site.btaЖивко Михайлов, Бенин: Построил съм около 20 нови детски селища в Африка, а съм ремонтирал между 30 и 50

Живко Михайлов, Бенин: Построил съм около 20 нови детски селища в Африка, а съм ремонтирал между 30 и 50
Живко Михайлов, Бенин: Построил съм около 20 нови детски селища в Африка, а съм ремонтирал между 30 и 50
Снимка: Живко Михайлов/Личен архив

Построил съм около 20 нови детски селища в Африка, а съм ремонтирал между 30 и 50, заяви в интервю за БТА Живко Михайлов, който живее от 38 години в Африка.

Живко Михайлов е регионален съветник по строителство на SOS “Детски селища”, базиран в Корону в Бенин от 1997 г. до сега. Той е роден в Раднево, а през 1981 г. завършва Висш институт по архитектура и строителство (ВИАС). Става проектант в Института по проучване и проектиране “ИСПРОЕКТ”. В Африка е от 1986 г., първоначално заминава за етиопската столица Адис Абеба като експерт към Министерството на водите, а след това от 1990 г. до 1997 г. е строителен съветник на SOS “Детски селища” Интернационал, базиран в Гана и Нигерия.

Вие ли избрахте Африка или тя Вас?

От малък обожавам географията, историята, етнографията. Така се зароди и интересът ми към Африка. Другата причина беше и материалната.

Заминах за Африка през 1986 г. Дотогава бях млад строителен инженер с пет години стаж. Работех в Института за проучване и проектиране. Обявиха в работата, че търсят млади специалисти, които да отидат и да работят като експерти в различни етиопски министерства в Адис Абеба. Кандидатствах и ме приеха. Така влязох в групата, която беше от 20 млади специалисти, и заминахме за Етиопия, където живяхме до 1990 г. Плащаха ни двойно на българската заплата - 350 лева. През 1990 г., когато станаха промените в България, започнах да си търся работа. Тогава от организацията SOS „Детски селища“, която е неправителствена и хуманитарна и се занимава с помагане на деца в нужда, ми предложиха да замина за Гана. Там построих един интернационален колеж за най-добрите деца, които са от SOS “Детски селища”.

Какво представлява работата Ви в SOS “Детски селища”?

Моята работа като строителен инженер е да строя и да ремонтирам детските селища, в които има детски градини, училища, медицински центрове. В Африка съм работил в почти всички страни с изключение на Мавритания, Либия, Сао Томе и Принсипи и Габон и причината е, че там нямаме детски селища. Построил съм около 20 нови детски селища, а съм ремонтирал между 30 и 50. В едно детско селище има обикновено по стандарт 120 деца, които са в нужда. Има детска градина, в която има 100 деца, начално училище с около 200 деца и колеж до 500 деца.

Огромното мнозинство от хората, които работят за SOS „Детски селища“ приемат работата си като начин на живот. След една-две години човек е грабнат от работата. Опитваме се да дадем всичко на тези деца.

Вие сте помогнал на стотици деца в Африка. Кое Ви прави щастлив в работата?

Най-голямото ми удоволствие е, когато съм построил селището и отида на място. Тогава майките и децата, които ме познават, идват при мен и ми благодарят. Аз виждам една истинска благодарност и усмивките на лицата им.

Помогнал съм на стотици деца в Африка. Много е възнаграждаваща тази работа. Най-голямо удоволствие ми е доставяло, когато селището е завършено и отиваш след една година, а децата си спомнят още за теб. Другото е доверието, което те ти дават - питат ме къде да отидат да учат и с какво да се занимават.

Вие сте почетен консул на Бенин. Каква е българска общност там?

България е единствената страна, която има българско място в Африка. В Бенин на площада в Котону има паметник на Георги Димитров. На него пише на френски: „Посветен на големия син на България Георги Димитров“. Този паметник всяка вечер се освещава. Много често на него се събираме българите и там празнуваме Трети март. 

По време на социализма Тодор Живков е бил много близък с местния президент Матийо Кереку, който е бил социалист-комунист. Страната ни е дала стотици стипендии на бенинците да учат в България безплатно – лекари, инженери, агрономи, социолози. Доста голяма част от тях са се оженили за българки и се връщат с тях в Бенин. Тук има и асоциация на бенинците, завършили в България. Тя наброява 86 човека. 

Сега в Бенин има около 15 жени българки, но бройката варира и има един мъж българин. Тези наши българки са героини. Те са дошли в Бенин и са успели, имаме и професор в университета и жени, които се занимават с бизнес. България има много добра репутация в Бенин и до ден днешен бенинците знаят за нашата страна.

Кой е бил най-трудният Ви момент в Африка?

Много трудни моменти съм имал в Африка. През 1994 г. бях базиран в Лагос, Нигерия. В 11:00 часа дойдоха трима бандити с пистолети, които си бяха наели и охрана. Тогава нашият офис беше до полицейския участък. Взеха парите от касата. Беше голям стрес за целия персонал. Имаше и насилие.

По време на Гражданската война в Бурунди ние отивахме към едно детско селище. Ние сме в колата, а бунтовниците гърмят по колите. Куршумът влезе през тавана и излезе през стъклото покрай мен.

Какво е Вашето послание към младите хора в България?

Всички млади хора трябва да мечтаят и да се стремят да ги осъществяват мечтите си. Трудностите, които срещат, докато осъществяват мечтите си, не трябва да ги спират, а да ги мотивират. Когато постигнеш мечтата си, то тогава си истински щастлив.

/ЙК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:28 на 16.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация