Училище „Кирил и Методий” в Париж сподели обръщение на ученик от 11 клас към първокласниците. Това става ясно от публикация във Фейсбук страницата на образователното средище.
Той се обръща към децата, за които пътят в училище „Кирил и Методий“ започва сега. Възпитаникът на учебното заведение посочва, че познава „отлично темата“.
„И от височината на моите 18 години, знайте едно: ще мигнете веднъж с очи и ще се озовете на моето място. И малките първокласници ще са пред вас. Ще дойде събота, когато ще се събудите късно. Известно е, че юношите спят и имат нужда да спят до късно. Спокойно и без будилник или мама, защото училището е след обяд. Ще тръгнете сами. Без никой да ви води, кара или придружава. По това време ще сте вече експерт по градския транспорт: РЕР, метро, рейс, колело или пеша. Даже ще ходите час по-рано от часовете. Да се видите със съучениците, да обядвате заедно, да се наприказвате. С идеята след това да не се разсейвате и да внимавате в час. Виждането, хапването, приказките ще ги овладеете от раз. За внимаването в час не гарантирам нищо, лично аз още работя по въпроса“, посочва в обръщението си единайсетокласникът.
Той добавя, че ще си спомнят за трудните упражнения, дългите домашни, сложните уроци и термини по история.
„Ще мрънкате все още, като трябва да се учи някое стихотворение. Ама е дълго, думите са трудни, разбъркани, нищо не означават. След толкова усилия все още имам съмнения, че Ботев е гениален поет, написал само 20 стихотворения все пак. Особено като уча „Към брата си“. Госпожите имат още година-две да ме убедят в това. Без да забравяме моите родители, които ще продължат да ме убеждават още Х години по 365 дни в годината и че даже по 24 часа на ден“, пише още единайсетокласникът.
Възпитаникът на училището прави равносметка, че първокласниците „ще затворите, уж за секунда, очи и всичко това ще е далеч. И ще искате да сте отново на вашето си място, колкото и тези 12 класа да ви се виждат много, много трудни и годините безкрайни. Но училището е до време. Връщане назад няма. 12 години по 36 седмици за по няколко часа ще минат като едно щракане с пръсти. И шанс да чуете този звънец за първи път, да минете по водата от менче, украсено със здравец, животът няма да ви предостави пак“.
Той завършва своето обръщение с посланието първокласниците да си спомнят за неговите думи и „за баткото, който се обърна към вас в този първи учебен ден. Той е единствен!“.
/ИВ/
news.modal.text
