site.btaСветла Кьосева: Унгария не е типично имигрантската страна за българите

Светла Кьосева: Унгария не е типично имигрантската страна за българите
Светла Кьосева: Унгария не е типично имигрантската страна за българите

Унгария не е типично имигрантската страна за българите. Преводачът превежда не само думи и изречения, той превежда култура“, казва Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус” в Будапеща в интервю за Sanus et Salvus – здравният сайт на българите в Австрия.

Светла Кьосева живее и работи в Будапеща. Завършва история и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Главен редактор е на двуезичното списание за култура и обществен живот "Хемус", което излиза от 1991 г. в Унгария. Редактор е на радиопредаване на български език в Унгарското радио. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли над 150 публикации, повече от 20 самостоятелни книги (Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш, Ласно Краснахоркаи, Адам Бодор, Ендре Кукорели). Преводите й са включени в почти всички български антологии на унгарска поезия от последните години.

Следва част от интервюто на Светла Кьосева пред Светлана Желева от Sanus et Salvus – здравният сайт на българите в Австрия. 

Г-жо Кьосева, добре дошли във Виена. Представете програмата „Пол Целан“, която е повод да сте в австрийската столица през следващите три месеца.

Получих стипендия по програмата за превод “Пол Целан” на Института за хуманитарни науки във Виена.

Институцията е създадена през 1982 г. и тази година отбелязва своята 40-годишнина. Тук се събират интелектуалци от цяла Европа от различни области на хуманитарното знание. Всеки работи по своята тема, има възможност да представи работата си и да установи контакти с колеги със сходни интереси. Тук в миниатюрен план се осъществява сближението между различните части на Европа, което все още продължава да е проблематично в някои отношения.

Над какво работите в момента?

През тези три месеца във Виена работя върху превода на книгата “Меланхолия” на големия унгарски есеист Ласло Ф. Фьолдени. За пръв път превеждам чисто философска литература и затова за мен бе много важно, че екипът на IWM оцени моя проект и ме покани да работя по него три месеца във Виена, осигурявайки ми възможно най-добри условия за това. Преводачът превежда не само думи и изречения, той превежда култура. За да зазвучи един текст равнопоставено на приемния език е необходимо да отидем отвъд речниковото значение на думите, да знаем добре какво е посланието на изходния език. Това е особено важно при превода на философски текст.  “Меланхолия” е една историческа разходка, която проследява промените в представата за меланхолията през вековете. Авторът използва примери от различни области на културата – философия, литература, изобразително изкуство, музика – за да представи пластично промените в понятието.

Новият брой на сп. „Хемус“ от Виена ли ще го подготвяте?

Да, но това не е нещо ново. Списанието отдавна се прави онлайн. Нашите автори и сътрудници са пръснати в различни страни: България, Унгария, Германия, (сега и Австрия) – който където е в момента. Комуникираме онлайн, пращаме си текстовете и илюстрациите, обсъждаме, редактираме, правим коректури, странираме, пращаме на печатницата. И накрая получаваме готовия продукт. Слава богу, той все още не е виртуален – макар че съществува и в електронен вариант, може да се пипне, да се държи в ръце, докато го чете човек. Истината е, че и ние, създателите му, го получаваме в материален вид почти едновременно с читателите.

Какво ново от българския емигрантски пейзаж в Будапеща и Унгария?

Унгария не е типично имигрантската страна за българите. Повечето от хората, които са избрали да живеят в Унгария, са обвързани с дълбоки връзки – били по линията на българските градинари, било по семейна линия. В Унгария има здрава и постоянна българска общност и новодошлите се приобщават бързо към нея. Дали причината е езикът или нещо друго, не знам със сигурност, защото няма такива изследвания. Несъмнено приобщаването в една славянска държава в езиково отношение е по-лесно, изучаването на един световен език (като немския) – по-оправдано.

Това, което в момента вълнува цялата общност, е строителството на новия културно-образователен център в Будапеща, осигурено финансово от унгарската държава и с подкрепата на България. Първата копка бе направена на 1 март т. г. и той вече видимо израства от подземните етажи, строителството вече е стигнало до партера. Това ще бъде една модерна пасивна сграда, чието отопление и вентилация ще бъдат екологично осигурени, без да има нужда от активни отоплителни и охладителни ресурси. В нея ще се помещават българското училище и българската детска градина, Изследователският институт на българите в Унгария, библиотеката, републиканското и столичното самоуправления и други институции.

Цялото интервю със Светлана Кьосева можете да видите тук.

 

/ЮХ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:34 на 06.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация