site.btaПет хляба на единството на Гергьовден: в южната част на Одеска област се пази традицията на споделена трапеза от 200 години

В едно от най-големите български села в Украйна – село Криничное (в миналото Чушмелий) в Болградски район, на Гергьовден се пекат пет обредни хляба. За това събитие предаде украинската информационна агенция Укринформ.

Един от основните празници в Криничное е Гергьовден. На този ден, по стара традиция, българките в селото пекат пет обредни хляба и приготвят курбан. Жителите се събират на обща трапеза по махали, която започва най-възрастният мъж.

През 2023 г. традицията за приготвяне на обредни хлябове за Гергьовден бе включена в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Украйна.

ОБЩА  ТРАПЕЗА КАТО ЕДИНЕНИЕ НА СЕМЕЙСТВАТА

През тази година в селото празнуват Гергьовден не толкова мащабно, но традициите продължават да живеят и не се прекъсват, макар и вече донякъде да са в променена форма. Вместо маса на улицата, трапезата се подготвя в зала в заведение в центъра на селото, където местни домакини носят хлябове и курбан, след концерт в Дома на културата.

Една от инициаторите на ежегодните чествания на Гергьовден е местната жителка Татяна Дукова, която проучва и събира материали за историята и традициите на българите от Криничное. Именно тя лобира за включването на приготвянето на  обредните хлябове в регистъра на нематериалното наследство на Украйна.

"Традицията за приготвяне на обредни хлябове на Гергьовден се е запазила само в нашето село. В другите села не е така. Искаме да се върнат мащабите на честванията както през миналите години. За да може цялата община да се обедини. Преди войната винаги се събирахме по улиците на този ден. По-възрастните жени вече са починали и ние продължаваме техния опит. На Свети Георги, нашите деца и роднини, които не живеят тук, винаги се прибираха в Криничное, за да се присъединят към общата трапеза. За съжаление, не всеки може да си дойде сега поради войната“, разказва Татяна Дукова.

Според нея трапезата е от голямо значение. Споделянето на общо хранене обединява хората в селото.

"Това не е трапеза като за рожден ден. Хората тържествено изнасят курбана и гергьовските хлябове, сядат на маси семейство по семейство и това не се прави за забавление, а за уважение към по-старото поколение. Най-възрастният мъж благославя курбана, жените режат хлябовете и раздават на всеки. Лъжица курбан, парче месо, зелен лук и чесън, репички. На този празник се опитва пресен зеленчук за първи път през годината. Няма друга храна на масата“, обяснява Татяна Дукова.

СИМВОЛИ, КОИТО СЕ ПОМНЯТ ОТ СТАРИТЕ ЖИТЕЛИ НА СЕЛОТО

Всеки хляб има свое име, значение и символика.

"Краваят" е висок празничен хляб, направен от преплетени плитки, който всяка домакиня приготвя в зависимост от традициите на семейството си. Тежи до 3 кг.

"Боговицата" е кръгъл хляб с тегло до 2 кг, леко сплескан по форма, украсен отгоре с четири кръстосани плетеници, подредени във формата на цвете, символизиращи слънцето и пролетното пробуждане на природата. В центъра на хляба е цвете „гергина“, направено от тесто.

"Боговицата се пече в чест на Богородица. Тя символизира разцвета на природата. Този хляб има четири преплетени нишки. Това е символ на вярата, който се среща и в елементите на облеклото. Традиционно "боговицата"  е била украсявана с листа, но преди три години открихме нов символ. Майка и дъщеря от нашето село ни разказаха за него. Дъщерята е на 70, а майката е почти на 90. По-възрастната жена казва, че преди на този вид хляб не е имало цветя или листа, само птички. Така открихме този символ“, казва Татяна Дукова.

"Ущарката" е кръгъл и леко сплескан хляб с тегло до 2 кг. За празника се пекат два такива хляба. Според традицията, единият се дава от стопаните на овчаря. Хлябовете са украсени със символи, свързани с овцевъдството - кошара за овце, овчарска тояга, топки във вид на овце и фигура на овчар.

"Една от жените от нашето село ни разказа за символа на овчаря в последните дни от живота си. От много години изследваме историята на новите символи върху хляба. Възрастните хора с готовност споделят спомените си и се стараят да предадат всичките си знания и умения на потомците си. Имаше хора, които знаеха много за традициите. В нашето село открихме видове "боговици" и "ущарки", чийто външен вид е характерен за различни региони на България“, продължава разказа си Татяна, показвайки хляба "ущарка", приготвен от нея.

