site.bta„Твориланска среща“, посветена на българските букви, събра децата от програмата за приложни изкуства „Творилницата“ в Сиатъл

„Твориланска среща“, посветена на българските букви, събра децата от програмата за приложни изкуства „Творилницата“ в Сиатъл, САЩ, на 17 май. Това става ясно от публикация на ръководителката на програмата Мария Апостолова във Фейсбук групата „Творилница на колела“.

„Сърдечен АБВГДЕЖЗ и Й…..УХ, така чак до Я… Между един стар и един нов буквен празник се намести и нашето съботно ателие. Как да изпишем името си с копчета, молив, маркер или с пръсти, яли боровинки? Все важни въпроси, на които можем или не да отговорим. Или пък с едно просто лепило тип „мод подж” да слепим тези светове между два океана, много реалности и всички тези думи, които започват с моето „А” като апъл. Въображението е винаги наш добър приятел не само в изписването, но при разчитането на тези любими бисери. Разбира се, че Ангел и агнето докараха училищния автобус. Докато любимата ми „Я” дойде с новата си кола марка ягуар. „Т” пристигна с трактора, а слънцето на Стефани изгря с главно „С” дори в Сиатъл. Всички дружно спряхме на пешеходната пътеката за една костенурка с главно „К”, която докато пресичаше, израсна цяло дърво с „Д”… имаше и ягоди”, посочва Мария Апостолова за изминалото събитие.

Както БТА писа, „Творилницата“, която съществува и като програма при Български център за култура и наследство в Сиатъл от 2012 г., учи децата да изработват сурвачки, мартенички и други предмети от хартия, плат, конци и вълна. Работи в сътрудничество с танцувалните програми на Центъра при изработването на реквизит за сценични изяви, а самите занимания обикновено следват детската танцова група „Медена питка”.

Във Фейсбук групата „Творилница на колела” е посочено също, че това е „пътуващо ателие за небивалици, които оживяват, почерпили вдъхновение от палитрата на сезоните, традиционните празници и природни стихии. В основата на твориланската среща са взаимовръзката, запознаването и работата с естествени материали и рециклирането на битови такива. „Каним” си приказни герои и шевици от книгите, но най-вече разчитаме на собственото си умнотворение и сръчноделие. Родители помагат на деца, големи деца на малки... За някои твориланци (двегодишните например) е достатъчно пипането на вълна за първи път и разгонването на ах-тези-кълбета”.