site.btaСънародничката ни Надежда Тодорова от Виенския университет: Важно е да се храним с храни, богати на фибри

Надежда Тодорова е родена в Тополовград, завършила бакалавър молекулярна медицина в Улм, Германия, а след това магистър Молекулярна микробиология, микробиална екология и екология във Виенския университет, работи и като доброволец в неправителствената организация „Лечение без граници“.

В момента прави магистратура на тема човешкия микробиом – една от най-горещите теми в научните среди през последните години, информира сайтът за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus.

„Темата ми е свързана с това колко точно тежат микроорганизмите в гастроинтестиналния тракт. Работя в DOME – Отдел по микробна екология към Института по микробиология и наука за екосистемите, Университет Виена. Дълго време се е смятало, че микробите в червата (и цялото ни тяло) тежат около килограм, но публикация от 2016 г., обединяваща данни от 14 проучвания (Sender et al., 2016), предлага стойности между 100 и 200 грама. Всички тези оценки обаче са приблизителни, тъй като досега не е било възможно да се измери теглото на отделна чревна бактерия – просто нямахме „везна“ за толкова малки организми“, обясни Тодорова пред изданието.

По думите ѝ сега благодарение на специализиран инструмент, който преди няколко години е донесен от екип от Масачузетския технологичен институт, може да се определя теглото на индивидуални бактерии.

„Данните ни до момента показват, че досегашните оценки вероятно са били завишени. Интересно е да си представим, че буквално една супена лъжица бактерии в червата ни може да има толкова силно въздействие върху здравето ни – както физическо, така и психично“, коментира Тодорова.

Ето какво още разказа тя за сайта за здраве и култура на българите в Австрия:

Колко важен е човешкият микробиом за нашето здраве?

- Последните години разбираме, че е доста значителен за здравето ни. Микроорганизмите, които живеят в тялото ни – основно в червата – притежават гени, които надвишават човешкия геном приблизително 150 пъти, според изследване от 2010 г. Благодарение на напредъка в методите за разчитане на гените вече знаем, че нарушенията в състава и баланса на чревната микробиота (т.нар. дисбиоза) са свързани с редица заболявания – автоимунни, сърдечно-метаболитни, инфекциозни, психични и дори онкологични. През последните години научният интерес към микробиома нараства значително, а проучванията в тази област се увеличават непрекъснато.

Какво уврежда човешкия микробиом?

- Важно е да подчертаем, че все още няма универсална дефиниция за „здрав микробиом“, тъй като съставът и балансът на микробиома са силно индивидуални. Въпреки това има фактори, които се смятат за неблагоприятни. Сред тях са алкохолът, тютюнопушенето, еднообразното хранене, както и силно преработените храни с високо съдържание на захар – всички те могат да доведат до намалено микробно разнообразие.

Антибиотиците също имат сериозно влияние – макар и животоспасяващи, те често не правят разлика между „добри“ и „лоши“ бактерии и унищожават широк спектър от микроорганизми. Затова след антибиотично лечение се препоръчва да се консумират храни, богати на живи микроорганизми – като кисело мляко, кефир и други ферментирали продукти – или в някои случаи да се приемат и специализирани пробиотични добавки.

А какво го укрепва? И все пак защо едни хора са по-здрави от други?

- Основно изхождаме от разбирането, че разнообразният микробиом – т.е. наличието на много и различни бактерии в червата – е свързан с по-добро здраве. Разнообразната и богата на фибри храна, суровите зеленчуци, плодовете и ферментиралите храни като кефир и комбуча благоприятстват растежа на различни полезни микроорганизми. Важен е и цялостният здравословен начин на живот.

Все пак, науката все още не е стигнала до точна дефиниция за това как изглежда „здравият микробиом“. Това е активно изследвана област, в която предстоят още много открития.

Знае се, че голяма част от бактериите в тялото ни се заселват още при раждането и имат дългосрочно влияние върху развитието на микробиома. Начинът на раждане (естествено или със секцио) и дали бебето е кърмено или хранено с адаптирано мляко също могат да окажат влияние – например върху риска от развитие на алергии. Добрата новина е, че в момента се провеждат много проучвания за това как тези първоначални разлики могат да бъдат компенсирани в по-късни етапи.

Как да се предпазим от болести, като се грижим за стомашно-чревния баланс на тялото?

- Важно е да подчертая, че не съм медицинско лице и съветите, които давам, се основават на изследвания и информация, с която съм се запознала. Не твърдя, че списъкът е изчерпателен, и съветвам хората, които имат здравословни проблеми, да се консултират с медицински специалист.

Препоръчително е да се храним разнообразно и да включваме в диетата си сурови зеленчуци и плодове. От една страна, те служат за храна на „добрите“ бактерии в червата ни, а от друга страна, когато ядем сурови или ферментирали храни, те съдържат допълнителни бактерии, които също усвояваме. Един малък трик е, когато купуваме зеленчуци от различни места и с различен произход – те носят със себе си различни микроорганизми, което допринася за разнообразието на чревната флора.

Важно е да се храним с храни, богати на фибри, защото различните типове фибри са храна за различни бактерии. Също така, често казвана препоръка, идваща от „Американски проект за чревното здраве“ (на английски: American Gut Project), е да се стремим към 30 различни вида растителни храни седмично. Това разнообразие включва не само плодове и зеленчуци, но също така бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, билки и подправки.

Цялото интервю може да прочетете тук.