site.btaИванка Шалапатова: Анализът на пенсионната система не е за реформа на пенсионния модел, а за мерките най-вече за финансовото укрепване на системата

Иванка Шалапатова: Анализът на пенсионната система не е за реформа на пенсионния модел, а за мерките най-вече за финансовото укрепване на системата
Иванка Шалапатова: Анализът на пенсионната система не е за реформа на пенсионния модел, а за мерките най-вече за финансовото укрепване на системата
Министър Иванка Шалапатова Снимка: Владимир Шоков/БТА

В управленската програма на правителството е заложен анализ на пенсионната система, който трябва да приключи до средата на 2024 г. Не говорим за някаква историческа реформа на пенсионния модел. Ще обсъдим мерките най-вече за финансовото укрепване и за постигане на справедливост на системата. Това заяви в интервю за БТА министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Тя коментира необходимостта от повишаване информираността на гражданите по отношение на това как функционира тристълбовият модел. За целта предстои информационна кампания в партньорство с Националния осигурителен институт (НОИ).

До средата на тази година предстои да бъдат обявени конкретни мерки за активен живот на възрастните. Не само пенсиите са приоритет за социалния министър, а също и възможностите за това възрастните хора да се чувстват уважавани и полезни, коментира Шалапатова. Акцент в работата ѝ за новата година са и продължаващите политики за подобряване на грижата за децата.

До края на януари ще публикуваме първия по рода си годишен план за ранно детско развитие, съобщи Шалапатова. Тя потвърди, че до края на 2024 г. ще бъде завършен процесът на деинституционализация. „Нямаме колебание, че ще стигнем до края. В края на тази година, през декември, планираме да организираме специална церемония, на която символично ще изгасим осветлението на последния дом за медико-социални грижи за деца. По този начин България ще може да отбележи края на една историческа епоха, в която деца са се отглеждали групово в институции“, обяви министърът. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) работи по завършването на Националната карта за социалните услуги. Приоритет е да бъде измерен ефектът от социалните помощи за деца и семейства. 

Следва целият текст на интервюто: 

Министър Шалапатова, средствата за социалната сфера през 2024 г. бяха увеличени. За какво ще бъдат предвидени те? 

- Имаме над 400,5 милиона повече в бюджета на социалното министерство. Увеличение има за възнагражденията за личните асистенти и приемните родители, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. С Министерството на финансите (МФ) постигнахме договорка за целево инвестиране на нови 15 млн. лв. за активните политики за пазара на труда. Това са средства в бюджета на Националния план за действия по заетостта. Искам да подчертая, че дадохме сериозни аргументи за тази инвестиция, тъй като пазарът на труда има нужда от активиране на неактивните лица. В последния доклад на Европейската комисия (ЕК) по заетостта България е посочена с ниски постижения по отношение на политиките за пазара на труда, за изграждане на умения и за борбата с бедността и социалното изключване. Моята амбиция е следващият доклад да отчете напредък.

Следващото голямо постижение е, че над 100 млн. лв. повече са средствата за помощите за хората с увреждания. Над 40 млн. лв. е заложеният ръст  за месечните помощи за отглеждане на деца с трайни увреждания. Тази месечна помощ не беше увеличавана от 2017 г. Има сериозно увеличение с над 100 млн. лв. на средствата за социалните услуги, които са към  бюджетите на общините. От една страна, се повишава единният финансов стандарт на сега действащите услуги – делегирани от държавата дейности. Това са услуги, които се реализират от общините и граждански организации. От друга страна, заради приемането на новата карта на социалните интегрирани услуги, има финансиране и за разкриване на нови такива. Още когато премиерът започна инициативата за активни мерки за превенция и качествена реакция при случаите на насилие над жени и деца, още тогава обявихме, че реално на много места в България няма кризисни центрове, защото така е изграждана системата досега. С възможностите на МТСП още миналата година увеличихме капацитета, създадохме нови центрове. Тази политика ще продължи именно с увеличението на ресурсите. Най-голямата гордост е, че в този бюджет сме заложили ресурс за повишаване на възнагражденията на социалните специалисти. Имаме обезпечаване и по европейски фондове за мерки за повишаване на техните компетенции.

Моят подход с екипа ми в преговорите с Министерството на финансите беше, че това няма да има постоянно инвестиране на толкова сериозен ресурс. Ние трябва да демонстрираме, че след трета-пета години ще има оптимизация, че с по-малък ресурс можем да постигаме по-голям ефект. Поехме конкретни ангажименти за реални резултати и за промени. Без финансов ресурс няма инвестиция в хора, в компетенции и капацитет, защото от това следва средно до много ниско качество на подкрепа, която и на този етап е разпокъсана – от една страна, има подпомагане, от друга – услуги, а от трета – трудова заетост. Много често тези три стълба на социална закрила, които във водещите европейски страни са синхронизирани, при нас работят паралелно. И накрая имаме човек, който е трайно безработен, в повечето случаи е на субсидирана заетост, децата му живеят в бедност, а ние години наред ги подпомагаме с месечни помощи. Тази политика няма как да продължи. Това е нашето отношение към финансовия ресурс – като катализатор на реформата в системата на социалната подкрепа, където социалното подпомагане и услугите овластяват хората да бъдат самостоятелни и успешни граждани.

Докъде стигна министерството с анализа на пенсионната система?

