site.btaНад 40 винарни и дестилерии от България и чужбина участват в тазгодишния фестивал за вино и спиртни напитки в Бургас

Над 40 винарни и дестилерии от България и чужбина участват в тазгодишния фестивал за вино и спиртни напитки в Бургас
Над 40 винарни и дестилерии от България и чужбина участват в тазгодишния фестивал за вино и спиртни напитки в Бургас
Снимки: Станимир Димитров, БТА

Повече от 40 винарни и дестилерии от България и чужбина се включват в тазгодишното издание на Wine and Spirits Fest Burgas. Фестивалът е организиран за 11 поредна година от “Експо тийм“ ООД под егидата на община Бургас и в сътрудничество с Националната лозаро-винарска камара. На изложбените площи в експозиционния център “Флора“, в Морската градина на Бургас са представени висококачествени вина, алкохолни напитки, книги, домашно произведени колбаси и сирена, и дори традиционни питиета от далечен Китай и брендита от Испания. В рамките на днешния, втори ден от фестивала, който ще посреща посетители и в неделя, ще бъдат дегустирани и отличени най-добрите вина, представени на събитието. Категориите са няколко – бяло вино, розе, червено вино и шумящи вина. 

През тази година имаме напитки от цял свят - от Китай, Съединените американски щати, Италия, Турция, каза за БТА Илияна Дановска от “Експо тийм“. "В тазгодишното издание има и много български микровинарни, които се включват във фестивала – много от тях не са познати на пазара. Непознати са и за професионалистите, защото са създадени преди година или две. Това са малки, семейни винарни, които имат малък производствен капацитет – не са толкова големи, колкото познатите ни винопроизводители. Те разчитат предимно на бутиково производство на вина, на ограничени, къси серии. Самите насаждения, с които разполагат, също са малки – между 200 и 400 декара“, добави Илияна Дановска.

Тя посочи, че българските производители разполагат с широка гама продукти, които могат да предложат на потребителите, а качеството става все по-важна част от производството. 

“Българските вина са на световно ниво и това се доказва с многото медали, които се печелят от български производители всяка година, на световни конкурси. Днес дегустационна комисия ще избере най-добрите вина на фестивала, който организираме в Бургас за пореден път. Тази вечер от 18:00 часа ще бъдат обявени наградените производители, а посетителите ще могат да опитат техните напитки. Очакваме изненади, тъй като и микровинарните, и големите винарни, нямат компромис в качеството на продуктите. Първите разчитат основно на ръчен труд в семеен тип производство, дори на приятели, които помагат при гроздобера, помагат за маркетинга и други дейности. От друга страна, в големите винарни имаме и големи отдели, машинно производство и обширни насаждения, но и в двата случая, казвам отново – качеството на вината е наистина много високо“, каза Дановска. 

Към днешна дата в България има регистрирани около 350 винопроизводители, добави тя и: “Хубаво е, че днес микровинарните оцеляват на пазара, продължават да работят, дават и работа на работници, обикновено в малки населени места. Най-често собствениците на тези винарни са млади хора, които са се завърнали в България от чужбина и в момента се борят на нашия пазар.“

Дановска уточни, че членовете на журито, което ще избере най-добрите вина на фестивала, са определени от Съюза на енолозите в България. По правило дегустацията ще бъде на сляпо. 

“През тази година фестивалът предлага разнообразна селекция и претендентите не са никак малко – интерес за мен представлява сладкото вино на Вила “Мелник“. Имаме страхотни пенливи вина на Вила “Юстина“, включително и небългарско вино от нар, което се е правило за императорите преди много време. “Черноморско злато“ АД представя и лимитираната си серия, която е “Черноморско злато 90“ - специална селекция в ограничени бройки за 90-ата годишнина на предприятието", каза Дановска.

По нейните думи през последните години прави впечатление, че все повече хора посещават такъв тип фестивали - Запознават се с производителите, учат се кое как се пие, кое с каква храна се консумира. Новост тази година са готови коктейли за консумация, както и китайски напитки, които са много нетрадиционни за нашия пазар – правят се от познатата и у нас метличина, която се използва за метли. "Това е традиционната китайска напитка байджу. Много е интересна на вкус, но е добре да се опита чиста, за да се усети вкусът“, разказа Илияна Дановска. 

Завяхнала роза Дамасцена в пловдивски бар е вдъхновила Калофер Заков за производството на водка с розова вода 

Сред участниците в бургаския фестивал за трета поредна година е Калофер Заков, собственик на “Най-добрата фирма“ ЕООД. “Произвеждаме водката от две години. Вече сме изпратили няколко мостри за износ, очакваме до края на годината да успеем да реализираме износ за четири различни страни. Преди два месеца в Лондон успяхме да получим поредния си медал за качество с 93 точки, което ни нарежда над много популярни брандове“, каза той пред БТА. 

Захов презентира първата българска водка с розова вода. Разказа ни, че идеята му хрумнала съвсем случайно, докато бил в малък пловдивски бар. “Мислих много как точно да направим нашия продукт уникален. Имах идея да бъде съчетан с нещо традиционно българско, но не се досещах какво. В един момент, докато си седях на масата, видях ваза с леко поизсъхнала роза – тогава ми хрумна да съчетая водката с нещо, с което всички се гордеем – розата Дамасцена“, сподели Заков. Той допълни, че напитката е съвършено мека и приятна. За производството ѝ се използва качествен пшеничен спирт, прави се тройна дестилация, след което се добавя и натурална био розова вода. Последният етап включва фината филтрация с активен въглен. 

“Очакваме съвсем скоро да започнем износ за Чехия, Канада, САЩ и Великобритания. За съжаление, нашите продукти се оказват по-интересни в чужбина. Според мен производството у нас се подценява, а не бива да е така, защото качеството на българските продукти е много високо“, посочи Калофер Заков.  

Нюйоркчанката Кейси търси изгубени сортове български череши за градината си в Кюстендилско 

Кейси Ангелова е пристигала за първи път в България преди 17 години. Заедно със съпруга си, който е българин, решават да се установят в Кюстендилско, където от няколко години развиват семейния си бизнес. Всичко започнало като хоби през 2008 година, когато семейството закупило 10 декара черешова градина в Коняво. През 2014 година двойката решава да започне производството на ракия от черешите, вместо да ги продава. Първата произведена традиционна българска напитка се оказва добра и това ражда идеята да изградят собствена дестилерия за черешова ракия. Тази година Кейси на Wine and Spirits Fest Burgas представя дебютно “Ейнджълов Естейт“ (Angelove Estate). 

“Приготвяме ракията само и единствено от череши, без захар, без есенция. Нашата цел е да приготвим нещо, което има изключително качество, количеството не е приоритет за нас. В района на Кюстендил има много череши, но цената им е ниска затова решихме да започнем да правим нещо друго с тези плодове. Има хора, които предлагат сухи череши в района, но ние мислехме, че ще е интересно да започнем да правим алкохол. Имаме голямо желание да направим градина със стари сортове череши. Нашата дестилерия е в село Раждавица, където се е отглеждал сортът "Ръждавичка белвица". За съжаление, хората днес не поддържат насаждения от него, тъй като няма висока търговска стойност - узрява бързо и бързо се разваля, а производителите търсят сортове, който могат да останат на рафта в магазина възможно най дълго време“, каза Кейси Ангелова. 

За момента тя и съпругът ѝ отглеждат около 100 черешови дръвчета от стари български сортове, но в следващите шест години плановете им са цялото необходимо количество череши за производството в дестилерията да бъде от собствени насаждения. 

“Проблемът е с намирането на фиданки или генетичен материал. Обърнахме се към земеделския институт в Кюстендил, за да ни помогнат с намирането на посадъчен материал за стари сортове – имат, но им е трудно да намерят количества. Затова често се обръщаме към местни възрастни хора, които все още, тук-там, имат стари дървета“, разкри Ангелова. 

Плодове има, но няма кой да ги купува, каза Петко Миков, собственик на “Нордуест Дестилерия“ 

В България има страшно много плодове. С нашето малко производство спасяваме част от реколтата, но има производители, които просто няма къде да продават, каза Петко Минков, който е собственик на бутикова дестилерия в района на Видин. В рамките на Wine and Spirits Fest Burgas той представи бели и червени вина, син и розов джин, произведен с изцяло български суровини и плодови ракии. 

“Правим и ракия от попска круша, която е дива. Плодовете се събират на ръка едва когато паднат сами от дървото – тогава се разбира, че са съвсем зрели. Относно вината – наблягаме на традиционни български сортове. В нашия край такъв сорт е "Гъмза". Съхраняваме го вече 15 години. Друг стар сорт у нас е "Памид", който се опитваме да възродим. Преди се е използвал за производството на нискокачествено вино и не е имал особена стойност затова е забравен в България след промените. При нас в Северна България има "Розов памид", от който става изключително вино“, каза Миков.  

Той допълни, че джиновете, които се предлагат в магазините у нас, са нискокачествени спиртни напитки, а не истински джин. “Той се прави в специални казани със специални съоръжения. Нашата технология за производството на джин е от Великобритания, а суровината е изцяло българска – хвойна, основно от Средна гора, района на Карлово, розмарин, лавандула и български касис“, каза още Петко Миков. В Бургас той представи и най-награждавания си продукт - оранжево вино, произведено от грузинския сорт "Ркацители". “Интересното при това вино е, че се прави от бяло грозде, но по технологията за червено вино. За това вино имаме двоен златен медал“, посочи Миков. 

/РИ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:24 на 02.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация