Ваня Бонева е родена в Стара Загора и там израства до 18-ата си година. Пее, откакто се помни - пред гостите вкъщи, в училище, на ученическите екскурзии, с микрофон в автобуса, във всички възможни вокални групи, хорове, пише изданието BG Voice.
Тя е в първия випуск на музикалното училище „Христина Морфова“ в Стара Загора. Оттам със съученици пее в детските хорове на оперите „Кармен“, „Бохеми“, „Сън в лятна нощ“. Един сезон пее и в оперети в музикалния театър в Ямбол.
Завършва Висшия музикално-педагогически институт, сега Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) - Пловдив, с пеене и педагогика. Минава през музикантска школа в хора на Крикор Четинян.
След завършването отива със съпруга си Красимир Христов, акордеонист, да живее в Плевен. „Той е от Троян и вариантите бяха Плевен, Троян или Ловеч. Избрах Плевен, защото имаше опера“, казва Ваня.
В Плевен тя води клас в музикалното училище. През 90-те години на миналия век пътува с една трупа за опера в Европа и Щатите. „От 1998 г. спрях да ходя по всякакви турнета. Беше много изтощително, всеки ден с куфарите, по 2-3 месеца, и си останах вкъщи за година-две“, казва тя.
По това време обаче синът ѝ Събин Христов завършва музикалното училище с обой, предстои му консерватория в Лион и Ваня решава да замине за Франция, за да му помага финансово. По това време тя пее в София в женска група „Евридика“ - по различни събития, в посолства.
Нейна приятелка - Ваня Семкова, предлага да пее по улиците на Париж и да си търси работа като вокален педагог. Праща ѝ покана през 2001 г., малко преди да паднат визите, и на 6 юни същата година Ваня заминава за Париж. Три месеца живее в студиото на Ваня в Монмартър, където тя продава парижки графики на туристите.
Междувременно ходи на прослушвания из Европа.
В Париж продължава всеки ден по един час на улиците - с арии. През ноември 2001 г. тя получава договор за театър „Шатле“, но чак за май и то само за една оперна постановка. Там от 80 кандидати тя е в четворката избранички, като другите три са французойки. Но няма работна виза и ѝ правят временна за този договор.
Ваня прави рецитали в сладкарницата „La Charlotte de l'Isle“ („Шарлот на острова“), първо без акомпанимент, а после и с една пианистка от Иран, а посетителите ѝ събират пари в шапка.
„Приключвам с „Шатле“, лятото оставам в Париж и ми звънят от Бастилията - като финалистка съм имала право на договор на пълно работно време от септември. Отивам щастлива - и отново проблеми с визата. Намесиха се и синдикатите в моя защита“, разказва Ваня.
Оказва се, че хорът на Парижката национална опера единствен в света е със статут още от времето на Луи 14. Хористките са със заплата много над средната, с безсрочни договори, платен отпуск, 13-а заплата, ваканции, почивки, храна и прослушване всяка година, при което им дават и солови партии.
Българката има солови изпълнения в различни оперни спектакли. Десет години тя поддържа форма, като тренира жиу-жицу и стига до черен колан.
„През тези 20 години във всички свободни дни, които имах, или пътувах нанякъде, или правех майсторски класове по пеене, изнасях концерти в Париж - в църкви, зали, в кметства. През 2021 г. си подадох документите за пенсия и през 2022 г. всичко беше приключило“, разказва Ваня.
Мъжът ѝ Красимир е с нея в Париж от 2005 г., а синът ѝ остава в Лион след завършване на консерваторията, където живее и днес със съпругата си Ксения, украинка, и трите си деца - Симеон, Пресиян и Кристина.
За 20-те бляскави години Ваня успява да си купи две жилища в Париж, като едното продава, а другото дава под наем чрез Airbnb. Връща се в България. Животът ѝ минава между Плевен и Стара Загора, където е майка ѝ.
Цялата ѝ история прочетете тук.
/ИКВ/
news.modal.text