- В управленската програма на правителството е заложен анализ на пенсионната система. Той трябва да приключи до средата на тази година и ще бъде обсъден с всички заинтересовани страни. Веднага искам да кажа, че не говорим за някаква историческа реформа на пенсионния модел. Със съдействието на ЕК ще получим подкрепа от експерт за този анализ. Пенсионната реформа не е тема само за България. В цяла Европа има застаряващо население и задъхващи се социални системи, които субсидират от държавния бюджет пенсиите на гражданите. Искаме устойчивост и справедливост на системата, не някакви радикални промени. Ще обсъдим мерките най-вече за финансовото укрепване и за постигане на по-голяма справедливост на системата. Изкривяванията водят до определена степен на несправедливост при определяне на пенсиите, най-вече при по-младите и по-старите. Трябва да се увеличи информираността на гражданите за това как работи системата, от какво зависи адекватността на пенсиите им. На поредното заседание на т.нар. Сребърен фонд с финансовия министър инициирахме заедно с НОИ за тази година да се реализира цялостна информационна кампания за функционирането на тристълбовия модел. Много се гордея с екипа на НОИ, защото там имат прекрасна концепция и скоро ще започнем тази кампания.

Споменахте съдействието от ЕК. При Вашите работни пътувания извън страната видяхте ли пример за успешна политика за възрастните хора, която искате да бъде приложена и у нас? 

- Сътрудничеството с успешни европейски социални системи е нещо, в което дълбоко вярвам. Все още проучвам най-добрите практики за грижа за възрастни хора. До средата на тази година ще обявя нова система, която искаме да изградим, заедно с конкретните мерки за активен живот на възрастните, както и за стартиране на проектите за деинституционализация и подобряване на грижите в домовете за стари хора. Всеки възрастен човек трябва да има шанс за активно участие в обществения живот. Предаването на ценност и мъдрост като че ли се загуби. Вярвам, че успешното общество е това, в което има силни връзки между поколенията. Не само пенсиите са приоритет за социалния министър, а също и възможностите за това възрастните хора да се чувстват уважавани, полезни, да имат социален живот.

С Португалия отменяме опит за справяне с детската бедност. Ще водя преговори с Ирландия за обмяна на опит за измерване на социалното въздействие на всички социални политики. С Испания очаквам скоро да подпишем стратегическо партньорство за разгръщане на нашата социална и солидарна икономика.

В началото на своя мандат представихте деинституционализацията като своя кауза. Докъде стигна този процес?

- През последните 30 години целият свят предприе много по-сериозна промяна в системата за грижа за децата, защото се появиха категорични научни изследвания за това, че всяко дете, което три месеца живее в дом, изостава с цял месец в своето психоемоционално, когнитивно и физическо развитие. Това накара политическите лидери да предприемат промяна, за да не се причинява това на децата, особено в първите три до пет години от живота. Защото това намалява и възможността тези деца да разгърнат потенциала си, което води до тежки явления след време като насилие, отпадане от училище, невъзможност за връзка с друго семейство, наркотична или алкохолна зависимост и др. Това води и до ниска реализация на пазара на труда и впоследствие до сериозна социална изолация.

България започна деинституционализацията в края на 90-те години с иновативни практики. Бях участник в част от тях. Формално оттогава до приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. процесът започна да се случва в конкретна посока. И вече с приемането на Визията за деинституционализацията България заяви ясно, че до 2025 г. ще закрие всички специализирани институции. Това са т.нар. домове „Майка и дете“, впоследствие бяха наречени Домове за медико-социални грижи за деца. Има все още четири институции с под 200 деца – в Кърджали, Варна, Стара Загора и в Плевен. Ние ще изпреварим заложената цел за тяхното закриване с една година. С встъпването ми в длъжност като министър установих, че няма достатъчна подготовка за закриването на последните специализирани институции. Предприехме пълна мобилизация. Първото нещо, което направихме, е да създадем група от експерти на национално, областно и местно ниво. Всички те са участвали в процеса на деинституционализация досега. Работим много със здравното министерство, защото формално тези домове се водят структури на здравната система. Водим много добра координация с областните администрации и общините. Нямаме колебание, че ще стигнем до края. В края на тази година, през декември, планираме да организираме специална церемония, на която символично ще изгасим осветлението на последния дом. По този начин България ще може да отбележи края на една историческа епоха, в която деца са се отглеждали групово в институции.

Каква ще е съдбата на децата, когато напуснат дома? 

- За да може да бъде закрит един такъв дом, са нужни няколко стъпки. Първата е да се спре настаняване на нови деца, втората е да се направи задълбочена оценка на състоянието на потребностите на детето, вкл. за съхранените връзки с роднини. Третата стъпка е изработване на плана за грижа на детето вече извън дома. Трябва да се види дали е възможно грижата да се поеме от родното семейство, ако не – да се намери приемно семейство, а като последен вариант – в център за настаняване от семеен тип. В дома в Кърджали вече беше спряно приемането на нови деца. През декември м.г. са изведени две деца – едното в приемно семейство, другото е интегрирано в биологичното си семейство. На 8 януари трето дете е изведено, защото вече ще живее със своите осиновители. . Професионалният подход изисква работата да не спира само с извеждането на тези деца от домовете. Целта е създаването на подкрепяща мрежа около всяко семейство, което започне да се грижи за такова дете. За обществото ни семейството трябва да бъде най-голямата ценност. Това е политиката, която следваме екипът в МТСП.

Министерството обяви създаването на Национална пътна карта за социалните услуги. Кажете повече за това. 

- България трябва да се гордее, че има модерен Закон за социалните услуги. Социалното договаряне в България е факт от 2004 г. