Светлин Иванов-Лаубер е единственият българин, осиновен от немска благородничка – Ева-Матилд фон Лаубер. Наследява след кончината ѝ богатство, което, ако управлява добре и харчи разумно, може да му стигне до края на живота му, пише BG Voice.
Роденият във Варна мъж е наследник на знатно семейство. Баща му Иван Иванов е инженер, а майка му, адвокат Мими Иванова, е от род, приближен до царското семейство. В именията на прадядо му Кирил Дунев е ловувал цар Борис III. След 9 сепрември комунистите гонят семейството на майка му от красивия им дом и разграбват ценните предмети.
Наследницата на богатия род Мими израства в лишения, но помни колко е страдала за красивото им старинно пиано с орнаменти и вграден свещник в корпуса му. Записва сина си Светлин на пиано, когато той е едва 3-годишен – научава нотите преди буквите.
Когато е на 10 години, майка му предлага да започне с фагот. Гимназистът в музикалното училище във Варна печели първи награди на международни и национални конкурси като „Светослав Обретенов“. Завършва Националната музикална академия с фагот – с пълен отличен и „С най-висока похвала“ (SUMMA CUM LAUDE). Гордее се, че успява да завърши успоредно и НАТФИЗ – голямата му любов. В последния клас е на проф. Надежда Сейкова, с актьори като Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Анастасия Лютова.
„Често всичките ми пари за храна отиваха за таксита от „Раковска“ до старата консерватория на „Евлоги Георгиев“, или до новата, до Външно министерство. Професорите и в двете академии обаче толерираха моето безумно и смело решение“, спомня си Светлин Иванов.
Междувременно Светлин става любим модел на фотографи като Паскал Йезарт за Vogue, на лауреати на международните награди Kodak и Sony Word Award. Рекламно лице е на българските модни къщи Denyl и „Драго и Радо“.
За да завърши магистратура с фагот във Фрайбург, Германия, майка му продава останало още от царски времена семейно бижу – красив амулет с няколко диаманта. Това му дава шанса да пристигне с няколкостотин евро във Фрайбург.
През лятото работи във фабрика за осветителни тела. Със спечелените пари веднага отива до Париж. Във Фрайбург сервира и в ресторант, където с лекота заличава гафовете си – с вродения си артистизъм. Завършва магистратурата, но у него надделява театърът и постъпва като асистент-режисьор в Staatstheater Freiburg – най-стария театър в града, където се задържа няколко месеца.
Вижда обява, че фондация за подпомагане на хора на изкуството търси сътрудник. На интервюто е Ева-Матилд фон Лаубер. Избират друг кандидат, но Светлин получава покана от госпожа Фон Лаубер да я посети в имението ѝ.
Когато се срещат, тя е около 80-те, а той е на 27 години, млад, красив, енергичен. Тя го моли да й помогне с банкови книжа за преводи, после за благодарност го кани на ресторант.
„Не, не беше любов – уточнява Светлин – беше просто среща на близки, сродни души. В мен тя ценеше прямотата и смелостта, с която отстоявах мнението си. Имали сме ожесточени спорове, дори скандали, но знаех, че точно в такива моменти тя най-много ме ценеше, защото беше не по-малко своенравна и своеволна от мен“, коментира българинът.
Двамата обикалят Таити, Санторини, Френска Полинезия, Бали, САЩ, Виена, Париж. Когато силите започват да я напускат, той поема изцяло грижата за имението и персонала – не като иконом, а като най-близкия й човек.
Заедно са 12 години, като на седмата тя, която е загубила дъщеря си и съпруга си, решава да го осинови официално, за да няма препятствия да наследи богатството й.
Цялата история можете да прочетете тук.
/МГ/
news.modal.text
