site.btaАрт кукли на Мария Асенова пътуват по света и намират дом в музеи, галерии и колекции на ценители

Ръчно изработени арт кукли от Мария Асенова тръгват от малкото ѝ ателие в Лом и намират дом в различни краища на света. В интервю за БТА тя споделя, че създава куклите си така, както други пишат поезия – в тишина, с внимание към детайла, с усет към нещо невидимо, което иска да се роди.

В уютното си ателие на брега на Дунав, Мария вдъхва живот на всяка кукла с чувство и сърце. „Ръцете ми само изпълняват. Тези кукли не са играчки. Те са безмълвни истории – вълнени скулптури, които пазят емоции, образи, спомени, легенди и тишина. Не изискват внимание – те те гледат обратно, когато си готов да ги видиш“, казва тя. Работи с естествени материали – вълна, коприна, дърво, лен – и обича бавността в създаването. „Всяка кукла носи парченце от мен – от времето ми, мечтите, гласа ми. Това не е занаят, а интимна практика – превръщане на чувства във форма“, допълва тя за творбите си.

Куклите на Мария не са серийни. Всяка е уникално произведение на изкуството – ръчно изработена, със своя индивидуалност, израз и дух. Излагат се в галерии, участват в арт биеналета, конкурси и се търсят от колекционери по целия свят. Нейни творби се намират в частни колекции и музеи в САЩ, Канада, Германия, Австрия, Австралия, Испания, Дания и други страни. Някои са символични или портретни кукли, създадени по поръчка. През последните шест години Мария работи и с издателство в Германия, като пресъздава герои от детски книги, които участват в изложения, книжарници, музеи и училища.

Магията на творческия процес

„Всичко започна с тишината на иглата, преминаваща през плата. С една нишка памук, която ми прошепна, че иска да бъде нещо повече“, спомня си Мария. В процеса на създаване времето спира, а пространството се свива до ритъма на нишката и дъха ѝ. „Ръцете ми творят сами – сякаш някой друг ги води. Когато куклата е готова, я гледам с тиха изненада, сякаш съм срещнала част от себе си, която не съм познавала“, посочва Мария и допълва, че вярва в силата на естествените материали – вълната, памукът, ленът – които „държат топлината на живото“. Не търся съвършенство. Търся усещане, честност, присъствие, казва Мария Асенова.

Влиянието на Валдорфската педагогика

Началото на пътя ѝ като творец на кукли е белязано от вдъхновението на Валдорфската педагогика – философия, която поставя в центъра детето като цялост – тяло, душа и дух. Първите ѝ кукли са изцяло валдорфски – с минимални лицеви черти, от естествени материали, изработени с внимание и любов. Те учат на уважение към природата, на естетика, на грижа. Всяка е бод с душа, посочва тя. Валдорфската философия ѝ помага да се свърже със собствената си детска невинност и стремеж към истинска красота. С годините нейните кукли стават по-детайлни – миниатюрни човешки скулптури от вълна, но запазват духа на валдорфската традиция.

Международно признание

Мария Асенова е активен участник и преподавател в Европейския валдорфски семинар (EWDOR), чието последно издание се състоя в края на май в Нидерландия. Там тя представя свои модели и води курсове по изработване на кукли от плат и вълна. „Само за оформяне на главата на една моя арт кукла са нужни седем дни и по шест часа работа дневно – плюс опит“, казва тя. На тазгодишното издание на EWDOR тя представи куклата Лули. Участниците – от всички континенти са артисти, преподаватели и ученици, обединени от любовта към валдорфските кукли. Американското списание „Dolls Dolls Magazine“ публикува в последния си брой статия за Мария Асенова и сътворените от нея "вълнени деца".

Поглед напред

След семинара в Нидерландия, през юли Мария ще преподава в лятна академия в Германия, а през август ще участва в изложбата „Новото ценно“ в музей „Етър“. До края на годината ѝ предстоят още курсове в Австрия, Германия и Англия. Работи и по нови герои от книгите на Даниела Дрешер за германското издателство, както и по частни поръчки и изложби. Опитвам се да намирам време и за рисуване – моята друга страст, разказа още Мария Асенова.

Хоби, професия, призвание

„Никога не съм си представяла, че любовта ми към куклите ще се превърне в професия, а после – в призвание“, споделя Мария. Завършила е психология, но усеща, че днес разказва човешкото не с думи, а с игла, нишка и тишина. „След кратка практика като психолог скочих в света на изкуството без план Б – но с усещането, че правя нещо истинско", заявява тя.

За нея пътят на твореца не е лесен, но е пътят, по който се срещат ръцете, сърцето и душата. „Ако влагаш любов и старание, няма как да не успееш. Не веднага, не без усилия – но с време, търпение и вяра. Животът е прекалено кратък, за да го живеем в компромис със себе си, смята Мария.

Куклата в живота на детето

В свят, пълен с екрани, детето живее в шум, но често и в емоционална самота, казва Мария Асенова. Според нея истинската, ръчно направена кукла не свети. Не мига. Не говори. Но тя присъства. И най-важното – оставя място за въображението. Куклата става приятел, дете, майка, сянка, тайна. Тя не диктува, тя кани към игра, съпреживяване и грижа. „Тя е инструмент на душата. В свят на готови отговори, тя оставя място за въпроси. Възпитава съпричастност, естетика, търпение и нежност – неща, които нито един екран не може да даде“, завършва Мария Асенова.