо ле, Недке“ и тракийските „Заградил е мамо, дюлбер Добри“ и „Търновска царица“. Публиката бе очарована от изпълненията и хармонията на автентичните  аранжименти“, коментира Въчева.

Тя отбеляза, че образци на българския фолклор са представили и малките и големи танцьори от танцова група „Хоро“ от град Бремерхафен. Самодейната група и детски танцов състав „Хорце“ към немско-българското сдружение „Будилник“ водят началото си от есента на 2017 г. 

„Техните „Малка мома“,  „Пустоно лудо и младо“, „Сватбарска ръченица“ и „Приказка“, създадоха неповторима атмосфера от вихрени хорà и енергия. „Невидимата нишка, която ни свързва и дава сила да се съхраним като българи, далеч от родината е именно танцът, нашият фолклор, усещане за нещо безценно и вечно, богатството на нашия народ“, каза хореографът и ръководител на групата Тодорка Стаматова.

Танцьорите от танцовата група „Ръченица“ от  Папенбург представиха  „Шопска ръченица“, „Бистришка копаница“, хоро „Айвар Аваси“ от пиринска Македония. „Чрез народния танц, ние се стремим да съхраним българския дух и традиции. И вече седем години от нашето начало, успяхме да създадем контакти с различни хо̀ра и танцови групи: редовно участваме в интернационалните празници на региона ни и други културни събития. Обединява ни една обща цел и кауза, наречена България“, казва ръководителят  и хореограф на  групата Светла Николова. 

Поетесата Христина Въчева се изяви с авторски рецитал на фона на инструменталната песен „Девойко мари, хубава“ и поздрави всички присъстващи.     

Всички състави бяха отличени с грамота за участие и сувенир-подарък от домакините.

Организаторът на празника Вероника Антонова благодари на своите самодейци – малки и големи, на участвалите групи, на родителите и приятелите на българите – германци.

Като „един празничен, емоционален ден, изпълнен с пъстрите багри и ритми на народното творчество“ определи празника Христина Въчева. „Той ни накара да се почувстваме като у дома си, в родината. Една малка България, далеч от родината, ни зареди с оптимизъм и доказа за пореден път своята непреходност: за да е жива във вековете  непресъхващата сила на българския корен и дух!“, заяви тя.