site.btaАсоциация “Канатица”: Въпреки трудностите, създаваме училища и пазим българския език

Асоциация “Канатица”: Въпреки трудностите, създаваме училища и пазим българския език
Асоциация “Канатица”: Въпреки трудностите, създаваме училища и пазим българския език
Снимки: Асоциация “Канатица”

Българо-швейцарската асоциация “Канатица” е създадена преди година и половина в Швейцария. Основен фокус в дейността ѝ е съхранението и разпространението на българския език и култура. "Определено събитията за деца ни носят удовлетворение и допълнителна мотивация, както и ни насърчават, че усилията си заслужават и сме на прав път", споделя в интервю за рубриката БГ свят на БТА Пламен Мамихин, председател на “Канатица”.

Канатицата е универсален символ, който в продължение на около седем хиляди години е достигнал до различни краища на Земята, без значение от религия и държавно устройство. В България "канатица” може да се преведе като „криле”. Символ е на щастие, дълголетие и защита от зли сили. В килимите на Балканите, в Близкия изток и Кавказ, фигурата често се изобразява около друга, известна като „дървото на живота”. Ярък пример за това са чипровските килими.

Какво още разказа Пламен Мамихин за дейността на асоциацията - четете в интервюто му за БТА:

Как и кога бе инициирано създаването на асоциация "Канатица"? 

Идеята за създаване на българска културна Асоциация възникна през 2018 г., когато още живеех със семейството си в Женева. По-късно, по времето на КОВИД пандемията, когато имаше локдаун и всички културни мероприятия бяха спрени, тази потребност от култура се засили. През 2019 г. се преместихме да живеем в Лозана. Там се запознах с две дами - Теодора Зюфре и Маргарита Стоянова, които ми споделиха, че отдавна имат подобна идея и така установихме, че гледаме в една посока. Спомням си, че на семейно тържество на Теди се запознах и с Ивайла Тасева, която по-късно стана касиер на асоциацията. Почти през цялата вечер на това тържество говорихме и споделяхме идеите си и нещата се развиваха съвсем естествено. Тогава именно разширихме първоначалната идея до учредяване и на българско училище, където да учат нашите деца. Само един месец след тази наша среща, събранието за учредяване на Асоциация "Канатица" бе вече факт. За да ни подкрепят бяха дошли повече от 40 българи от Лозана, Морж, Нион, Монтрьо, Веве, Мартини, Сион, дори и от Берн. На този ден към нас се присъедини Татяна Семерджиева, прекрасен юрист и българка с голямо сърце. Бяхме изключително мотивирани от позитивните послания на българската общност в района на Лозана. На този ден, 27 юни 2021 година се роди нещо хубаво, родно, нещо изключително и най-важното - българско, което обедини разпръснатите българи от региона с онова невидимо нещо, което е съзидателно и свързва хората през поколенията. Сега сме 7 души. Най-новите членове на комитета са Николай Нешев, специалист високи технологии и Петя Шмутц, социолог. Благодарности към всички онези българи, които отделят от своето време, средства и енергия, за да може да съществува това благородно начинание.

Кои са ключовите събития, които успяхте да организирате до момента?

Трудно бих могъл да откроя няколко от събитията, които организирахме през тези 2 години. Организирахме събития за възрастни като прожекции на филми, спектакли, срещи с писатели и актьори, както и ателиета, изцяло насочени към децата за запазване на българските традиции и обичаи - ателиета за изработване на сурвачки от автентични материали, за изработване на мартенички от вълна и прежда, както и ателиета за боядисване на Великденски яйца. Тези ателиета бяха с цел да запазим автентичните традиции и да мотивираме децата сами да изработят своите мартенички, сурвачки и да боядисват яйца, в които да бъдат вплетени българските обичаи и традиции, както и свързаните с тези празници истории. Всички тези събития се превърнаха в традиционни и все повече хора участваха и се включваха в тях. През тези две години успяхме да организираме концерт и да представим пред швейцарската публика солистките на мистерията на българските гласове “Ева квартет”. 

Кое бихте открили в дейността си през изминалата 2022 г., както и първите няколко инициативи, които планирате за 2023 г.?

Определено събитията за деца ни носят удовлетворение и допълнителна мотивация, както и ни насърчават, че усилията си заслужават и сме на прав път. През уроците по родолюбие за Христо Ботев и Васил Левски, срещата с учителя Теодосий Теодосиев-Тео, като пример за съвременен будител, коледните тържества на българската общност, където се събират най-много хора, емоционалните прожекции на филмите за алпиниста Боян Петров и юриста Кристиян Таков, спектаклите и срещите ни с Мария Касимова-Моасе, които организирахме в Женева и Веве и много други. През втората година, учудващо и за самите нас, добихме популярност сред българската общност в цяла Швейцария. На нашите срещи идваха българи, дори от немската част на Швейцария - Цюрих, Солотурн, Аргау, Берн, Фрибург. Бяхме поканени на Традиционния благотворителен базар, организиран от Женската гилдия на ООН в подкрепа на деца и жени в неравностойно положение от съпругата на българския посланик на Постоянното ни представителство пред ООН в Женева, Радиона Никова да представим традиционни фолклорни танци с фолклорния състав към асоциацията. 

Една от целите Ви бе да създадете и училище, то вече е факт – кои бяха основните предизвикателства в рамките на това начинание?

Учредяването на българското училище бе наша съкровена мечта. Ние, учредителите вярваме, че има нещо велико и сакрално в това да се учреди българско училище зад граница. Да се вградят в него мечтите и идеалите на поколения българи, да му се вдъхне дух и живот и всичко това да бъде превърнато в традиция. Но най-трудно е тази традиция да се предаде с любов на бъдните поколения, за да развиват и пазят българския език и култура. Несъмнено най-голямо предизвикателство пред нас бе намирането на български педагози. Но това, вярвам, е и проблем за почти всички български училища зад граница. Друго предизвикателство бе и работата с деца на българи от смесени семейства, понеже по-голямата част от тях не говорят български език. Положихме много усилия да мотивираме българските семейства да запишат своите деца в училището. За нас е кауза да запазим българския език, култура и традиции и приехме работата изключително сериозно. Давам си сметка, че от финансова гледна точка, издръжката на училището е важна, за да може то да живее самостоятелен живот, но от друга страна, парите не трябва да бъдат пречка, за да може едно българско дете да посещава училище. Тъй като стандартът на живот в Швейцария е много висок, ние предвидихме специални предимства за многодетните семейства, като всяко второ дете може да посещава българското училище с 50% намаление на учебната такса, а всяко трето - абсолютно безплатно. Надявам се това да се превърне в добра практика и в други български училища зад граница в Европа и в света, за да имаме повече ученици. Предизвикателствата са от всякакво естество. Така например, за ателието по направа на сурвачки е необходим дрян. Оказа се, че дрян в Швейцария няма. Всяка година успяваме да намерим жив дрян, благодарение на един българин с голямо сърце - Иван. Но децата стават все повече. На последното коледно тържество имаше повече от 55 деца и наистина е предизвикателство да се намерят достатъчен брой дрянови пръчки за всяко дете. Решили сме да посадим дрянови дръвчета, за да имаме материал и да можем да запазим традициите.

Кои са събитията, към които българската общност в Швейцария проявява най-голям интерес?

Голям интерес за българите в Швейцария са коледните тържества, които организира асоциация "Канатица". Дали заради традиционните софри и напитки, народните танци, томболите, които организираме или може би присъствието на Дядо Коледа, който раздава подаръци на децата. С нетърпение се очакват срещите с български артисти, известни личности и писатели. На всички събития се усеща българският дух. Тези срещи се превърнаха в пространство, където се срещаме с българи, помагаме си, получаваме полезна информация и най-важното - създаваме българска общност.

Кой е ключовият момент в това да успееш да запазиш езика, традициите и духа на българското, когато живееш на хиляди километри от родината?

Според мен, водещо е желанието и не толкова възможностите. Аз мисля, че ние, българите зад граница, имаме изключителна добавена стойност. Не само по отношение на икономическите ползи за България, но и по отношение на запазване на езика, българската култура, традициите и обичаите. Българите в чужбина строим своята България далеч от пределите ѝ, стремящи се към по-добър живот и възможности за своите деца, обрулени от несгодите, трудностите и пораженията на емигрантския живот. И въпреки тези трудности, ние създаваме български училища, запазваме българския език, разпространяваме българската култура зад граница и това ни прави по-силни и по-уверени в доброто бъдеще за България.

 

/ЮХ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:53 на 26.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация