site.btaЮлия Баховски пред БТА: Първото истинско сухо вино в моя живот го пих в България

За последно срещнах служебно Юлия Баховски на българския щанд на тазгодишното пролетно туристическо изложение в Букурещ. Румънката, която е сътрудник-редактор на Радио България-БНР и основател на медиен дигитален проект MyRoBiz и MyBgBiz, се любуваше на страната ни през очила за виртуална реалност. Засякохме се на същото място и през 2023 г. И тогава Юлия носеше снимачна техника, за да отрази българското участие. С интерес разглеждаше картата за вино тур Североизток, обединяваща малки бутикови винарни, производители от Североизточна България. Не мина много време след това и Юлия Баховски започна да обикаля страната ни и да разказва за винения туризъм. И не само. 

“Първото истинско сухо вино в моя живот го пих в България”, споделя с усмивка румънката и допълва, че българското вино винаги ще ѝ е на сърце. Надява се да не е много далеч времето, когато в Румъния ще се проведе Фестивал на българското вино. 

Следва втора част от интервюто, което Юлия Баховски даде за БТА при едно от пътуванията си до Букурещ. 

Юлия, работата ти изисква непрекъснато да правиш паралел между България и Румъния. В какво сте най-добри вие, румънците? Онзи ден написах поредната новина в категория “по-по-най” за румънец, който е спечелил 19 награди Грами.

- В много неща сме добри. Имаме върхове в много браншове и отрасли. Но ако говорим за това, което се случва през последните години в обществото, бих казала така - и двете страни сме били под една и съща идеология до 1989 г., но при много различен режим. България беше цветна, беше по-хубаво, хората не усещаха режима толкова труден. В Румъния беше много трудно. Но имам чувството, че след промените Румъния научи упражнението на демокрацията. Самото общество си научи задълженията, но и правата и успяхме като народ, като общество, с всички протести, с всичко, което се случи, да променим нещата. По този начин се създаде една средна класа от предприемачи и хора на културата, които имат глас в тази държава. Излизаме много навън, работи се активно по европейски проекти, има много специалисти. В какво сме много добри? Сега сме много добри в технология, в изкуство. 

Но има едно нещо, на което България може да учи Румъния - дигитално изкуство. Веднага давам пример с дъщеря ми, която в момента учи в София в едно училище за дигитални изкуства и чужди езици. В Букурещ няма такова.  

И друго искам да кажа. Когато преди години отидох в София за първи път, бях силно впечатлена от галериите за изкуство, пълни с цветни, весели картини, които ти дават някакво настроение. Това липсваше в Румъния, където отиват по към класиката. Беше невероятно да открия толкова много цветни, хубави картини и изложби. Много се радвам, че и в сферата на изкуството, чрез навлизането на културна институция, която се занимава с продажби на изкуството, двете държави ще се познават по-добре. 

И България има върхове. Двойката Кристо и Жан-Клод. Връщам се във времето, когато Триумфалната арка в Париж беше опакована по проекта на Кристо и една от доброволките пред арката ме попита откъде съм. Бях с цялото семейство и казах, че съм от България. И доброволката ми отговори: “Вие сте от страната на този гений”.

От известно време вървиш по скъпките, по глътките на българското вино. Какво би казала, ако трябва да го сравниш с румънското? 

- Първото истинско сухо вино в моя живот го пих в България. Румъния правеше сладки вина и продължава тази тенденция, въпреки че и тук виненият туризъм се развива много. Има много хубави изби, които правят винен туризъм, има различни спа процедури, които залагат на вино. Има винени барове много хубави. Има винени турове. Но на мен българското вино ще ми бъде винаги в сърцето. Когато сме с български приятели, обичаме да пием румънско вино, да му се наслаждаваме, когато съм в Румъния, винаги пия българско вино. 

Как да популяризираме българското вино в Румъния? В края на лятото в Букурещ имаше Фестивал на молдовското вино. Няма ли да има такъв и на българското?

- Надявам се да има в един момент, когато и българските изби ще бъдат готови за това. Можем да видим по-силно българско присъствие във всеки отрасъл на бизнеса, когато българите разберат, че Румъния е голяма държава, труден пазар, в който маркетинга има много голямо значение. Когато разберат, че трябва да инвестират и няма да имат веднага печалба, а ще градят с време, тогава ще се случват неща. Нужно е постоянство. Не става само с едно участие, една година, един щанд.

Румъния като пазар е по-голяма от България и привлича конкуренти от много страни. Румъния е много конкурентна страна. И е трудно да се бориш. Защото говорим за бюджети, за маркетинг. Румъния е държава на брандовете, на маркетинга и ако не си готов да инвестираш в това, няма как да се различаваш, защото има много. И Чехия инвестира, и Унгария инвестира, и Молдова, която знаем, че прави много хубави вина.

