site.btaВъзпитаничка на Болградската гимназия: Българската музика е нещо особено за мен

Възпитаничка на Болградската гимназия: Българската музика е нещо особено за мен
Възпитаничка на Болградската гимназия: Българската музика е нещо особено за мен
Снимки: архив на Виктория Марчева

Виктория Марчева е бесарабска българка от Украйна. Родена е на 5 ноември 1992 г. в гр. Болград. От ранна детска възраст се занимава с музика, като учи две специалности в Детската музикална школа в Болград: пиано (2000-2007, в класа на Алла Рогачьова) и класическо пеене (2001-2008, в класа на Анна Шатирова). До 2010 г. е ученичка на Болградската гимназия „Г. С. Раковски”, където завършва обучението си със златен медал. По време на следването в Гимназията е солистка на Вокален образцов ансамбъл „Здравец”, с художествен ръководител Димитър Стоев. През 2010-2015 г. изучава „Класическо пеене” и  „Вокална педагогика” в Националната Музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров” в София в класа на проф. д-р Маргарита Баснарова, където наред с главната специалност изучава Камерно пеене (в класа на проф. Благовеста Константинова) и актьорско майсторство (в класа на проф. д-р Виолета Горчева).

По време на следването си в София участва в много концерти по актьорско майсторство (части от опери и мюзикъли "Le Nozze di Figaro" (Mozart, Susanna), "Fiddler on the Roof" (Jerry Bock, Chava), "Les Misérables" (Claude-Michel Schönberg, Cosette), "Orfeo ed Euridice" (Christoph Willibald Gluck, Amore), "Die lustigen Weiber vor Windsor" (Otto Nicolai, Frau Fluth), камерна музика (песни от различни композитори и "Stabat Mater" (Джовани Батиста Перголези), както и в семинар за изпълнение на френски песни (2015).

От 2015 г. със семейството си се премества в Кипър, където работи като преподавател по класическо/ съвременно - поп и джаз пеене, пиано, музика за деца в предучилищна възраст в частни музикални школи и детски градини в гр. Никозия. Участва като солист в различни концерти и конкурси на острова. 

От 2018 г. ръководи вокалната група  „До, Ре, Ми”  в Българско училище „Никола Вапцаров“ в Никозия. Редовно участва в различни концерти и мероприятия на Съюза на българите в Кипър. 

- Завършила си Болградската гимназия „Георги Раковски“. Какъв опит почерпи там и какво изобщо ти даде гимназията за твоята реализация?

- Да си възпитаник на такова престижно учебно заведение като Болградската гимназия “Г. С. Раковски” е голяма чест и отговорност. Щастлива съм и съм много благодарна на моите родители, които решиха да ме запишат там. Тогава бях в шести клас и много се затрудних, докато наваксах програмата и свикнах на новото място. Обаче тези трудности дадоха старт на много неща. Имах щастието да уча при най-добрите учители, които преподават от сърце, които поднасят не просто материали от учебници, а уроци на живота. Голям житейски и творчески опит придобих в Болградската гимназия като солистка на образцовия вокален ансамбъл “Здравец” с художествен ръководител, делегиран преподавател от България, Димитър Стоев. По време на участието ми в ансамбъла имахме много пътувания, концерти и изяви. Благодарение на нашия талантлив ръководител научихме много български народни и патриотични песни. Тези знания се оказаха много важни за мен след години. В Гимназията получих подкрепата на моите преподаватели Наталия Кара, Жанна Суслина, Снежана Скорич, Людмила Абдула и други.

За мен Болградската гимназия е свято учебно заведение, където са пазят традициите, обичаите, където има дисциплина, организация и винаги стремеж към по-добро бъдеще! 

- Виктория, ти пееш от малка, защо именно класическо пеене?

- Чувството, че искам да пея, живее в мен от малка. Може би и се родих с него, не зная. Вкъщи имахме плочки със стари песни от детски филми, пусках ги и пеех заедно с изпълнителите. Струваше ми се, че е нещо много уникално. Ключов момент за моето музикално развитие е записването в Детската музикална школа в Болград. Така на 7 години започнах да свиря на пиано. Класическото пеене навлезе внезапно в моя живот, 5-6 години по-късно. Голямата заслуга за това е на  моята първа  преподавателка по пеене Анна Шатирова и на директора на музикалната школа Валентина Ненкова. Всеки път излизах от урока много щастлива, макар че срещах много трудности в работата и развитието ми.  Когато  дойде време да направя избор какво ще уча след завършването на училището, имах колебания дали да е изобщо музика. Но запомних напътствията на  свещенослужителя в Свято-Преображенския събор в Болград по време на службата, като част от абитуриентската ни вечер: “...В избора на професията е важно да следвате сърцето си, а не да гоните парите и добрите перспективи...”. 

