site.btaУчителка по химия от Тараклия преведе на български език 800 страници с християнски разкази за деца

Преподавателката по химия Мария Тодорова от Тараклия, Молдова, преведе от руски на български език сборник с християнски разкази за деца, познат като детска Библия, съдържащ 365 истории – по една за всеки ден от годината. Книгата, предназначена за нравственото и духовното възпитание на децата, беше издадена през август 2024 година и вече се разпространява в България, Молдова и Украйна, разказа в навечерието на Рождество Христово по стар стил в пресклуба на БТА в Тараклия бесарабската българка.

Идеята за превода възниква по предложение на дъщерята и зетя на Мария Тодорова, които са членове на евангелските християни баптисти в град Кишинев. Първоначално тя дълго отказва, осъзнавайки отговорността, която носи работата с библейски текстове. „Библията е книга, от която не можеш да отнемеш или да добавиш нито една дума“, споделя тя.

Въпреки отличното си владеене на българския език, страхът от подобна задача я съпътства дълго време. След подробни разяснения, че става дума за детска Библия – сборник с разкази, които подлежат на редакторска и богословска проверка, тя дава съгласието си чак след половин година. По думите ѝ до този момент изданието съществува на 12 езика, но не и на български.

Преводът продължава повече от една година и е извършван паралелно с основната ѝ професионална дейност. Според преводачката всеки текст изисква внимателна работа и прецизност. Тя получава подкрепата на Снежина Владимирова – учителка по български език и литература, командирована от България и работеща в лицей „Васил Левски“ в Кишинев, която, както и Мария, безвъзмездно поема редакцията на текстовете.

След приключването на превода и редакторската работа Мария Тодорова, заедно с дъщеря си Татяна и зетя си Павел, заминава за град Сандански, България. Там, в продължение на четири дни, те работят с пастор Димитър Подгорски, който извършва доктринална проверка на текстовете, сверява имената, географските понятия и картите, включени в края на книгата. Общият обем на изданието достига 832 страници.

Книгата е предоставена на обществено-образователни институции в Тараклия и се използва като допълнителен ресурс за духовно и нравствено възпитание на децата. Всеки разказ носи морално послание, което, според преводачката, е особено необходимо в съвременния свят, белязан от агресия, насилие, конфликти и загуба на морални ориентири.

„Понякога ми се струваше, че върша нещо наистина значимо“, признава Мария Тодорова. „Днес чувството за отговорност остава, но и удовлетворението, че българските деца имат възможност да се докоснат до християнските ценности и Божието слово на своя роден език – по достъпен и разбираем начин. Това вдъхновение ме съпътстваше по време на целия превод, особено при разказите с висока морална стойност. Често работех за сметка на съня си, стремейки се по-бързо да завърша започнатото. Реално самият превод отне около една година, но от първото предложение до излизането на книгата минаха приблизително година и половина – две години заради проверките и подготовката за печат“, разказа Мария.

Тя споделя, че се е стараела да не разгласява работата си и че за нея е знаел единствено съпругът ѝ, който я е подкрепял напълно и никога не я е упреквал за нощната работа или несвършена домашна работа. Когато се е изморявала, е правила пауза, след което отново се е връщала към превода.

„По характер съм човек, който винаги довежда започнатото докрай. Освен превода на книгата, превеждах и християнски песни на български език. След завършването на книгата ме съпътстваха чувство на отговорност и вълнение, които изпитвам и до днес, тъй като съзнавам, че е възможно да съществуват неточности. Когато обаче книгата беше предадена за печат, изпитах огромно удовлетворение – успях, справих се. Радостта ме изпълни, когато за първи път взех в ръце изданието с 832 страници, 365 цветни фотографии, 7 географски карти и 365 разказа. Любовта ми към четенето съпътства живота ми още от детството. Книгите винаги са били част от моя свят и източник на знание, вдъхновение и духовна опора. Четях при всяка възможност, дори нощем, с фенерче под одеялото, когато в дома ни нямаше електричество. Още в ранните ученически години изчерпах детската библиотека и продължих да чета книги за възрастни, включително на български език. Именно тази ранна и дълбока връзка с книгата оформи у мен уважението към словото и отговорността, с която по-късно се заех с превода на детските библейски разкази“, сподели учителката.

С приближаването на светлия празник Мария Тодорова отправя и своето послание към децата: „Светът съществува благодарение на любовта – между родители и деца, между поколенията. Пожелавам на всички търпение, успехи и сбъдване на мечтите, но и да помнят, че след всеки труден период идва светла и добра промяна. Нека не губим надежда, да бъдем бодри и винаги да се надяваме на Божията помощ и благословия“.

Илюстрираното издание „Познавай Библията“, на чиято корицата е снимка на деца от семейството Морар от Тараклия, е отпечатано в печатница „Finidr“ в Чехия в тираж от 5000 екземпляра. Реализацията на книгата е осъществена със средства на християнския благотворителен съюз с международна дейност „Samenkorn e.V.“.

Работещ пенсионер, Мария Тодорова е родена в Тараклия през 1952 година в семейството на Мария и Иван Кайряк (Ил’чуйти). Потомка е на български преселници от региона на Сливен, дошли в Бесарабия през 1813 година. Завършва Тараклийска средна школа №2, а по-късно Кишиневския държавен университет „Владимир Илич Ленин“, специалността учител по химия. Мария Тодорова е първородното дете в семейството. По думите на роднините ѝ малката Марийка още на осемгодишна възраст, с особена страст и хъс, обучава по-малката си сестра и децата на съседите на това, което е научила в училище. Затова не е изненадващо, че изборът ѝ на професия е предопределен още далеч преди завършването на училище – да бъде педагог. Професионалният ѝ път преминава през преподаване по химия, работа в промишлеността и ветеринарната служба, както и дългогодишна педагогическа и ръководна дейност в образователни институции. Била е заместник-директор и директор на колеж-лицей „Св. св. Кирил и Методий“ в град Тараклия, а впоследствие и преподавател в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ и училищата в район Тараклия.

Една от първите, през 1987 година, е започнала да изучава факултативно с учениците си български език в родното си училище, където е работила като заместник-директор по възпитателната дейност и преподавател по химия.

От 2010 година Мария Тодорова ръководи фолклорно-театрален кръжок „Изворче“, чрез който съхранява българските традиции сред децата. От 2013 година е активно ангажирана и в проекта по Национална програма „Роден език и култура зад граница“.

„Винаги съм търсила възможности да изучавам български език, поради което съм преминала множество курсове в България – с продължителност по два месеца или по две седмици. Най-продължителния курс завърших в Катедрата по педагогика на Софийския университет – дванадесетмесечен курс по педагогика на български език, завършил със защита на дипломна работа“, споделя Тодорова.

Тя е носител на множество отличия от български и молдовски институции – дипломи, благодарствени писма и почетни грамоти, връчвани в знак на признание за дългогодишната ѝ педагогическа и обществена дейност. Сред най-значимите отличия са плакет „Паисий Хилендарски“ от българското Министерство на образованието и науката, както и званието „Заслужил учител“. Мария Тодорова е удостоена и с плакет от Министерството на образованието, науката и изследванията на Република Молдова за всеотдайност в делото на просвещението и възпитанието на младото поколение, както и с плакет от Районния съвет Тараклия „За дългогодишна и добросъвестна работа“.