site.btaОБНОВЕНА Министерството на културата отчете дейността на българските културни институти зад граница пред Комисията по политиките за българите извън страната

Комисията по политиките за българите извън страната в Народното събрание, ръководена от председателя Стоян Таслаков, изслуша досегашния заместник-министър на културата Ашот Казарян и директора на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерството на културата Богдан Паташев относно дейността на българските културни институти в чужбина, финансирането им и процедурите за избор на ръководство. 

Казарян посочи, че 11 български културни института представят българската култура пред чуждестранна аудитория и поддържат връзка с българските общности зад граница. Той изброи, че извън Европейския съюз (ЕС) институти функционират в Лондон, Москва и Скопие, а в ЕС – във Виена, Будапеща, Братислава, Рим, Париж, Варшава, Прага и Берлин.

По темата за бюджета Казарян заяви, че въпросът стои „остро“ и припомни, че е бил подготвен план за развитие, включително идея за откриване на два нови културни центъра – в Молдова и в Испания, но при удължен бюджет и ограничения средствата не са позволили реализация.

„Надяваме се колегите след нас да продължат това, което сме започнали, да има приемственост“, каза Казарян. Той допълни, че е била обсъждана и по-централизирана културна политика към институтите.

Богдан Паташев разясни, че културните институти работят оперативно в помощ на посолствата, но са самостоятелни структури и не са част от дипломатическата служба. Той описа, че всяка година през ноември директорите подават проектни програми за събития, съгласувани с посланика, след което те се разглеждат в Министерството на културата и се координират с Министерството на външните работи. Отчетите за изпълнението се изпращат в началото на следващата година, постъпват в ресорната дирекция и се оформят в докладни до министъра на културата, като се изпращат и към външното ведомство.

По отношение на финансирането Паташев посочи, че в бюджета на Министерството на културата е предвиден ресурс от около 3 млн. лева, като през последната година е имало и намаление, а при удължен бюджет също са отчетени ограничения. По думите му този ресурс покрива основно „режийните“ разходи – наеми, заплати и текущи нужди, а за събитийни програми често се разчита на допълнително финансиране през годината. Той добави, че през предходната година не е било поискано допълнително финансиране и в края на годината са били регистрирани задължения.

Паташев посочи, че Българският културно-информационен център в Скопие е сред структурите, които са изпитвали затруднения, като по думите му средствата са стигали основно за режийни разходи, без достатъчно ресурс за дейност.

Паташев информира още, че общо около 23-ма души работят в системата на единадесетте института – обичайно директор и един сътрудник, а само на отделни места има счетоводител. Той постави въпроса за командировъчните и възнагражденията, като каза, че командировъчните не са били актуализирани от години и че командированите получават приблизително 50 евро на ден. По думите му посолствата разчитат на културните институти при подготовката на ключови събития като 3 март и 24 май, както и при работа с общностите.

В хода на дискусията бяха поставени въпроси за разпределението на бюджета и за избора на директори. Членът на комисията Неждет Джевдет Шабан попита за методика за разпределяне на средствата и за това кой институт получава най-много средства. Казарян отговори, че унифицирана „формула“ няма, тъй като разходите зависят от конкретни условия – собствена база или наем, както и от одобрената програма.

От Министерството на културата уточниха, че минималното изискване за кандидатстване е образователно-квалификационна степен „магистър“ и най-малко четири години професионален опит в сферата на културата. Професионалният стаж се доказва с документи, предвидени в наредбата – трудова или осигурителна книжка, служебни удостоверения и други официални документи, удостоверяващи дейност в областта на културата.

Председателят на комисията Стоян Таслаков повдигна въпроса за конкурс за културния институт във Виена и заяви, че предварителна информация за класиране е достигнала до него, което според него „хвърля сянка“ върху процеса. Той съобщи, че ще следи случая и че ще поиска цялата документация по конкурса.

Паташев обясни, че процедурата се провежда по наредба от 2007 г., като обявата е за един месец, документите се проверяват на първи етап, а при липси кандидатите получават уведомление и седемдневен срок за допълване.

Поставен бе и въпросът за откриването на културен институт в Молдова. Казарян съобщи, че има решение на Народното събрание за Тараклия, но след разговори с общността и с молдовската страна е била обсъждана възможност институтът да бъде в Кишинев като по-представително място за работа към молдовската публика.

Народният представител Ангел Жеков Георгиев заяви, че подкрепя идеята за Кишинев и настоя и за присъствие в Тараклия. 

Паташев допълни, че за откриване на институт е необходимо двустранно споразумение с Молдова и че проектът за Тараклия е бил изпратен преди повече от две години, но молдовската страна не е дала официален отговор, което блокира процеса. 

В края на заседанието, в точка „Разни“, Неждет Джевдет Шабан предложи комисията да организира извънредно заседание с представители на български общности от САЩ, Канада и Великобритания във връзка с предстоящо разглеждане на президентско вето. Стоян Таслаков заяви, че ще обмисли свикване на заседание в зависимост от датата на разглеждането на ветото и поиска съдействие за предоставяне на контакти. В дискусията бе поставена и възможността да бъдат включени представители и от други държави, включително Турция.

Казарян посъветва комисията при планиране на подобни разговори да използва и връзките на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, като посочи, че експертите ѝ поддържат контакти с активни общности на място.