Четвъртият хляб е "рангел", или „Архангел Михаил“. Това е хляб, изплетен с фигури, с тегло до 1 кг, състоящ се от два или повече снопа и имащ дупка в средата. В дупката се слага чаша с вино. Парче хляб се отчупва и се потапя в това вино.

"Смятам, че с този хляб почитаме паметта на онези, които вече не са сред нас. Това може да се сравни с факта, че на помен преди се е раздавал хляб, натопен във вино. Българите почитат предците си. В събота за Лазаровден винаги с баба ми ходехме на гробището. Знаех къде са погребани родителите на баба и дядо. Днес децата не знаят местата на погребението на своите предци, което е много жалко“, казва Татяна Дукова.

На масата, където са изложени хлябовете на Татяна Дукова, има чиния с орехи и листа от репей. Както обясни жената, в миналото на празника децата са били черпени с ядки вместо бонбони. Децата се докосвали едно друго с репеи, когато играели на догонване след хранене.

"Свидетелка съм на онези времена, когато трапезата не се сервираше на маса, а просто на земята. Семейството ми излизаше навън и разстилаше нови постелки. Мъжете седяха на бродирани възглавници, а жените — на малки триножници отзад. Хлябовете и курбана ги слагаха върху постилки на земята. Научих се да пека хляб от баба ми. Но тя беше от друго село и дори елементите на облеклото ѝ се различаваха от облеклото на нашите жени от Криничное. Баба ми печеше само "ущарка“, казва Татяна Дукова.

РЪЦЕ, КОИТО СА ОМЕСИЛИ ЧЕТИРИ ТОНА БРАШНО

По думите на Татяна втората ѝ баба също се е занимавала с печене на хляб. Тя хранела с хлебни изделия пилотите, които обработвали полетата около селото през 60-те години на миналия век.

"Бях на шест години. Помня ботушите им и униформата им. Баба изнасяше хлябове и те ги разчупиха с ръце. Баба хранеше пилотите три пъти на ден. Тъкмо приключваше месенето на един хляб и веднага след това слагаше кваса за втория. Ръцете ми са почти като на баба ми, до днес съм омесила с тях около четири тона брашно“, казва с гордост Татяна Дукова.

Тя коментира още, че печенето на хляб е много трудна и старателна работа. Ако в едно семейство има три жени, най-малката, облечена в красиви дрехи, носи вода, най-голямата меси хляба, а средната помага за оформянето му.  Хлябът се пече с домашен квас, който е на основата на хмел и винен квас, който домакините също си правят сами. Хлябът се меси в малка стая с пещ, която се пали леко вечер, ако е необходимо, за да се поддържа правилната температура за „надигане“ на кваса. Тестото се меси (с добавяне на сол и вода) в дървена нощва, украсена с цветя.

ТРАДИЦИЯ С ЕЗИЧЕСКИ КОРЕНИ

Месенето на тестото продължава паралелно с ритуала на „освещаване на агнетата“. Българите отдавна вярват, че на Гергьовден е възможно за първи път да пуснат агнета на паша. Стопанинът избира едно мъжко агне, около врата на животното се поставя венец от върба и люляк, а след това свещеникът произнася молитва над агнето. След това от месото на агнето се приготвя курбан. Люляк се поставя в пещта, където се пече курбанът.

От стари времена с агнешка кръв са намазвали челата на децата. Вярвало се е, че така ще растат силни и здрави. След помазването децата се къпели, а водата се изливала под плодно дърво.

"Все още не сме проучили напълно произхода си. Да вземем, например, кройката на нашите рокли. Такъв крой няма да намерите никъде в други бесарабски села. Селото ни е разположено на брега на езеро Ялпуг, така че риболовът тук е бил широко разпространен, освен това наблизо са Болград и Измаил с достъп до Дунав. Оттам преминаването към Констанца и Галац, където търговията се е развивала активно. Стигнахме до заключението, че нашите предци са били представители на градска култура, вероятно на Беломорска Тракия", разказва Татяна Ковтун, учителка по български език и литература в местно училище. 

"Що се отнася до езика, нашият диалект е уникален. Няма такова нещо в никое село. Това е български диалект с турски субстрат. Например, „алалем“. Тази дума е от арабско-турски произход, среща се сред албанците, както и в нашето Криничное. „Алалем“ означава „изглежда“, „според мен“. Няколко жители на нашето село са изследвали произхода си и са открили, че корените им са от Егейско. Фамилиите ни са предимно от български произход, но има и с турски", пояснява Татяна Ковтун.

Тя също така споделя няколко истории за основаването на селото.

"Преди всички, независимо къде се намираха, се прибираха за тържествата по случай основаването на селото. Дядо ми ми разказваше, че имало такъв заселник на име Петърчов. Той имал пет дъщери. Бил богат и работел много. Купувал земя и строил къщи, за да омъжи дъщерите си. Така улицата се напълнила и била кръстена в негова чест. Имало е и братя Будурови, те докарали хиляда овце тук от България. В тяхна чест също е  кръстена улица в селото", спомня си Татяна Ковтун.

ОБЩ ТОСТ ЗА ДОБРУВАНЕ И МИР 

За честването на Гергьовден в Чушмелий са приготвени курбан, обредни хлябове, пресни зеленчуци, червено вино от собствените изби на местните жители и българска музика на живо.

Кметът на селото Степан Великов черпи всички присъстващи с хляб. По традиция потапяме парче хляб в червено вино и го опитваме. След това задължително трябва да се изяде лъжица курбан. Булгурът и месото са много вкусни.

В Криничное има два вида курбан: светъл и тъмен. В светлия слагат повече ориз, а в тъмния - повече булгур. Измитото и подготвено агнешко месо, както и дреболиите, се слагат върху булгура. Всичко това се пече във фурната 4-5 часа. Курбанът се приготвя  с агнешката глава.

На масата всички разказват истории за празнуването на Гергьовден.

"В нашето семейство жените се занимаваха с печене на хляб. Баба ми живееше на няколко къщи от нас и аз често тичах да я посетя. Когато говоря за хляб, веднага се сещам за ръцете ѝ: пухкави, меки и нежни. Спомням си тестото в тези ръце и няма нищо по-красиво на света от тях. Научих това умение от нея и участвам във всички събития, свързани с хляба. Коледа, Великден, Гергьовден - няма нищо по-ценно от тези традиции. Сега ни предстои трудна задача – да предадем това знание, но децата се пръснаха", казва жителката на Криничное Мария Желяскова.

Тази година Мария донесе на трапезата хляба „Архангел“, обаче тя е изпекла също и други видове обредни хлябове.

"Заварих онези времена, когато хората застилаха пътеките по улицата и там сядаха на земята. Рязаха хляб, поставяха върху него парче месо от курбана, всяка домакиня показваше уменията си", разказва жената.

"Пека хляб, откакто се помня. В началото гледах как баба ми го прави в къщата на родителите. След това станах снаха в къщата на съпруга ми и помагах на свекърва ми. Възрастна жена меси хляба. Когато му дойде времето, тази мисия преминава към снахата. Най-красивият хляб се прави на Гергьовден. Не знам защо се случва това. Той се получава като слънце“, споделя местната жителка Елена Янчева. 

"Цял ден семейството е заето с подготовката за празнуване. В пет вечерта всички сядат на масата, това сближава хората. Доброта, подкрепа – това е част от този празник. Тези съставни сега са по-актуални от всякога. Все още не съм имала възможност да предам уменията си на някого. Последният път, когато децата се прибираха вкъщи, беше преди Ковид. Пека хляб и им изпращам. Сега тук сме останали само трима. А едно време имахме семейство от 11 души: прабаба и прадядо, баба и дядо, свекърва, свекър, девер, аз и съпругът ми и двамата ни сина. Три поколения живяхме под един покрив. Най-възрастните винаги бяха на почит, те първи сядаха на масата и те получаваха най-голямото парче хляб", казва още Елена Янчева.

На Гергьовден в Криничное има още една традиция да се окачват люлки на плодови дървета за малки момчета и момичета. Освен това на този ден на малките е прието да им се подстригва косата.

Село Криничное в Болградски район се намира в  южната част на Одеска област, на брега на езеро Ялпуг. Основано е през 1813 г. от 153 български семейства, преселили се от Шуменска и Варненска област.