Благотворителна инициатива в подкрепа на „Карин дом“ организират в Брюксел

site.btaМая Донева: Да даваш означава да си смирен и осъзнат

Мая Донева: Да даваш означава да си смирен и осъзнат
Мая Донева: Да даваш означава да си смирен и осъзнат
Снимка: Мая Донева

Благотворителна инициатива в подкрепа на деца от „Карин дом“ във Варна ще събере на 18 февруари в Брюксел представители на български училища в Белгия, общности от Румъния и Молдова, както и гости от три дипломатически представителства.  

В благотворителната кауза ще участват деца от Българското народно училище в Брюксел, Европейското училище в брюкселския квартал Лакен и от Ново българско училище в Гент. „Събитието преди всичко цели да донесе щастие и споделеност на децата - както на тези, които са изработвали мартеници и ще дойдат да ги споделят с нас на живо, така и на децата със специални потребности, на които помага „Карин дом“ на почти 2500 км от тук“, сподели специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА Мая Донева, бивш директор на „Карин дом“ във Варна, която живее и работи в Брюксел и участва в организацията на инициативата.

По време на събитието ще има работилници за мартеници, песни и стихотворения, подготвени от малките ни сънародници, настолни игри и дегустация на билков чай. „Ще празнуваме българската култура, традициите, свързани с мартеницата, символиката ѝ“, разказа Донева.

Инициативата съществува от миналата година и е създадена от три културни асоциации в Белгия, България, Молдова и Румъния. Домакин на предходното издание на събитието бе Румъния. Тогава бяха организирани базари и творчески ателиета на участващите държави. Още в първото издание на инициативата се взема решението събитието да прерасне в ежегодно, с идеята да се провежда на ротационен принцип. Тази година е ред на България, догодина на Молдова. Българската културна асоциация в Белгия ще бъде домакин на тазгодишното му издание, което през 2024 е надградено с нова идея – да се включи благотворителна кауза и със средства от продажбата на мартеници да се помогне на някого. Инициативата среща помощта на Посолството на България в Белгия.

Ето какво още разказа Мая Донева специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Какви събития да очакват гостите на благотворителната инициатива в подкрепа на „Карин дом“, която предстои в Брюксел на 18 февруари?

- Събитието преди всичко цели да донесе щастие и споделеност на децата - както на тези, които са изработвали мартеници и ще дойдат да ги споделят с нас на живо, така и на децата със специални потребности, на които помага „Карин дом“ на почти 2500 км от тук. Ще има работилнички за мартеници, ще чуем песни и стихотворения на деца от Българско народно училище - Брюксел, неделното училище в Гент и Европейското училище в Лакен, ще играем българската настолна игра „Барабар“, ще дегустираме билков чай от Социалната чайна. Ще е пъстро, цветно и динамично, най-вече защото ще има много деца. По време на събитието ще празнуваме българската култура, традициите, свързани с мартеницата, символиката ѝ. Интересното е, че в процеса на организация събитието „порасна“ от малка сбирка на българската общност в Белгия до доста голяма международна инициатива. Мартеницата е важен символ за здраве и дълголетие в още няколко държави в Европа и по тази причина общности от Румъния и Молдова също ще се присъединят към нас. Искам специално да изкажа благодарност тук на посланик Пламен Бончев, както и на Българската културна асоциация в Белгия, защото без техните усилия това събитие не би било възможно.

Каква ще бъде темата на събитието?

- Темите са всъщност две - от една страна се събираме, за да отпразнуваме българската култура и традиции, а от друга страна ще споделим времето си в подкрепа на една кауза, която е кауза на хиляди българи - мисията на „Карин дом“ да подкрепя семейства на деца с увреждания. Преди професионалният ми път да ме отведе в Брюксел, бях изпълнителен директор на „Карин дом“ за няколко години в един много решаващ за организацията етап - строежа на нов терапевтичен център за подкрепа. Мартеничковата кампания, която провеждаме ежегодно, е един наистина ключов момент за общността от поддръжници на „Карин дом“ - момент, в който, докато си говорим за един хубав български обичай, можем да говорим и за различията, които ни сближават. Децата, с които работим в „Карин дом“, са с различни диагнози и състояния - синдром на Даун, детска церебрална парализа, изоставания в развитието, физически увреждания, но вижте, те преди всичко са деца. Това послание е изключително важно да стигне до най-много хора и институции и по тази причина не спираме да го повтаряме. Идеята на предстоящото събитие е да намерим време да поговорим за различността и в нашето семейство, да разкажем за „Карин дом“ и за отговорността на всеки един към това децата да растат щастливи, без значение с каква диагноза или състояние са. 

Колко средства са необходими за благотворителната кауза, която подкрепяте, и очаквате ли съпричастност от страна на нашите сънародници в Брюксел?

- През 2023 година в Карин дом се учреди „Детски фонд“, чрез който се подкрепят семейства, които нямат финансова възможност за терапия на децата си. За съжаление, този брой семейства не е никак малък. Не искам да изпадам в ненужни детайли защо това е така и каква е отговорността на държавата по този въпрос, но истината е, че когато в едно българско семейство се роди дете с увреждане, освен с обществената стигма, родителите често се сблъскват и с финансова безпътица. Краткият отговор на въпроса е, че, колкото и да успеем да съберем от това събитие, все ще е от помощ, но пътят до истинска равнопоставеност е дълъг и от подкрепа винаги ще има нужда. Нямам съмнение, че българската общност е съпричастна с нас, защото през годините много пъти сме организирали акции за „Карин дом“ и хората винаги са се отзовавали. Нека всеки, който има възможност, да даде подкрепа. На страницата на „Карин дом“ има възможности за месечни регулярни дарения и информация за актуалните нужди. 

От какво се нуждаят децата, към които е насочена благотворителната кампания?

- На този въпрос няма универсален отговор. Например едно дете, което не може да ходи, има нужда от адаптирана среда, невербалното дете има нужда от учители, които да са обучени как да работят с него, без да се съмняват в интелекта му и да подхождат снизходително. Реално децата с увреждания се нуждаят от същото, от което децата без увреждания - от любов и подкрепяща среда. За съжаление, обществените ни системи не отговарят на това и тези липси ги компенсират организации като „Карин дом“, които работят с децата, с родителите, с учителите. Да се работи само с децата не е добър подход, защото на децата нищо им няма - те не са болни и не трябва да бъдат „излекувани“ от уврежданията си. Напротив - обществото трябва да се научи, че има всякакви деца, които учат и растат по различни начини и да адаптира всички системи по пътя на децата за техния специфичен растеж. И да, възможно е, има редица държави, в които предизвикателствата, които българските семейства на деца с увреждания изпитват, са преодолян чрез системни политики преди десетилетия. 

Какво ще бъде участието на българските училища в Брюксел?

- Изключително се радвам, че това събитие е съорганизирано от толкова много деца и техните учители. Освен с изработка на мартеници, децата ще участват и в първата част на събитието с песни и стихотворения на български език. Разбира се, това е добра възможност за нашата общност да се събере, да празнува заедно, да се сплоти. Знаете израза, че „първите седем години са най-важни“ - съпричастността, емпатията и желанието да помагаш се възпитават най-лесно тогава. В крайна сметка, умението и желанието да си добър човек не се учат в отделен предмет в училище, но можеш да ги научиш със съучениците си, от учителите си, от добрите хора, които срещаш по пътя си. Точно поради тази причина за мен най-важната роля на това събитие е всъщност тази на очакваните почти 200 деца, които ще дойдат! 200 деца, които са чули за „Карин дом“ и са решили, че искат да помогнат и да допринесат за по-щастливото детство на свои връстници в родната си България. Това е ценността на предстоящото събитие.

Според Вас какво получава човек, когато дава?

- Преди години мислех, че човек може да дава само ако има, но това не е така. Да искаш да помогнеш не е свързано с това колко имаш, а само с това колко искаш да дадеш. Мисля, че повечето хора не осъзнаваме колко много имаме - здраве, мир, покрив над главите си… За много хора дори тези три неща не са даденост и може би трябва да си припомняме това по-често. Да даваш означава да си смирен и осъзнат - това е, което получаваш в крайна сметка - смирение и осъзнаване за собственото си щастие. Аз много се противя на „даването от съжаление” и винаги съм спорила, че последното, от което имат нужда децата с увреждания, е съжаление. Никой няма нужда от съжаление. Съжалението не води до промяна на политики. Съжалението не води до нищо устойчиво. Съпричастността води след себе си действие - даряване, доброволчество, желание да помогнеш. 

Вие срещате ли често хора, които са готови да помогнат на ближния?

- Да, разбира се. Нали знаете, че „това, което търсиш – виждаш“. Та и аз така - много такива хора съм срещала и взаимно се намираме. Даже бих казала, че имам особено положителен опит с българската общност тук, на фона на всички стереотипи за това, че българите извън България не са „цвете за мирисане”, моят опит е точно в обратната посока. Трябва да си имаме повече доверие и да подхождаме с повече емпатия един към друг, така всички ще живеем по-щастливи и по-добре, а и в крайна сметка никой не знае кога ще е от страната на „нуждаещ се от помощ и подкрепа“. Преди време говорих с един холандски архитект, който беше парализиран след трудова злополука. Срещнахме се на конференция за „достъпни градове” и той започна с това, че всъщност през времето на активната си кариера, в която е участвал в създаването на десетки проекти, никога не е слагал акцент за достъпността на една сграда, извън законовите изисквания. За него тази тема е станала важна, когато е изгубил умението да ходи сам, тогава очите му са се отворили за това колко е широка една врата, има ли рампа или само стълбище, има ли асансьор и т.н. Споделям ви тази история защото мисля, че много често хората функционираме точно така, не от лошо, а от липса на разбиране. Това е нашият дълг - да създаваме разбиране. В случая ще създаваме разбиране чрез мартеници.

 

/ЙК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:06 на 30.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация