site.btaПротойерей Андрей Костов: Голяма е историческата роля на Одеската духовна семинария за формирането на българска интелигенция

Голяма е Историческата роля на Одеската духовна семинария за формирането на българска интелигенция, която е и духовен мост между нашите братски народи, заяви днес протойерей Андрей Костов, настоятел на църквата "Св. Петър и Феврония" в Одеса, по време на тържественото откриване на паметната плоча на българския поет, композитор и педагог Добри Чинтулов в Одеската духовна семинария.

Проектът се реализира със съвместната идея на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в Одеса с подкрепата на Одеската духовна семинария.

"За мен е огромна чест да стоя пред вас в този знаменателен ден, когато откриваме мемориална плоча на Добри Чинтулов — един от най-ярките символи на българското духовно и национално възраждане. Днешният акт не е просто формално събитие, а дълбоко признание за историческата роля на Одеската духовна семинария като люлка на българската интелигенция и духовен мост между нашите братски народи", каза кандидатът по богословие и протойерей Андрей Костов.

В своя доклад на тема "Историческите връзки на българския народ и Одеската духовна семинария“ той подчерта, че през XIX век Одеса се превръща в истински просветителски център за българите, а нейните духовни школи — в ковачница за кадри, които по-късно полагат основите на свободна България.

"Връзките между българския народ и тази обител на знанието придобиват систематичен характер в средата на XIX век, когато след решение на Светия Синод от 1857 г. започват ежегодно да се отделят средства за обучение на чуждестранни студенти от Балканите. Този период бележи началото на епоха, в която Одеса приютява десетки жадуващи за просвещение български младежи, за които през 1858 г. е открит специален пансион към църквата „Покров Богородичен“. Историческата памет пази името на великия патриот и идеолог Георги Стойков Раковски, който е бил надзорник на този пансион, оставяйки своя отпечатък в патриотичното възпитание на семинаристите", подчерта протойерей Костов.

Той посочи, че списъкът на възпитаниците на Одеската духовна семинария е истински летопис на българската национална слава. Тук са учили личности, положили основите на съвременната българска култура и държавност, като Захарий Княжески — един от първите просветители, преводачи и общественици, чиято дейност е неразривно свързана с Одеса. Тук получава образование и митрополит Партений Зографски, чието богословско и литературно наследство завинаги влиза в златния фонд на българската история. Не може да не се спомене и приноса на Ботьо Петков — бащата на Христо Ботев, който, получавайки духовно образование в Одеската семинария, пренася високите морални и образователни идеали в българските земи.

"Одеската семинария става „родна майка“ на християнското образование на Балканите, подготвяйки бъдещите архипастири на Българската екзархия. Сред тях сияят имената на митрополит Натанаил Охридски — виден деец на църковната борба, организатор на Кресненско-Разложкото въстание, и великия Климент, митрополит Търновски, известен в света като Васил Друмев. Неговият път от семинарист в Одеса до два пъти министър-председател на България и автор на първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ е доказателство за всеобхватното влияние на тукашното образование. Плеядата от духовни лидери се допълва от имената на митрополит Антим Търновски и Иларион Неврокопски, чието служение е укрепено от опита и знанията, получени в стените на това учебно заведение", разказа протойереят.

В доклада си той сподели, че особено място в тази история заема Добри Чинтулов – педагог, поет и композитор, чиито произведения и до днес остават духовни химни на българския народ. Роден през 1822 г. в Сливен, на 16-годишна възраст той заминава за Руската империя в търсене на знания. След като завършва Одеското околийско училище, през 1843 г. Чинтулов постъпва в Одеската духовна семинария. Именно тук в продължение на седем години се оформя неговият мироглед, съчетаващ дълбока православна вяра и пламенен патриотизъм.

След завършване на обучението си през 1850 г. той се завръща в родината си, където започва активна просветителска дейност. От 1850 до 1858 г. той преподава в Сливен. Същевременно участва в борбата за църковна независимост и новобългарско просвещение. Също така основава културно-просветен център в родния си град. Чинтулов пише и разпространява патриотични стихотворения. Някои от тях, като „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балканът стене“, придобиват огромна популярност и се превръщат в духовни химни на българското Освобождение, което предизвиква недоволство в туркофилските и гръкофилските среди; срещу него дори е извършен атентат.

Всичко това принуждава Чинтулов да се премести в Ямбол, където работи като главен учител до 1861 г. През 1861 г. сливенската община отново го кани обратно; там той пак става главен учител и се занимава непрекъснато с педагогическа дейност до 1871 г. През същата година е избран за делегат от Сливенската епархия на Първия български църковно-народен събор в Цариград за изработване на устава на Екзархията.

След завръщането си от Цариград Чинтулов преподава още около три години, след което напуска службата по собствено желание поради проблеми със зрението. Добри Чинтулов умира на 8 април 1886 г., но благодарната памет за него вече 140 години се пази в поколенията на неговите потомци.

Въпреки факта, че много български студенти са пристигали със скромно начално образование, ръководството на семинарията е проявявало изключителна снизходителност и грижа, позволявайки им да запазят своята национална идентичност – чак до носенето на народни носии в стените на духовното училище и по улиците на Одеса, разказа още протойерей Костов.

"Завръщайки се в родината си, тези млади хора са ставали свещеници, учители и просветители, носейки със себе си духа на знанията, получени тук. Днес, откривайки мемориалната плоча на Добри Чинтулов, ние свидетелстваме, че връзката между Одеската духовна семинария и България остава жива и нерушима. Тази връзка е изкована в трудни времена, закалена в борбата за независимост и осветена от нашата обща православна вяра. Нека делото на тези велики българи служи за пример на днешните възпитаници и паметта за тях да бъде вечна, напомняйки ни, че просвещението и духовността са най-здравата основа на всяко свободно общество", резюмира кандидатът по богословие Костов.

В събитието в украинския черноморски град  Одеса от българска страна официални гости бяха генералният консул на България Светослав Иванов, а генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев и изпълнителният директор на сдружение „Музикаутор“ Иван Димитров.

Сред официалните гости от украинска страна са митрополит Одески и Измаилски Агатангел, протойерей Дмитрий Яковенко – ректор на Одеската духовна семинария, архиепископ Белгородски Силвестър (Стойчев) – ректор на Киевската духовна семинария.