site.btaКап. Румен Йовчев: Всеки път на кораба изживявам детската си мечта

Кап. Румен Йовчев: Всеки път на кораба изживявам детската си мечта
Кап. Румен Йовчев: Всеки път на кораба изживявам детската си мечта
Снимка: BG Voice

„Всеки път, когато се качвам на кораба – изживявам детската си мечта”, заяви пред BG Voice Румен Йовчев - първият българин, станал капитан на най-големия пътнически кораб в света.

По корабите го запалва неговият баща. „Той винаги е работил като корабен агент и ме е водил на посещения по кораби. През 1977 година, когато бях на 7 години, направих първото си плаване от Либия, Триполи, където бяхме цялото семейство в продължение на пет години, до Варна.”

От този момент всичко в него се насочва към корабите. „Дори рисунките, които правих като малко дете. Рисувах само кораби и това беше.”

През 2007 година той приема предложението за работа на една от най-големите круизни компании в света – Royal Caribbean. Желанието му за работа в тази компания е още през 1997 г., когато изпраща своята автобиография, но тогава отговорът на Royal Caribbean е отрицателен. Преди да бъде капитан на круизен кораб, Йовчев е капитан на товарни кораби.

„Разликата е в товара. Нашият скъпоценен товар на круизния кораб, това са нашите пасажери”, коментира той и обяснява, че най-голямото удоволствие е общуването му с хората по време на плаване.

Именно като капитан на товарен кораб Йовчев има най-много трудности. „Бил съм в средата на терористична атака в пристанище, бил съм в регион, където съседен кораб е нападнат от пирати, бил съм в пристанище, където пък ние сме били обект на грабежи посред нощ – качване на борда, разбиване на контейнери, скачане зад борда, нараняване на моряци.”

Той обаче споделя, че на първо място винаги гледа за безопасността на екипажа. „Капитанът е главата на екипажа, но всеки един член е много важен”, допълва Румен Йовчев. 

Най-екзотичните места, които е посещавал са в Индийския океан – островите Занзибар, Мадагаскар, Сейшелите. Тези места капитанът описва като запазения рай на Земята. Плаването на круизен кораб го среща с много хора, а екипажът му варира между 250 и 3000 човека – всеки с различна националност, различна култура и религия.

Мечтаната професия го лишава обаче и от много неща. „Първото и най-важно, това е семейството. Всеки един път, когато тръгваш на море, това си е поредната раздяла. Отсъстваш по празници, липсваш често.” От друга страна, приятелства, които има на брега, постепенно започват да се губят. „Хората на брега имат своето ежедневие, изведнъж ти идваш от някъде за малко. Иска се упоритост, за да можеш да поддържаш и тези приятелства”, казва Румен Йовчев.

Капитанът не пропуска да се помоли преди плаване на Св. Никола. „Последния ден на брега отивам във Варна в църквата „Св. Никола“ да си запаля свещ и да си поприказвам със светията, да поискам неговата подкрепа. И разбира се, когато се прибера, първите дни, когато съм във Варна, отново посещавам „Св. Никола“, паля свещ за благодарност, че съм се върнал жив и здрав.“

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:35 на 02.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация