site.btaД-р Мая Падешка: Не винаги дигиталните образователни ресурси са качествени


Дигиталното образователно съдържание - ефективно решение за обучението по роден език в българските училища в чужбина. Това бе темата на презентацията на д-р Мая Падешка в рамките на конференцията на Асоциацията на българските училища в чужбина, която продължава и днес. Д-р Падешка е лектор в Италианския университет "Ориентале", както и учител по български език в БУ "Родолюбие" в Неапол. Ето какво разказа тя специално за БТА и рубриката БГ свят за предизвикателствата пред родните учители, работещи зад граница.
Д-р Падешка, на фона на пандемията, дигиталното образование ли е начинът да продължите успешно да преподавате български език на българчета зад граница?
Всички ние бяхме принудени да сменим изцяло моделите и технологиите. Смея да твърдя, че количеството превъзхожда качеството. Залети сме от ресурси – дигитални ресурси, платформи, виртуални класни стаи, което обаче създава и много трудности. Нито един учител не е в състояние сам да седне и да прерови цялото огромно съдържание, което съществува. Нужно е да има насочващи ресурси, които да отговарят на конкретните образователни нужди за обучението в чужбина. Това обаче е много широко понятие. Не можем по никакъв начин да кажем, че учебното съдържание, което се предлага от образователни сайтове, от фирми, учебници, издателства е подходящо за всички условия, за всички контексти.
Първото, което трябва да направи учителят - да преплува огромното море от ресурси и да намери това, което е необходимо за него, за неговите ученици, за неговите цели. Твърде много хора започнаха самостоятелно да създават такива ресурси, да ги споделят. Трябва да сме внимателни, защото не винаги те са добри и качествени. Откровено съдържат грешки, неточна информация и това трябва да бъде обмислено внимателно.
По-лесно ли е да научиш едно дете на български език зад граница, докато му преподаваш онлайн?
Не мога да генерализирам. С по-малките деца това е трудно, имам опит от 3 г., работя и с деца от училище „Родолюбие" в Неапол. По време на най-строгата пандемия изпитахме огромни затруднения. Трудно е онлайн да научиш едно дете да пише.
Нека уточня нещо – дигиталните ресурси се ползват, както за присъствено, така и за дистанционно обучение, смесено. Зависи от възрастта, от опита, от равнището на езиковите и комуникативните умения на детето. Следващият важен фактор е добрият подбор.
Тоест въпрос на избор от страна на учителя?
Учителят трябва да има стратегия как да прилага, как да работи с тези дигитални ресурси. Те предлагат изключително много възможности. Създават по-гъвкава среда. Това при всички положения е и предимство.
Имате голям опит в чужбина, преподавате в Неапол. Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате в ежедневието си? Например проблем ли е броят часове по български (като норматив)?
За мен е интересна съпоставката, тъй като аз съм и лектор по български език в университета „Ориентале“, работя и в българско неделно училище. Със студентите подходът е съвсем друг, те определено пожелаваха с отворени обятия дистанционната форма на обучение, за тях това е много удобен начин. Те се справят отлично. С тях наистина постигнахме изключително добри резултати.
С децата в училище, както казах, имах допълнителни фактори, с които трябва да се съобразя. Дали в чужбина, дали в България – в общи линии предизвикателствата са едни и същи. Имаме определено учебно съдържание и трябва да се съобразяваме с него. Оттам нататък можем да създаваме единствено сценарии, модели на обучение, които да са подходящи, интересни, полезни и функционални за децата, с които работим.
/Мартина Ганчева/
news.modal.header
news.modal.text