Михаела Григорова е избрана за първенец на тазгодишния випуск на Босилеградската гимназия, с което повтори успеха си от преди четири години, когато бе избрана за първенец на випуска в Основното училище „Георги Димитров” в Босилеград. От първи до дванадесети клас Михаела изяло се е учила на майчин български език.
Ето какво разказа тя пред НРТВ - Радио „Босилеград“:
Много по-трудно е да защитиш титла, отколкото за първи път да я завоюваш. Как успя да се справиш с това предизвикателство?
Усещам гордост и удовлетворение от полученото признание и, връщайки се назад, осъзнавам, че положените усилия са си стрували. Въпреки че никога не съм си поставяла тази цел, в гимназията продължих да уча по същия начин, както в основното училище. Стараех се редовно и старателно да изпълнявам задачите и внимателно да следя лекциите в училището. Разбира се, имаше и трудности, обаче успявах да се мобилизирам и да ги преодолея. Винаги се чувствах удовлетворена от себе си, когато научавах нови неща и получавах отлични оценки. Настоявах да съчетавам ученето със забавлението и другите развлечения. Постоянството и волята са най-важни. Когато си отдаден максимално на това което правиш, неминуемо ще успееш.
Как би описала ученическия си живот в Гимназията?
Ученическите години са най-хубавите и най-безгрижните. Научих много нови неща и си намерих много нови приятели. Всички забавни и хубави моменти ще останат в спомените ми, а от лошите вече се поучих и ги загърбих. Бих изтъкнала, че най-трудно ми беше по време на пандемията от КОВИД 19, когато бяхме принудени да преминем към дистанционно обучение и нямахме възможност да следим уроците в училището. Бяхме лишени от пряк контакт с учителите и трябваше много повече да учим у дома и да полагаме допълнителни усилия. Но стремежът ми да достигам нови цели и да вървя напред ме водеха да уча още по-грижливо и по-отговорно, така че успешно се справих с всички поставени пред мен задачи и предизвикателства.
Кой ти оказваше най-голяма подкрепа?
Аз тръгнах една година по-рано на училище и от първи клас заедно се учихме с брат ми Димитър, който е една година по-възрастен от мен. Той е отличен математик и носител на грамотата „Вук Караджич“. През всичките дванадесет години в основното училище и гимназията двамата с брат ми се учехме на майчин български език. Взаимно се допълвахме, консултирахме се и заедно търсехме решения и отговори за трудни задачи и въпроси. Много дължа и на родителите ми Славко и Мая, които още от малка ме мотивираха и ми развиваха интерес към книгата, както и на най-възрастния ми брат Глигор, който тази година се дипломира във факултета по софтуерно инженерство в София. Не мога да не спомена и класния ми ръководител Миле Цветков, който ни преподаваше математика през всичките четири години в гимназията. Благодарение на изключителните му грижи и опита му, всички уроци ни ставаха лесни, а цялата ни паралелка начело с него беше като едно голямо семейство.
Кои са любимите ти предмети?
Въпреки, че редовно учех по всички предмети, най-вече се интересувам от биологията и химията, а добре се справям и с езиците. Редовно участвах в състезания по различни предмети, а през последните две години печелих първи места от състезанията по математика под название „Мислиша“ и бях част от екипа на нашето училище, който участва в Републиканското съревнование.
Къде планираш да продължиш образованието си?
Сериозно се подготвях за кандидатстудентския изпит и се надявам, че ще успея да се запиша във Факултета по Дентална медицина в България. Голямата ми мечта е да стана лекар по дентална медицина, което е изключително благородна и хуманна професия.
Как прекарваш свободното си време?
Обичам да гледам филми, чета книги, слушам музика, разхождам се с приятели… От малка ме привличат народните танци и съм активен член на фолклорния ансамбъл към Спортното дружество „Младост“, с който съм участвала в редица фестивали в страната и чужбина.
Гимназията награди Михаела с комплект книги, тя ще получи и награда от Фондацията на престолонаследника принц Александър Караджорджевич.
/ЙК/
news.modal.text