Говорим си за вино, но наистина ли през 1986 г. румънските интелектуалци са пиели българско уиски? Така чух да разказват в един подкаст. 

- Имайки предвид човека, който го е казал - един от елитните интелектуалци на Румъния, със сигурност има нещо вярно. Обсъдихме и с моя съпруг откъде българско уиски? Имало ли е навремето такова? Оказа се, че е имало и се е продавало в магазините за риба и рибни продукти. 

България беше дестинация за румънците още тогава. По морето в Констанца се организираха двудневни екскурзии. Можеше да ходиш до Варна. А Варна беше нещо като рай. Раят на земята. Сладолед на клечка, печени фъстъци... Беше невероятно, съвсем друг свят. 

И ето, върна ме пак във времето назад. Един спомен, който няма да ми изчезне от очите никога през живота ми. Беше в Балчик, в един супермаркет, където имаше сирене и кашкавал. Не само, че имаше, а беше направена кула. Не бях виждала никога толкова голямо количество. Нашите магазини бяха празни. Румънският народ живееше в пълна мизерия, за да се изплаща външният дълг, да се строи метрото, да се строи парламента. Нямаше храна, нямаше ток, нямаше гориво, колите бяха с четни и нечетни номера - едната неделя се движеха едните, другата - другите. Правеха се страшни икономии. Ние сме единствената държава, която е върнала външния дълг. И когато министърът на икономиката отишъл да чука на вратата на Чаушеску и казал “Другарю, изплатихме всичко”, Чаушеску отговорил “Оттук нататък ще даваме ние назаем”. Но всичко това за сметка на народа. Това са спомените ми. 

Това е времето, когато румънците са ловяли българска телевизия и са гледали “Лека нощ, деца”. 

- Аз не толкова много, защото съм родена в Браила и там много трудно се хващаше българска телевизия. Но тук, в Южна Румъния, в Букурещ има хора, които знаят “Лека нощ, деца”, “Студио Х”. “Засада”, “червен картон” са култови думи. Има много хора на моята възраст, които знаят български. Не го говорят правилно, но могат да общуват на български, защото тогава се гледаше българска телевизия. И тук искам да ви разкажа един виц. Отива българин в Букурещ. Като се прибира в родината, го го питат: “Как са румънците? Как живеят?”. А българинът отговаря: “Ядат гевреци и тичат с едни вилици и викат - да хванем българите, да хванем българите”. Тоест да хванат българска телевизия (смее се). Защото се слагаше някаква вилица към антените, за да се хване сигнала. Ето още една разлика - в България се яде повече баница, в Румъния - гевреци. И караме Дачии.

Вярно ли е, че в онези години Лили Иванова е идвала в Букурещ и е била звезда?

- Да. Идвала е още в началото на кариерата си. Така пише в книгата на румънския музикален състав “Феникс”, има описана една много хубава сцена. Лили Иванова имала концерт в Букурещ, в ходел Амбасадор - Лидо и Амбасадор бяха и са много престижни хотели, почти един срещу друг. Та когато Лили Иванова пеела в “Амбасадор”, сервитьорите излизали от “Лидо” на улицата, за да я зърнат и чуят. 

На финала, ако трябва да обобщим. Станаха ли си България и Румъния по-близки и познати?

- Много ме радва това, което се случва през последните години. Забелязва се една тенденция на сближаване между двете държави. И Дунав вече не е само една граница. Колкото повече говорим, колкото повече се срещаме и си показваме книгите, филмите, културата, колкото повече пътуваме, нещата ще се случват. И вече няма да чуваме “Румъния за България е непозната страна”. Както и обратното. 

Трябва да направим така, че да се срещат двата народа. Да, историята е много важна, тя ни дава корените, но имаме нужда да говорим повече за това, което се случва в момента. 

Даже и в туризма двата народа се допълват много добре. Ако България прави много повече археологически разкопки, Румъния е страна, която е блестяща със Средновековието. Тоест България трябва да учи да работи с Румъния и Румъния с България. Да създадат общи продукти, които да помагат и на двете страни. Да станем видими едни пред други и пред света. Само заедно ще успеем. 

В някои отношения Румъния е по-напред, в други България, но ние сме народи, които сме на едно и също ниво на развитие. Всяка страна има какво да учи от другата. Иновациите, старт-ъпите, и България, и Румъния имат невероятни еко системи. Познават ли се достатъчно добре? Не. Това са теми. Култура, иновация. 

Според мен България стои по-добре в сферата на дигитализацията. И в публичната администрация. Когато Търговският регистър в България беше вече дигитален, в Румъния още нямаше електронен подпис. България и Румъния трябва да си подават. Реално сме на едно и също ниво. Имаме какво да учим едни от други. Само заедно, като си разказваме и се срещаме повече, нещата ще се случват. 

(Първа част на интервюто с Юлия Баховски можете да прочете тук).