site.btaРайна Манджукова отчете дейността на Агенцията за българите в чужбина за 2025 г. пред Комисията по политиките за българите извън страната

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) Райна Манджукова днес, 15 януари, отчете дейността на Агенцията за 2025 г. пред парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната в Народното събрание.

„ИАБЧ е тази, която поддържа най-тясна връзка между България и българите в чужбина“, заяви изпълнителният директор в началото на представянето на дейността си.

Тя отбеляза, че както Асоциацията на българските училища в чужбина, така и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина са създадени с активната подкрепа и по инициатива на ИАБЧ. „Искам да спомена, че както Асоциацията на българските училища в чужбина, така и Асоциацията на фолклорните състави в чужбина е създадена чрез подтикване от страна на ИАБЧ“, каза Манжукова.

По думите ѝ дейността на Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина е станала видима именно след тяхното обединяване.

„Дейността на ИАБЧ е в няколко направления – за българите в чужбина и за тези, които искат да се върнат в България. Третото направление са удостоверенията за български произход“, посочи тя.

„Ние сме и трябва да бъдем връзката между българските институции и българите в чужбина“, заяви Манжукова и уточни, че Агенцията разполага с осем експерти, които работят с българските общности по света. „Някои от тях познават поименно хората, асоциациите и организациите“, каза тя.

ИАБЧ подпомага инициативи на българските общности и развива и собствени проекти, съобщи изпълнителният директор. 

Сред по-значимите инициативи тя открои започнатото през миналата година т.нар. „организационно инженерство“. „Това е нещо, което започнахме миналата година и ще продължи и тази“, каза тя. В този контекст Манджукова припомни семинара, организиран през април съвместно с Републиканското самоуправление в Будапеща, на тема „Модели на създаване и управление на българските организации в чужбина“. „Поканихме осем представители на организации. Беше много полезно. Имаме много обратна връзка и предложения“, отчете директорът.

„Работата с деца ни е много важна, както винаги“, подчерта Манджукова. Тя изброи и конкурсите, които ИАБЧ организира, като отбеляза, че литературният конкурс на Агенцията ще отбележи 30-годишнината си. „Някои от участвалите в тези конкурси в момента са ръководители на асоциации в чужбина, други са се върнали от чужбина“, посочи тя.

Тя обърна внимание и на първия фолклорен фестивал на българите от чужбина, проведен в България.

„Първият фестивал мина с много проблеми. Единственото финансиране беше от страна на Агенцията – 30 хиляди лева“, каза Манджукова. По думите ѝ Община Велико Търново е отказала финансиране, а Министерството на културата не е успяло да се включи, поради което ансамблите са поели разходите за своя сметка.

„Имаше такъв голям успех, че за тази година една българска община пое ангажимент да финансира събитието“, посочи Манджукова. Тя изброи и международни фестивали, в които български състави от чужбина са участвали, сред които в Копенхаген, Чикаго, Мюнстер и Кипър.

Манджукова информира и за разработената програма за финансово подпомагане на българските културни сдружения в чужбина. „Този проект е подобен на проектите, по които се финансират българските училища в чужбина“, каза тя, като уточни, че одобрението му се бави заради политическата ситуация.

Сред новите инициативи тя открои проекта „Българите в странство“, насочен към творци от целия свят. 

„Идеята е да има литературни четения, изложби, концерти“, посочи Манджукова. „За да има България политика по отношение на българите зад граница, трябва да виждаме тяхната дейност“, каза тя.

В отчета си Манджукова посочи, че през миналата година ИАБЧ е изразходвала 213 хиляди лева за дейността си включително командировки. „Тази година вече имаме писма с предложения за подкрепа на стойност, която надвишава целия ни бюджет за издръжка“, отбеляза тя.

По отношение на удостоверенията за български произход Манджукова посочи, че в българското законодателство липсва ясна дефиниция. „В българското юридическо говорене няма дефиниция на понятията българска идентичност, българин. Няма дефиниция, която да е приета от всички – юристи, съд и т.н.“, заяви тя. По думите ѝ Министерството на правосъдието удостоверява на базата на Закона за българското гражданство, но критериите за гражданство и пребиваване трябва да бъдат идентични.

Манджукова даде пример с българите от Западните покрайнини, като посочи, че различията в националните законодателства създават допълнителни затруднения при доказването на български произход.

Тази година планираме да учредим награда на името на хан Тервел за организация, обяви изпълнителният директор на ИАБЧ. Ще разработим критериите. Самата награда ще бъде с финансов стимул, добави тя. 

През изминалата година се включихме в проекта на Министерството на труда и социалната политика „Избирам България“ – в рамките, на който не говорим само за българи от Западна Европа, но и за тези от историческите ни общности, както и за вътрешна миграция, отчете Манджукова.

В рамките на проекта е инициирано създаването на портал с отговори на въпросите, от които се интересуват българите зад граница по отношението на завръщането им.