site.btaНаталия Стайкова: Няма нищо по-трогателно и вълнуващо от това деца да помагат на деца

Деца от българската секция към Европейското училище „Брюксел IV" се подготвят за участие в благотворителна инициатива в подкрепа на „Карин дом“ във Варна. На 18 февруари събитието ще събере в белгийската столица представители на български учебни заведения в Белгия, общности от Румъния и Молдова и гости от дипломатически представителства. В благотворителната кауза ще участват деца от Българското народно училище в Брюксел, Ново българско училище в Гент и от българската секция на Европейското училище.

По време на събитието ще има работилници за мартеници, песни и стихотворения, подготвени от малките ни сънародници, настолни игри и дегустация на билков чай.

„За „мартеничковата кампания“ разбрахме от Българската културна асоциация в Белгия, която покани всички български училища, включително и нашата секция. Българските деца с голям ентусиазъм се включиха в подготовката на празника и изработиха красиви мартенички“, разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА Наталия Стайкова, дългогодишен координатор и учител в българската секция към Европейското училище "Брюксел IV".

Инициативата съществува от миналата година и е създадена от три културни асоциации в Белгия, България, Молдова и Румъния. Домакин на предходното издание на инициативата, която съществува от миналата година, бе Румъния, а през тази година ще бъде Българската културна асоциация в Белгия.

Това не е първата благотворителна кампания, в която българската секция към Европейското училище се включва, отбеляза още Стайкова. „През 2018 година организирахме голям концерт с коледен базар, за да помогнем на Фондация „Надежда за малките“ в България. Фондацията се грижи за бебета, които са изоставени след раждането. Тогава избрахме тази кауза, защото силно ни впечатли. Децата бяха развълнувани от съдбата на тези малчугани и приеха идеята с огромно желание. Всички работиха неуморно и създадоха много красиви картички, украшения за елха и сувенири. А базарът беше повече от успешен“, посочи тя. 

Учебното заведение участва и в инициатива за събиране на помощи за Украйна, организирана няколко дни след началото на войната, сподели координаторът и допълни: „Тази кампания обедини цялата училищна общност, която включва учители, ученици и родители от десетки различни националности. Още в първите дни след началото на войната успяхме да съберем и да изпратим дарения с най-необходимите вещи и храни за бягащите от войната украински жени и деца, защото знаем, че истинската помощ е навременната помощ“.

Ето какво още разказа Наталия Стайкова специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Как българчетата приемат инициативата в подкрепа на „Карин дом“ и възможността да помогнат на други деца?

- Както вече споменах, децата прегърнаха идеята и с голямо желание взеха участие в тази инициатива. Мога да споделя какво се случи с учениците от моя клас, но съм сигурна, че и всички останали са постъпили по този начин. Те бяха изключително нетърпеливи да започнат и още щом научиха за благотворителната кауза, стаята заприлича на истинска работилница за мартеници. Уверявам ви, че няма нищо по-трогателно и вълнуващо от това деца да помагат на деца.

Кога, според Вас, децата трябва бъдат научени на добри дела и как училището помага в този процес?

- Образователната система, семейното възпитание и обществото като цяло играят важна роля във формирането на ценностната система на децата. Добротата, солидарността и отговорността към онези, които са в по-трудно положение от нас, трябва да се възпитават ежедневно. Споделянето на проблемите, помагането, подаването на ръка са общочовешки ценности, които трябва да бъдат възпитавани у децата от най-ранна детска възраст. 

Как ние по-възрастните трябва да им дадем пример да бъдат съпричастни към проблемите на другите и да се занимават с благотворителност?

- Тук бих искала да споделя моето дълбоко убеждение, че за да се възпитат у децата тези добродетели, както и позитивно отношение към помагането и споделянето, е необходимо да им даваме личен пример, а не само да ги поучаваме и да разговаряме с тях. Ако ние, възрастните, не покажем на децата как се постъпва в такива ситуации, ако не споделим нашата емоция и преживявания от стореното, трудно можем да създадем положителна нагласа у децата към добротворчеството. Тук бих искала да споделя и един любопитен факт за Европейското училище. В края на всеки срок учителите от началното училище оценяват проявата на емпатия у детето, неговата готовност да помага, да бъде съпричастно с болката и проблемите на другите. Това е една добра практика, която българските училища биха могли да заимстват.

Какво Ви дава лично на Вас участието в благотворителното събитие? 

- Лично за мен това благотворително събитие е още една възможност да дам личен пример на моите ученици, да ги мотивирам и по най-естествен начин да ги насърча да  осъзнаят важността да помагат на другите, да бъдат добри хора, да споделят и да изпитват радост от постъпките си. В личен план още веднъж изпитах чувството на удовлетвореност от стореното. Моето семейство често се включва в такива инициативи и това наистина ни доставя огромна радост.

Склонни ли са сънародниците ни зад граница да си помагат?

- Според мен местоживеенето няма значение – дали в България, или в чужбина. Както споменах вече, дарителството е ценност, която се възпитава още от най-ранна възраст. Има много примери за хора с много малки възможности, които са готови да помогнат, ако някой е в беда. Има дори деца, които се разделят със скромните си спестявания, за да помогнат на болно дете. Защото дареното, макар и малко, но направено от много хора, променя съдби, спасява живот.

Но да се върна на въпроса. Да, смятам, че сънародниците ни зад граница не са безучастни към хората, които имат нужда от помощ. За това свидетелстват и инициативите, за които вече споменах, както и желанието на десетки български семейства да се включат в „мартеничковата кампания“. Има дори такива, които не могат да присъстват физически на събитието, тъй като това е последният ден от ваканцията, но се свързаха с мен, за да потърсят съдействие как могат да дарят средства. Вярвам, че добротворството е заложено в генетичния код на българина. И, както се вижда от многото такива кампании, организирани в България и в чужбина, това е едно от малкото неща, което може да обедини цялата нация.