За мен класическото пеене е основата на вокалното изкуство. То е вид пеене, характерно за операта, оперетата, мюзикъла, за изпълнението на романси и камерна музика. Този стил на пеене не винаги е разбран от всички, но си струва да навлезеш малко по-дълбоко и тогава разбираш колко хубав и дълбок е. За да си класически вокален изпълнител, трябва да владееш стабилна вокална техника, която се отработва с години, да имаш много езикови и общокултурни знания, за да разбираш и да можеш да изразиш това, за което пееш, да притежаваш актьорски качества и умения. В класическото пеене виждам още много непознати хоризонти за мен. Искам да го опознавам все повече и повече. Това ми харесва и ме мотивира. Естествено, като повечето изпълнители, често изпълнявам и опитвам други стилове на вокалното изкуство. 

- Какво е за теб българската музика и песен?

- Българската музика е нещо особено за мен, тъй като е свързана с моя български произход, с моето семейство и моите детски години. В българската музика се крие душата на българите. Дали е класическа или народна, тя притежава особен почерк, характерен само за българския народ. Българските народни песни, българската класическа музика, във всички нейни форми и жанрове, са истинско достояние на нашата народност. Тази музика трябва да се пропагандира в света, защото наистина е достойна. През пролетта следващата година в Кипър, със Съюза на българите в Кипър, ще имаме няколко проекта, които ще имат за цел да популяризират българската класическа и съвременна музика. И това не е първи такъв опит. Няколко пъти на годината Съюзът организира подобни мероприятия, като често са били канени музиканти и изпълнители от България. 

- Кога реши, че ще следваш в България и тежко ли беше да учиш в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София?

- Мисълта да уча в България се появи още, когато пътувах там като ученичка. България е мечта за нас, бесарабските българи. Сигурно кръвта вода не става. България ни влече, защото там са корените ни. Европейска държава с много перспективи. Така изглежда тя в нашето съзнание. 

Като победител на общоукраинската олимпиада по български език, имах право да избера желаната специалност в едно от българските висши учебни заведения без изпити. Обаче аз реших да следвам моята мечта и бях една от първите бесарабски българки, пожелала да учи музика в България. Затова се наложи да положа изпити по български език, литература и история, а след месеци очакване и напрежение, да се явя на изпит по пеене, актьорско майсторство и музикална теория. Когато пристигнах в София, мои съученици и сънародници от Украйна вече отдавна учеха. Бях много стресирана и наплашена. Не очаквах, че раздялата със семейството и смяната на държавата ще се окажат толкова трудни за мен. Но имах цел и се опитвах  да я постигам. Не мога да кажа, че следването ми в Националната музикална академия беше лесно. Учих с много талантливи и амбициозни колеги, което ме караше да работя много, за да съм на подобаващо ниво с тях. Имах много желание, но не винаги имах нужните възможности и качества. В края на трети курс станах майка на нашето първо момиченце и това още повече затрудни учебния процес. Имах шанса и възможността да участвам в много постановки, но поради семейното положение нямах време и сили да го правя. Обаче независимо от всички трудности, завърших бакалавърска и магистърска степен в музикалната академия с отличен резултат.

- Сега със семейството си живеете на Кипър. Сподели как продължаваш да се развиваш професионално? 

- Решението да се преместим в Кипър дойде, когато със съпруга ми бяхме последен курс в академията, защото е родината му. Раздялата с България беше доста болезнена за мен. Адаптацията в Кипър беше не по-малко трудна. Не знаех нито дума на гръцки език, но с усилия и упорство започнах да го уча, постепенно намерих работа в една пекарна. След време започнах да се развивам и професионално. Тук се изградих като музикален педагог. Никога дори не мислих, че ще преподавам пиано, теория на музиката и общи развиващи музикално занятия за деца. Но живота ни учи на всичко. Всяко ново предизвикателство е нещо важно за мен.

В Кипър започнах да се развивам и като изпълнител, който сам търси себе си. Ходих на доста прослушвания, конкурси, които не винаги ми носеха успех, но със сигурност винаги ме учеха на нещо. Опитвам се да участвам в различни концерти и представления, да търся нови хоризонти за развитие. Засега нямам много време за развитието ми като изпълнител поради семейни ангажименти и много часове с преподаване, но дано постепенно намирам все повече възможности за творческото ми израстване. 

Миналата година като солист участвах в създаването на първия в историята на Кипър, а може би и в световен мащаб, опера-филм по митологичен сюжет, който разказва за раждането на богинята Афродита, която по предание се появи от вълните в морето на Кипър. Композитор на проекта  е кипърски музикант, виртуоз на китарата и композитор Поливиос Хараламбус. За мен е чест да съм част от такъв проект и съм много благодарна за тази възможност. 

