site.btaКрасимира Стоянова: Обичта към музиката и операта ми дават сили да продължавам напред

Примата Красимира Стоянова е определяна от критиците като едно от водещите сопрана на нашето време. През 2009 г. е удостоена с титлата "Камерзенгерин на Виенската държавна опера" - най-високото отличие за оперни певци в Австрия. За мотивацията да се върви напред, за промените в оперния свят и "обикновените, но чудни неща в живота", които ни карат да се усмихнем, Стоянова говори пред Melange Bulgaren. 

Пристигате във Виена през 1998, за да се включите в състава на Виенската опера. Връщайки се назад във времето, с какво си спомняте първите месеци в Австрия?

Виенската опера е моята първа голяма оперна къща, моят нов дом, в който направих първите стъпки в международната ми кариера. Не беше леко да променя живота си – моя и на семейството ми, но имах пълната подкрепа на съпруга ми, което ми даде сили да започна активно да работя тук.

С какво се е променила Виена от тогава? Имате ли любимо място тук?

Виена се промени много през тези 25 години. Няма да забравя колко спокоен и чист беше тогава градът. Имаше малки магазинчета, хората бяха много по-усмихнати и някак по-мотивирани във всичко, което правеха. Нямаше налягали по улиците бездомници.

Имам доста любими места във Виена, но особено обичам разходките в центъра. Така се наслаждавам на красивите сгради и паркове, на цялостната атмосфера на този аристократичен град. Една такава разходка винаги ме разведрява и зарежда с много настроение.

Тази година се навършват 25 години от дебюта Ви на сцената на Виенската опера. Какво Ви мотивира да продължавате напред?

Аз бях две години в ансамбъла на театъра, а след това вече толкова години непрекъснато гостувам. В моята професия няма лесно нещо, защото всичко е свързано с много труд, дисциплина, силна концентрация. Обичта към музиката и операта ми дават сили да продължавам напред.

През 2009 г. сте удостоена с титлата „Камерзенгерин” на Виенската опера, имате изяви на всички престижни оперни сцени. Коя роля бихте определили като решаваща за развитието на Вашата кариера? С какво тя е специална за Вас?

Имам над 50 главни роли и всяка една от тях е по свой начин ценна за мен.

Рашел от „Еврейката” на Халеви ми отвори вратите на Виенската опера, защото тогавашният директор Йоан Холендер ме чу как я изпълняам в Германия и ме покани на прослушване в австрийската столица. Последваха много други роли, с които съм дебютирала на важни сцени и които също са значими за мен. Няма да забравя дебюта ми в Карнеги Хол в Ню Йорк като Валентина от „Хугеноти”, както и в Метрополитън с Виолета от „Травиата”. С Дездемона стъпих на много престижни сцени, а изпълнението ми на „Реквием” на Верди ме утвърди в оперния свят. Маршалката от „Кавалерът на розата” постави началото на нова страница в репертоара ми, Тоска също влезе със замах в живота ми.

В свят, в който почти всичко е свързано и бързо достъпно, имаме ли нужда от котви като „родина”, „родно място” или е добре да бъдем граждани на света?

Няма рецепти как да се живее и чувства – всеки сам настройва вътрешния си компас. Важното е на душата да ѝ е леко.

Цялото интервю прочетете тук.