site.btaТворчески проекти, свързани с живота на Васил Левски, изработиха ученици от Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ в Хатива, Испания

Занятия, посветени на годишнината от гибелта на Васил Левски, се състояха в Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ в Хатива, Испания. Това съобщиха от училището на страницата си във Фейсбук.

В рамките на образователно-творческите занимания, които бяха част от дейностите на Ателие „Сръчковци“, учениците научиха повече за делата на Васил Левски, докато оцветяваха различни изображения, представящи сцени от живота му.

Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ в испанския град Хатива е създадено като образователно звено към Асоциацията за интеграция и благосъстояние „Балкан“.

Съосновател на учебното заведение е Веселина Божанова, която е носител на почетна грамота „Неофит Рилски“ – най-високото отличие, присъждано в българската образователна система.

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола, е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение (1837-1873). Участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867).

През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния.

На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (стар стил) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (стар стил) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (стар стил) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари стар стил със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари по стар стил (18 февруари нов стил) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. Годишнините от гибелта му се отбелязват и на 19 февруари.