site.btaДесети международни Мелитополски българистични четения „Писменост, духовност, идентичност“ се състояха онлайн на 5 декември

Десетите ежегодни международни Мелитополски българистични четения „Писменост, духовност, идентичност“ за студенти, докторанти и постдокторанти в областта на хуманитаристиката и социалните науки се състояха онлайн на 5 декември, по традиция в края на зимния семестър и в навечерието на студентския празник в България. Това съобщи за рубриката „БГ Свят” на БТА модераторът д-р Красимира Колева, лектор по български език, литература и култура в Центъра по българистика при Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“, евакуиран в Запорожие, Украйна.

Директорът на Центъра по българистика доц. д-р Сергей Пачев откри форума и даде думата за приветствия на домакините, постоянните партньори и гостите от институции, свързани с международната българистика.

Участниците бяха приветствани от ректорите на двата партньорски университета – проф. д.пс.н. Наталя Фалко (МДПУ „Богдан Хмелницки“) и проф. д.н. Наталия Витанова-Маринова (Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“), с официален адрес, прочетен от зам.-декана на Факултета по хуманитарни науки доц. д-р Десислава Чешмеджиева-Стойчева, от дипломатите в Киев и София: Елена Слатинска-Ованезова, временно управляваща Посолството на България в Киев и д-р Анна Тертична, зам.-посланик на Украйна в София, а също и от Райна Манджукова, директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

От 2022 г. четенията се провеждат само онлайн, но географията им се разширява, увеличава се и интересът към тях заради високото научно ниво и регламента – дискусия след всеки доклад, добра школа за младите в науката, както и заради възможността за публикация без ограничения в обема в авторитетното научно електронно издание „Дзяло“. Партньорството с това реферирано списание с високи критерии стимулира докладчиците да подготвят качествени текстове, каза за БТА д-р Красимира Колева.

Трайната подкрепа за Мелитополския университет и Центъра по българистика от партньорския Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“, двете посолства и Изпълнителната агенция за българите в чужбина е много важна за европейските процеси в академичната среда, за развитието на украинската българистика и за изучаването и съхраняването на езика и културата на таврийската българска общност като част от най-голямата историческа диаспора, подчерта тя.

Мотото на Мелитополските четения 2025 „Писменост, духовност, идентичност“ е свързано със знакови за България и цивилизования свят кръгли годишнини: 1170 години от създаването на глаголицата, 1160-год. от покръстването на българския народ и 1140-год. от успението на св. Методий Славянобългарски. Пленарните доклади за глаголицата на доц. д-р Татяна Илиева (Кирило-Методиевски научен център – БАН) и за езика на бесарабските българи на доц. д-р Мартин Хенцелман (Университет в Грайфсвалд, Германия) бяха своеобразна рамка на докладите на 40 участници от 11 страни в Европа, представители на 10 български и 11 чуждестранни, водещи в българистиката институции, подчерта д-р Колева.

Бяха дискутирани теми, обединени в шест панела - Български диаспори в Бесарабия, Банат и Западните покрайнини в Сърбия: език, идентичност и памет отвъд границите; Българската диаспора в Таврия; Книжовен език и диалекти; Идеология, култура и идентичност; Училището, учителите; и Anniversaria: Quod scriptum est manet, в който бяха почетени по повод кръгли годишнини видни български майстори на словото (Иван Вазов, Йордан Йовков) и учени българисти (Юрий Венелин, проф. Борис Симеонов), допълни модераторът на Мелитополските четения.

Докладите бяха интересни, тезите им бяха убедително защитени на високо академично ниво и на чудесен български език от чуждестранните участници. Най-младите колеги също се представиха отлично. Четенията продължиха над 10 часа и половина. Те свързаха българи и българисти от трите степени на обучение: 11 доктори и постдокторанти, 14 докторанти, 6 магистри и 6 студенти в бакалавърска програма. Мнозина участват за поредна година, обобщи д-р Колева.

Тази многонационална научна общност нараства с всяко издание на форума и показва, че българистиката е не само професионален път, а кауза, която обединява няколко поколения у нас и зад граница, акцентира д-р Красимира Колева.