Младите хора, родени след 1989 г., ще играят важна роля на предстоящите избори в Румъния тази година, като за първи път техният брой надвишава този на по-възрастните гласоподаватели, пише вестник „Адевърул“. Основното предизвикателство, според анализаторите, е как младите да бъдат убедени да отидат до урните.
Същевременно социологически анкети показват, че политическите партии се ползват с много ниска степен на доверие сред хората на възраст от 18 до 35 години, а последното проучване на агенция ИРЕС разкри, че за тях водеща политическа сила е националистическата и антисистемна партия „Алианс за единство на румънците“.
Тази година Румъния гласува за Европейски парламент на 9 юни, когато ще се състоят и изборите за местни органи на властта, през септември ще се гласува за президент, а през декември – за парламент.
Данните на Постоянния изборен орган в Румъния показват, че на изборите за Европейски парламент гласоподавателите на възраст до 35 години ще бъдат повече от възрастните, т.е. тези на 65 и повече години, информира „Адевърул“. Броят на избирателите във възрастовия сегмент 18-34 години е 4 227 008 души, докато избирателите на 65 и повече години са 3 940 795 души. Около 1,1 милиона души ще имат право да гласуват за първи път в живота си на евроизборите. Младите избиратели са хора, които изобщо не познават комунистическия режим, тъй като са родени след революцията от 1989 г., отбеляза още в. „Адевърул“.
Същевременно проучване на социологическа агенция ИРЕС показа, че младите хора в Румъния не вярват на политическите партии, а парламентът и правителството също се ползват с ниска степен на доверие.
"Доверието в държавата и нейните институции е ниско и сред младите хора, в съответствие с тенденцията, която се проявява на общо ниво в румънското общество, особено през последните 10 години“, отбелязаха от ИРЕС в доклад към проучването.
Анкетата, проведена само с млади хора (на възраст от 18 до 35 години), показва, че с най-ниско доверие са политическите партии – само 4 процента от участниците са заявили, че имат голямо и много голямо доверие в тях. Правителството и парламентът се ползват с доверието на девет на сто от анкетираните, а институцията на президента – с доверието на 11 процента от участниците в допитването.
Тези резултати са знак, че публичните власти на национално ниво не са отговорили на очакванията на младите, коментират от ИРЕС.
На първо място, с 56 процента доверие сред младите хора, са академичните среди. Следват: Европейският съюз - с 51 процента доверие, армията - с 50 на сто, НАТО – също с 50 процента доверие. На църквата голямо доверие имат 47 процента от младите хора в Румъния, а на неправителствените организации – 46 процента.
Според данните от изследването 68 процента от анкетираните млади хора са на мнение, че страната се движи в грешна посока, докато на противоположното мнение са 28 процента от участниците в допитването.
Друго проучване на агенция ИРЕС - за електоралните нагласи сред хората на възраст от 18 до 35 години, показа, че националистическата и антисистемна партия „Алианс за единство на румънците“ е предпочитаната политическа сила от тях. Партията, водена от Джордже Симион, би получила най-много гласове във възрастовия сегмент 18-35 години, ако изборите бяха идната неделя.
Опозиционната партия „Съюз за спасение на Румъния“ и участващата в управлението Национално-либерална партия биха получили по 14 процента, а Социалдемократическата партия, произлязла от някогашната Комунистическа партия, би получила 12 на сто, сочат данните на ИРЕС за изборните нагласи на младите хора в Румъния.
Новата националистическа и евроскептична партия „SOS Румъния“ на противоречивата сенаторка Диана Шошоака би получила 5 процента от гласовете във възрастовата група 18-35 години, т.е достатъчно, за да влезе в парламента, показват още данните от проучването, което е проведено в цялата страна.
Според социолога Мирча Киву политическите партии често пренебрегват младите хора или най-малкото не успяват да намерят подходящите канали за комуникация с тях.
"Освен съдържанието на посланията, важни са и стилът на общуване, каналите, по които се комуникира. Ясно е, че младите хора не само се интересуват от други неща, но имат и различна култура, различен начин на общуване, възприемчиви са към други начини на общуване, различни от традиционните", подчерта Мирча Киву, цитиран от „Адевърул“.
По думите му дори социална мрежа като Фейсбук вече не е в състояние да се справи с новите реалности.
"Ясно е, че сегашният модел, при който партиите се обръщат към електората почти изключително чрез телевизията и евентуално чрез Фейсбук, няма как да достигне до младия електорат", коментира той.
Юристът Александру Манда, който е инициатор на проекта "Гласът на младите хора", в рамките на който е поръчана и анкетата, също обърна внимание на това, че младото поколение се информира от социалните мрежи.
Александру Манда каза, че според събраните данни "колкото по-ниско е нивото на образование, толкова по-голяма е склонността TikTok да се счита за основна информационна платформа".
Политологът Джордже Жиглъу коментира популярността на „Алианс за единство на румънците“ (AUR) именно през призмата на присъствието на партията в онлайн пространството. Жиглъу обърна внимание, че AUR разчита изключително много на популяризирането си в социалните мрежи, за разлика от други партии, както и на това, че „има предимството“ на опозиция.
„(…) реакцията на електората е емоционална, на бунт срещу управляващите“, коментира Жиглъу пред „Адевърул“.
Социологът Владимир Йонаш обърна внимание на склонността на младите хора да гласуват за промяна.
"Младите хора винаги са склонни да гласуват за партии, които са по-антисистемни. Това се случи например със „Съюз за спасение на Румъния“, когато тя се възприемаше като основната антисистемна партия“, припомни Йонаш.
„Младите хора са по-бунтарски настроени, те са по-антисистемни, искат да спечелят партии, които не са мейнстрийм, които идват с различна визия“, коментира той.
Друг социолог - Алфред Булай, пък постави акцент върху избирателната активност.
"Проблемът винаги е да накараме румънците да гласуват. По принцип по-възрастните хора отиват до урните (…)“, коментира той пред „Адевърул“.
Заместник-председателят на опозиционната партия „Съюз за спасение на Румъния“ Йонуц Мощяну призна, че резултатите от проучването за електоралните нагласи сред младите показват, че комуникацията между партиите и хората се е променила.
„Младите не се информират от телевизията или от сайтове, а получават информация от TikTok, Youtube и други социални мрежи“, коментира пред „Хотнюз“ говорителят на опозиционната партия и допълни, че в това отношение „Съюз за спасение на Румъния“ и „Алианс за единство на румънците“ се справят по-добре от останалите партии.
Информационният сайт „Хотнюз“ е потърсил за коментар на резултатите от проучването двете формации от управляващата коалиция – Национално-либералната партия и Социалдемократическата, но не е успял да получи отговор.
Според Йонуц Мощяну „битката за гласовете на младите“ ще бъде между „Съюз за спасение на Румъния“ и „Алианс за единство на румънците“.
„(…) Младите хора не гласуват идеологически, не обръщат внимание на идеологии, те гласуват, като правят доста бърз и емоционален анализ на изборната оферта и винаги се изкушават да гласуват за нещо ново", коментира говорителят на „Съюз за спасение на Румъния“.
"Мисля, че „Алианс за единство на румънците“ спечели младите избиратели заради начина, по който общува, използва социалните медии много, по нов за политиката начин. Гледам преките предавания на (лидера на партията Джордже) Симион, мисля, че това им помогна. TikTok им помогна да спечелят популярност. Ще видим как тази популярност ще се превърне в гласове на 9 юни", каза Мощяну пред „Хотнюз“.
/СУ/
news.modal.text
