site.btaРежисьорът Ваня Донева: Народните приказки съхраняват богатството на езика и културата ни

Режисьорът Ваня Донева: Народните приказки съхраняват богатството на езика и културата ни
Режисьорът Ваня Донева: Народните приказки съхраняват богатството на езика и културата ни
Кадър от часовете по театър, които води Ваня Донева. Снимка: Българско училище "Св. св. Кирил и Методий" в Париж

Ваня Донева е преподавател по театър, актриса и филмов режисьор. В момента учи магистратура "Управление на международни културни проекти" в Париж (в EAC - École de la Culture, du Marché de l’art et du Luxe- Paris). Паралелно преподава театър в българското училище „Св. св. Кирил и Методий” във френската столица.

Ето какво разказа тя специално за рубриката БГ Свят на БТА: 

На колко деца преподавате?

За първа година съм преподавател в българското училище. Час по театър имат четири класа - първи, втори, трети и шести. Педагогическият подход в часа по театър е съобразен с тяхната възраст.

Как се провеждат занятията?

Първи клас са най-малките ученици, на които преподавам. В часа играем театрални игри, четем от името на героите, разказваме и разиграваме детски приказки от българската и световната литература. Децата се превъплъщават в различни персонажи, имитирайки гласовите характеристики и поведението на героя. Най-много им харесва да се превъплъщават в герои на животни. Приказката „Трите прасенца” сме я разигравали няколко пъти по тяхно желание, тя е една от любимите им. Чрез нея, децата се научават да съставят все по-правилни изречения на български език, артикулацията им се подобрява, слушат и преправят гласа си, характерен за героя, съпричастни са към по слабия в приказката и емоционално преживяват преследването на прасенцата от лошия вълк. Разигравайки приказките, учениците започват да откриват смисъла на ситуацията и разбират поуката на приказката.

Децата задават много въпроси, разсъждават и сравняват героите, което им помага да разберат добрите и лошите характери. Учениците много харесват марионетките, имат голямо желание сами да изработят куклите, затова в часовете по театър ще учим как сами да си направим марионетка. Историите за принцеси и рицари също са им забавни. Последната приказка, която изиграхме с кукли за пръсти е „Жабокът Принц” на Братя Грим. Учениците изживяват най-силно емоциите, когато ги преживяват чрез куклите. След театъра започваме дискусия, в която децата имат възможност да задават въпроси, предлагат идеи и взимат решения, дават обещания и държат на тях, както е в приказката на Братя Грим.

Децата от втори клас са вече напреднали с езика и лесно учат реплики. Театралните игри развиват въображението и вниманието им, което ги прави уверени и амбициозни за повече знания и умения. С тях учим за българските традиции, за историята на българската писменост и култура. Това обогатява лексиката и развива правоговора им. За мен като преподавател е важно учениците да имат добра подготовка за тържествата, които честваме по случай българските национални празници.

Учениците в трети клас, на които преподавам, са чуждоезиков клас, те владеят повече френски, отколкото български. Затова подхода към тях е най-важен. Те учат българския език разигравайки етюди и адаптирани за тях диалози. Подобно на актьорите, които по Системата на K. С. Станиславски - „Аз, в предлаганите обстоятелства”, разиграват етюди по зададена тема, учениците имат подобни задачи като разиграват различни ситуации чрез етюди и диалози. Най-хубаво е, когато започнат да импровизират, по този начин сами измислят и свързват думите в изречения, с които да си служат в дадената ситуацията.

В шести клас са най-големите ученици. Те са интелигентни и знанията им за България са най-големи. Диалогът с тях е лесен и забавен. Те са талантливи, любознателни актьори и бързо се превъплъщават в различни образи. В „Неродена мома” драматизация на едноименната приказка, която поставих на сцената като част от Коледното тържество на училището, участваха и четирите класа, но учениците от шести клас изпълняваха главните роли. В момента подготвяме нова постановка за тържеството на 24 май – най-българския празник.

Как избирате приказките, които драматизирате?

Приказките, които избирам да разиграем в клас и тези, които драматизирам са от всеки жанр на детската литература, но децата харесват най-много вълшебните приказки. Привлича ги магията, вълшебството, чудноватото. Следващата приказка, която е в програмата ми е „Момче и вятър”, децата ще се запознаят с български писатели като Ран Босилек, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и още много автори.

Кои приказки предстои да разкажете заедно с децата в театрална форма?

Българските народни приказки съхраняват богатството на националния ни език и култура. Историческите приказки разказват за царете и историята на България. Също така от световната литература ще четем и разиграваме приказки на любими автори като Ханс Кристиян Андерсен, Шарл Перо, Вилхелм Хауф - немски автор, майстор на приказката. Сигурна съм, че децата ще бъдат изключително впечатлени от „Джуджето Дългоноско”. Заедно с дъщеря ми, която е на 12 години, често я разиграваме у дома. Децата възприемат приказката различно, в зависимост от възрастта си. За учениците от първи клас малкият ни театър с кукли за пръсти ще продължава да ни пренася в фантастичния свят на приказките.

Учебен предмет театър е заложен в учебната програма на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Париж. Целта на занятията е усвояването на български език. Те се провеждат в рамките на 45 минути всяка събота, извън учебните часове по български език. Повече за тях прочетете тук.

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:59 на 06.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация