site.btaНауката е сътрудничество и не трябва да има граници, завиха гръцките океанолози Дионисия Ригату и Елени Китину в интервю за БТА

Науката е сътрудничество и не трябва да има граници. Това заявиха в интервю за БТА гръцките океанолози Дионисия Ригату и Елени Китину, които са част от 34-тата българска антарктическа експедиция.

„Науката е сътрудничество. Тя не трябва да има граници. Трябва всички да работим заедно за обща кауза, защото това, което се случва в България, се случва в Гърция, и това, което се случва в Антарктида, засяга света. За мен науката няма граници, и сътрудничеството - свободното сътрудничество - даването на данни и споделянето на експертиза е това, което може да придвижи науката напред“, заяви Ригату, изразявайки благодарността си към Българския антарктически институт, чието сътрудничество с Гърция позволява осъществяването на проекта ѝ с Китину в Антарктика.

Дионисия Ригату е океанолог от Атинския университет, като към момента работи върху докторската си дисертация и е част от изследователски екип в Атинския университет. Екипът ѝ се занимава с това как климатичните промени влияят на морската хранителна мрежа. Неин основен фокус е как климатичните промени влияят главно на фитопланктона и зоопланктона, които са в основата на морската хранителна мрежа.

Елени Китину е морски биолог и работи в Института по океанография към Гръцкия център за морски изследвания. Към момента тя е докторант, а дисертацията ѝ е посветена на морските хранителни режими. Екипът, с който работи в Гръцкия център за морски изследвания, използва най-вече научно гмуркане, за да оценява средата, която изучава. Фокус на работата ѝ са хранителните мрежи на скалисти рифове. Китину оценява макроводораслите, всички безгръбначни, които живеят върху тях, и рибите и разработва индекси за екологичен статус.

Тя обясни пред БТА, че досегашните изследвания показват, че свръхуловът и климатичните промени оказват основния натиск върху крайбрежните екосистеми, както и замърсяването.

В настоящата експедиция Ригату изследва фитопланктона в антарктически води като прави измервания от кораба с водни проби.

„Те ще бъдат анализирани по-късно, за да видим как е разпределена структурата на фитопланктона и кои различни (фитопланктнонни) общности живеят тук. Тези общности се влияят от фактори на околната среда, а също и от изменението на климата“, обясни тя. „Можем също да използваме дистанционни изследвания, за да видим какъв е бил фитопланктонът в миналото, още от 1990-те. Поради тази причина имаме и променливи на околната среда: вятър, температура на морската повърхност, покритие от морски лед“. 

Чрез пробите фитопланктон Ригату и Китину ще разберат как се е изменила морската среда - дали заради човешкото присъствие или естествените климатични и природни промени и как това е повлияло цялата морска хранителна мрежа.

„В основата на хранителната мрежа, заедно с фитопланктона, са макроводораслите, които ще оценим чрез гмуркане. След това идват горните хранителни нива: филтратори, безгръбначни, които живеят сред макроводораслите на морското дъно, както и риби, които участват в по-високи хранителни нива. След това идват пингвините и тюлените, които са върховните хищници на района“, отбеляза Китину.

Двете извършват от борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и край българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ измервания и пробонабиране. За изследването са важни размерите на животните, снимките на макроводораслите във водата, както и видео кадри на рибите. 

Заедно с експертизата за фитопланктона, се използват и сателитни данни за променливите на околната среда: температура, вятър, покритие от морски лед. 

„Това са важни променливи за морския живот и се влияят от множество фактори. Например, морският лед предоставя хранителни вещества в океана, който после предоставя храна за фитопланктона, а след това храна за зоопланктона и макроводораслите, а след това за по-малките риби“, обясни Ригату. „Ако едно ниво е засегнато от изменението на климата, то може да засегне по-високите нива. Ако докоснеш нещо в океана, целият баланс се променя“.

Гръцките учени планират поставяне на станции на няколко места за измерване на човешкия и природния отпечатък върху хранителните вериги. Към момента те са взели водни проби на различна дълбочина от няколко локации около о. Ливингстън, както и от Антарктическия пролив и залива „Надежда“ край Антарктическия полуостров. Още на кораба те имат апаратурата, за да филтрират пробите и да отделят фитопланктона, който ще бъде изследван в лаборатории в Гърция.

„Последните изследвания в полярните региони показват, че сателитите не са напълно точни там - те подценяват много фактори, защото общностите тук са различни. Това е свързано с нивата на хлорофил и други технически елементи. Така че нашите данни могат да се използват и за подобряване на алгоритмите за полярните региони“, посочи Ригату и допълни, че за това са необходими последователни проучвания.

„Мисля, че понеже тези данни са редки, е много важно да ги имаме, дори като базова линия. Дори ако установим, че „това се случва“ само веднъж, пак е много важно, защото данните не са изобилни, особено в части от Антарктида. Някои части са сравнително добре изучени, защото имат бази, които работят там непрекъснато, но други части - особено биологичните данни около остров Ливингстън и протока Брансфийлд като цяло - почти не съществуват“, коментира Ригату.

Ригату и Китину разказаха още, че обработката на данните, които ще получат тук, ще отнеме до една година. Всъщност изследванията им са една малка част от цялата картина на хранителните вериги в района на Антарктика, тъй като те вземат проби в определен момент и на конкретни локации, а изграждането на цялостна и последователна база данни, а съответно и заключения, ще отнеме години на системни проучвания. Затова те се надяват, че сътрудничеството между гръцката и българската полярни програми ще продължи и в бъдеще.

Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.

БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.

Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.

Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.