Също така години наред бях част от хора “Полифония” с музикален и художествен ръководител Маро Скорди, с когото имахме много хубави концерти и изяви в различни градове на Кипър с класически, народни и съвременни произведения. Често като изпълнител се изявявам с близка колежка и прекрасен музикант - пианистката Татяна Полупан-Лука. Също така работих и имах чест да се запозная с пианистите Плотинос Микроматис, Марина Хараламбус и маестрото Мирослав Господинов, българин, който дълги години е живял и творил на острова. 

Преподавам пеене, пиано, теория на музиката, детски хор, общи музикални занятията за деца в предучилищна възраст в музикалната школа “Virtuozi” и в школата, създадена от мен и съпруга ми Андреас Хараламбус “Do Re Mi Studio of Arts”. Подготвям моите ученици за изпитите по английската музикална система на Royal School ABRSM и на RockSchool.

Също така съм помощник-възпитател и музикален ръководител в частната детска градина “Сьома”, поради което миналата година изкарах професионална диплома и за тази дейност в моя живот. Тук се научих на много неща в работата с децата и съм много благодарна за това на моите колеги. Работя и  като художествен и музикален  ръководител на вокалната група “До, Ре, Ми” при Българското училище “Никола Вапцаров” в Никозия, където получих много голям опит в работа с вокални ансамбли и съм много благодарна на съдбата за този шанс и хората, които винаги ме подкрепят там. 

-  Какви са успехите  на Българското неделно училище? 

- Българското училище “Никола Вапцаров” в гр. Никозия е моето място на силата, на вдъхновението и кътче на българското тук, в Кипър. Благодарна съм много за поканата да съм ръководител на вокална група, която получих преди няколко години. От първия миг децата на вокалната група станаха много близки за мен. Две седмици по-късно от началото на репетициите ни имахме вече първата изява и това бе незабравимо. Благодарение на любовта на децата, на вярата им, на подкрепата на родителите им и ръководството на училището повярвах в своите сили. Много ме вдъхновява това, че мога да уча децата да пеят български песни и по този начин  да пазим българското самосъзнание в тях. 

Като музикален и художествен ръководител на групата, се опитвам да имаме доста изяви. Имаме чести участия в празненствата на училището ни и на Съюза на българите в Кипър, често сме били гости на други български и кипърски мероприятия, както и на събития, организирани от Генералното консулство на България в Кипър. 

Пандемията и карантините много повлияха на нашата дейност, но дори по време на локдауните, творческата ни дейност беше на ниво и правехме с децата много дистанционни видеа. Търпението на децата и родителите им са много важен подкрепящ фактор за мен и съм много благодарна за усилията и старанията им. 

За нас чест и радост, че можем да участваме в дистанционни конкурси, които са организирани в България или извън границите ѝ от родолюбиви българи. Това е голяма мотивация за мен и децата. През последните години имаме много награди и призови места в такива конкурси като “Конкурс по пеене Любка Рондова” (ДАБЧ, гр. София, България), Национален фолклорен конкурс “Напеви от Северозапада”, фестивал на българите по света “Аз съм българче”, фолклорен онлайн конкурс на народните обичаи и обреди “Фолклор – живата нишка на поколенията”, фолклорен фестивал “Който се смее не старее”, фолклорен конкурс “Българин”, международен фестивал “Българска душа на святата земя (гр. Бат Ям, Израел) и др. 

Радвам се, че имам такава възможност и отговорност да съм съпричастна към българския културен живот в Кипър. Този шанс беше  една от първите глътки въздух тук, нещо, което има много смисъл за мен. Дано и по-нататък оправдавам доверието и важната мисия, която ми е поставена. 

- Израснала си в Бесарабия в българска среда и си придобила професия в България. Какво място заемат те в твоето сърце?

- Моят роден дом, моята Бесарабия е мястото на силата, от там се зареждам с много любов, топли преживявания и енергия. Там е бащината ми къща, там израснах и започнах житейския си път. От семейството ми се научих на много ценности, които нося в сърцето ми. Благодарна съм на моите родители, че израснах в любов и уважение, че винаги имам подкрепата им. Особено сега много ми липсват моите родни места, моето семейство. 

За пет години, прекарани в България, тя успя да стане за мен като втори дом. Обичам много природата, красотата и уникалността на градовете, забележителностите на България. В София имам  много близки приятели, тук създадох своето семейство, родих първото ми дете, започнах да се изграждам като професионалист. Винаги с много обич се сещам за тези години. 

Вярвам, че човек може да се адаптира към всичко. Но ако тръгне с открито сърце, ако се опитва да стане част от обществото, където живее и с уважение да се отнася към хората, културата, обичаите, то тогава това място няма как  да не стане важно за него. Ако всеки започне да цени своето и чуждото, може би и светът ще стане по-добър. 

/ЙК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:15 на 27.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация