(ВИДЕО+СНИМКИ)

site.btaРежисьорът Стоян Радев: „И ние играем Ромео и Жулиета“ – през конфликта между драматични и куклени актьори

Конфликтът Монтеки-Капулети се разказва през конфликта на драматични и куклени актьори. Ползвайки това находчиво хрумване, казваме много неща за самия театър и за това, което се случва в „Ромео и Жулиета“, за смисъла на тази пиеса. Думите на режисьора Стоян Радев пред БТА са по повод премиерата на „И ние играем Ромео и Жулиета“ в Столичния куклен театър

Идеята е на актьора Камен Асенов. Текстът също е негов, в съавторство със Стоян Радев, който за първи път поставя на куклена сцена. 

„Започнах да пиша този текст преди десетина година. Веднага реших, че най-подходящият човек е Стоян Радев, защото има страхотно отношение към актьора. А това е актьорска пиеса, с уважение към Шекспир, но по-скоро – за съществуващия „конфликт“ между драматични и куклени актьори, който се заражда още от НАТФИЗ. Това е война на самочувствие, защото едните имат по-голямо самочувствие от другите. Другите също имат самочувствие, защото знаят, че са по-добри. Истината е, че всички ние сме актьори – и това казваме с представлението“, коментира пред БТА Камен Асенов.

По думите на Стоян Радев спектакълът е изпълнен с ирония и самоирония: „Целият текст, освен шекспировият, и нашият, е написан в рими. Така че, това не е самоцел. Вдъхновени сме от самия Шекспир, който и в най-драматичния монолог залага да проблясват и иронични нотки“. Жулиета е драматична актриса, а Ромео е кукла. Дойката е кукла, брат Лоренцо е драматичен актьор. Тази среща между човешката фигура и куклата предизвиква и комичен ефект, но задава много въпроси и отваря много смислени врати, смята режисьорът.

„Опитваме се да запазим жанра, но и не чак толкова. Разказваме историята чрез съвременни средства и силата на куклата“, допълва Камен Асенов.

Много е важно как тази сложна материя ще успее да стигне до децата, казва пред БТА актрисата Венцислава Асенова. Според нея пиесата печели от това, че се играе на куклена сцена: „Защото кукленият театър дава други възможности. Тук нещата са вълшебни, имат крила. Обичам драматичните си колеги и драматичните спектакли, но смятам, че е щастие, че това заглавие е на нашата сцена“.

Художник на „И ние играем Ромео и Жулиета“ е Никола Тороманов, хореограф – Теодора Попова, композитор – Михаил Шишков. Участват още Диляна Спасова, Любомир Генчев, Мариан Рангелов, Румен Угрински и Цветелин Павлов.

Стоян Радев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за дебюта му като режисьор в куклен театър, за уловките и препятствията в текста, за хумористичната еквилибристика от рими и авторски шеги, и защо се казва „И ние играем Ромео и Жулиета“. И още: Не е ли твърде „тежко“ това представление за аудиторията на кукления театър? Какво е присъствието на куклите в него? Каква публика очакват?

Г-н Радев, как се стигна до този Ваш дебют като режисьор на сцената на куклен театър?  

- Отдавна има покана към мен, пък и аз имам голямо любопитство. Текстът, който ми предложиха, във версията на Камен Асенов, ме заинтригува много. Идването ми тук има смисъл, точно като мост между драматургията, която обикновено се играе по големите сцени на драматичните театри, и тази сцена – на кукления театър.

„Ромео и Жулиета“ е текст, толкова богат на смисли, на пластове, че това съчетание между кукли и драматична игра е добре дошло – за да се разкрият всички смисли на тази пиеса. 

Имаше ли „уловки“ в текста, който Ви предложиха, и препятствия, което трябваше да преодолеете на всяка цена? 

- Текстът на Камен Асенов представляваше една много добра идея. Аз му предложих да започнем да работим върху нея заедно. В крайна сметка, писахме заедно, и окончателният вариант включва мои текстове, негови текстове и оригинални текстове на Шекспир в превод на Валери Петров.

Голямата уловка за мен беше да ползвам идеята на Камен, която започва оттам, че конфликтът Монтеки-Капулети се разказва през конфликта драматични и куклени актьори. И, ползвайки това находчиво хрумване, казваме много неща за самия театър, а пък и за това, което се случва в „Ромео и Жулиета“, за смисъла на тази пиеса. 

Затова ли спектакълът се казва „И ние играем Ромео и Жулиета“?

- Решихме да сложим това заглавие, защото „Ромео и Жулиета“ може би е един от най-поставяните текстове въобще по света. В България само през този сезон излизат две премиери на „Ромео и Жулиета“ в драматични театри. Стори ми се шеговито намигане, но и по някакъв начин заявяване, че ние също, на тази сцена, на Столичния куклен театър, можем да поемем тежестта на тази драматургия, и то с отговорност, така че да разкрием цялата й дълбочина. 

Не е ли твърде „тежко“ това представление за аудиторията на кукления театър?

- Този въпрос стои и ние го разискваме в самата пиеса. Тоест, има спор между актьорите, преди да започнат да играят. Може ли трагедия да бъде поставена в куклен театър – отговаряме със самото представление... 

Какво означава, че спектакълът е построен върху хумористична еквилибристика от рими и авторски шеги?

- Самият Шекспир, макар да назовава голяма част от пиесите си трагедии, във всяка една от тях допуска, и ние знаем тази негова склонност – да играе с римата, с текста, и непременно да вкарва персонажи, които имат и комедиен, втори план, ако не и първи. В този ред на мисли, ние самите, пишейки, решихме да възприемем този маниер. И спектакълът е изпълнен с ирония и самоирония. Целият текст, освен шекспировият, и нашият, е написан в рими. Така че, това не е самоцел. Вдъхновени сме от самия Шекспир, който и в най-драматичния монолог залага да проблясват и иронични нотки. 

Шекспир ли е повече в това представление или това, което идва от Вас с Камен Асенов като автори на текст?

- Ако трябва да измерим точно колко е шекспировия текст спрямо този, който ние с Камен сме написали, повече е това, което ние написахме. Дотолкова, доколкото част от събитията са преразказани от нас. Но Шекспир присъства с достатъчна тежест. Затова бихме казали, че той е повече... 

Най-важният въпрос е свързан с присъствието на куклите в това представление на кукления театър...

- Идеята предполагаше, че Жулиета е драматична актриса, а Ромео е кукла. И много от ролите са разпределени именно така. Дойката е кукла, брат Лоренцо е драматичен актьор. Така че тази среща между човешката фигура и куклата предизвиква и комичен ефект, но и задава много въпроси, и отваря много смислени врати.

Каква публика очаквате?

- Ние се надяваме, че учениците от първи-втори клас са достатъчно зрели вече, за да разберат нашия разказ. Оттам нататък – от първите класове в училище до каки, батковци, майки, бащи, баби и дядовци, представлението е отворено за много широк кръг публика. Аз мисля, че то ще бъде много подходящо за студенти, студенти в театралната академия, актьори, които тръгват по пътя си сега, защото казваме много и за театралната игра. 

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:27 на 16.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация