site.btaЕвропейското обединение има нужда от вдъхновители, казва проф. Ингрид Шикова по повод Деня на Европа

Европейското обединение има нужда от вдъхновители, казва проф. Ингрид Шикова по повод Деня на Европа
Европейското обединение има нужда от вдъхновители, казва проф. Ингрид Шикова по повод Деня на Европа
Снимка: БТА, архив

По трудния начин разбрахме, че най-върховната ценност е мирът – да живеем в наистина обединена и мирна Европа, в която хората се чувстват добре, в която пътуват свободно, живеят свободно. Това каза в интервю за БТА проф. Ингрид Шикова, един от създателите на катедра "Европеистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски“, по повод Деня на Европа - 9 май. Датата тази година съвпада с начало на предизборната кампания за Европейски парламент. По думите на проф. Шикова изначалната цел на европейската интеграция е помирение и мир. Ние бяхме забравили за войната, особено по-младото поколение, което не е преживяло Втората световна война. Забравяйки войната, някак си забравихме защо е създаден Европейският съюз. Сега го научихме, само че по много трагичен начин. Разбрахме колко важно и първостепенно е това, че ЕС осигури повече от 70 години мир и през 2012 г. получи Нобелова награда за мир. Чак след това идват всички останали ползи от членството в ЕС, коментира тя.

Следва пълният текст на интервюто с проф. Ингрид Шикова:

Проф. Шикова, Денят на Европа тази година съвпада с началото на кампанията за избори за Европейски парламент. Защо е важен този ден, особено в контекста на войната в Украйна?

- Историческите корени на европейската идея са дълбоки, а проектите за обединяване на Европа са многобройни. Но това, което се случва след Втората световна война в западната част на Европа, е определяно като „Европейското чудо”. В основата на това „европейско чудо” – обединяването на страни, които довчера са воювали помежду си, са претворени няколко идеи. Най-важната от тях е идеята за помирението след двете войни. Нека не се заблуждаваме, това не означава изчезване на противоречията и конфликтите, а нещо друго – диалогът, а не войната да бъде средство за тяхното решаване. Втората идея е демокрацията. Трето - сигурността и придържане към мирното уреждане на конфликтите, четвърто - солидарността между страните, които участват в европейския проект. Но да се върнем към изначалната цел на европейската интеграция. Това, което е посочила и Декларацията Шуман – помирение и мир. Ние бяхме забравили за войната, особено по-младото поколение, което не е преживяло Втората световна война. Забравяйки войната, някак си забравихме защо е създаден Европейският съюз. Сега го научихме, само че по много трагичен начин. Разбрахме колко важно и първостепенно е това, че ЕС осигури повече от 70 години мир и през 2012 г. получи Нобелова награда за мир. Чак след това идват всички останали ползи от членството в ЕС. По трудния начин разбрахме, че най-върховната ценност е мирът – да живеем в наистина обединена и мирна Европа, в която хората се чувстват добре, в която пътуват свободно, живеят свободно.

9 май и Декларацията, произнесена на този ден от френския министър на външните работи носят посланието за мир. Ето затова е важен този ден – ден на победата над фашизма и национализма и ден на Европа – ден на мира. Историята е пълна с уроци, стига да съумеем да ги прочетем и извлечем поуките от тях.

Каква кампания очаквате в изборите за Европейски парламент на европейско ниво и у нас, където имаме и избори за национален парламент?

- Бих искала да видя истинска европейска кампания. Имената на Робер Шуман и на Жан Моне са останали в историята с това, че са проявили мъдрост и политическа смелост да направят първата крачка към обединението. Ето от такива хора имаме нужда и в момента – от лидери, които имат визия, които знаят какво трябва да направят, кога е политическият момент да го направят и как точно да го направят. Жак Делор казваше, че за европейското обединение са нужни посока, сърце и отвертка – тоест да знаем какво искаме да постигнем в бъдеще, да бъдем сърцати и решителни, за да вървим по нелекия път и да знаем с какви конкретни, практически стъпки да го направим. За съжаление, особено когато европейските избори са съчетани с национални, фокусът е върху националните теми, а европейските остават на заден план. А не трябва да бъде така – България е член на Европейския съюз и тя трябва да участва пълноценно в европейското изграждане.

При моите срещи с млади хора, наблюдавам у тях желание да научат повече за Европейския съюз, да разберат какво точно прави Европейският парламент, какви решения взима. Много важно е, според мен, обществеността да е по-добре информирана за това как функционира Европейският съюз. Грешка е, че липсва сериозна информационна кампания по европейските въпроси, включително и за еврото. Само клипове по телевизиите не решават въпроса с необходимостта от информиране и убеждаване. Това би трябвало да направят кандидатите за европейски депутати – да се срещат с хората и да обясняват, да представят своите идеи, да изслушват тревогите и вълненията на хората.

Много се говори за възход на така наречените националистически формации и евентуална тяхна роля в следващ Европейски парламент. Какви са вашите наблюдения?

- Да, има такива тенденции, подхранвани от проблемите с имиграцията, с инфлацията, със стандарта на живот. Националистическите формации си играят със страховете и тревогите на хората, влияят върху чувствата. Те са гласовите, но не предлагат решения на проблемите. Наблюдаваме, че вече и тези партии променят своите платформи – те говорят за реформи на Европейския съюз, а не за излизане от него. Предварителните проучвания показват, че проевропейските партии ще имат значително мнозинство. Но европейската интеграция е трудно изкуство. Трябва да пазим това, което бащите основатели създадоха, което следващите поколения развиха, а на нас и на следващото поколение се пада задачата да го запазим. Тук искам да добавя, че е важно и проевропейските сили да бъдат гласовити, да обясняват, да вдъхновяват. Да, както често казваше Жак Делор, „Човек не може да се влюби в единен пазар“. Европейското обединение има нужда от вдъхновители – да си спомним в този ден и за проф. Иван Шишманов - Обединена Европа да бъде не само един траен съюз на интересите, но да бъде съюз на духа и още повече - на сърцата!

Какви са очакванията по отношение на другия ключово важен въпрос разширяването на ЕС?

- Разширяването ще бъде един от ключовите въпроси в дневния ред на Европейския съюз през следващите години. Събитията през последните години и особено руската инвазия в Украйна, поставиха разширяването в приоритетните теми. Европейският съюз забрави умората от разширяването, предизвикана от присъединяването на 12 държави през 2004 -2007 г. Сега разширяването се разглежда като адекватен начин да се отговори на новата геополитическа реалност. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че „въпросът не е дали трябва да се разширим... а по-скоро как трябва да го направим“, добавяйки, че ЕС трябва да приеме нови страни „колкото е възможно по-бързо“. Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че „избрахме една по-голяма Европа“ и обясни, че не става дума за алтруизъм, а за осигуряване на траен мир в Европа. Други страни, които преди са били скептични към разширяването, като Швеция, Дания, Белгия или Нидерландия, също промениха своя подход.

Проблемът е, че въпреки широкия консенсус сред държавите членки относно необходимостта от разширяване по геополитически причини и съображения за сигурност, то съвсем не е лесна задача. В осъществяване на разширяването Европейският съюз ще се изправи пред няколко основни предизвикателства. Бързина или изпълнение на критериите за членство - ако настоява за пълно съответствие с изискванията, възможно е да бъде пропусната историческата възможност, но ако пренебрегне подготовката на страните-кандидатки, рискува да се сблъска с редица проблеми. Основното предизвикателство е как да се балансира геополитическата необходимост от подкрепа на страните-кандидатки със строгите изисквания, основани на заслуги, които ЕС отправя към тях.

Другото сериозно предизвикателство е размерът на бюджета на Европейския съюз. С приемането на нови държави, при това всички те са с по-ниско ниво на развитие, което означава и необходимост от финансиране, ще трябва да се обмислят нови източници на средства за европейския бюджет. Не по-маловажно е и как ще функционират инсттуциите и как ще се вземат решенията. Възможно ли е да бъдат намерени ресори за 35 комисари, може ли да бъде постигано единодушие при 35 министри в Съвета? Европейският съюз трябва да преосмисли и как ще изглеждат някои от неговите най-важни политики – особено селскостопанската политика и кохезионната политика.

Важно е също да се спечели подкрепата на гражданите за разширяването, което също не е лесна задача. В обобщение може да се каже, че и страните-кандидатки и Европейският съюз трябва да положат големи усилия, за да се осъществи разширяването.

Разширяването на ЕС е най-мощният трансформиращ инструмент, който носи стабилност, демокрация и просперитет. Ще добавя и това, че България е заинтересована от стабилност и предвидимост в региона. Да не забравяме, че именно България върна темата за отношенията със страните от Западни Балкани по време на българското председателство на Съвета през 2018 г. Подкрепата за кандидатите за членство се превръща и в стабилни връзки с нови партньори, когато те заемат мястото си на масата на ЕС.

Справка в отдел "Справочна" на БТА показва, че Денят на Европа се отбелязва от 1986 г. съгласно решение на срещата на високо равнище на Европейската общност в Милано, Италия (28-29 юни 1985). Годишнина от речта (1950) на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман в Париж, Франция, в която той излага своя план за обединение на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на западноевропейските страни (т. нар. "Декларация на Шуман") като "първа реална крачка към европейска федерация". В България се отбелязва съгласно Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г.

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:46 на 19.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация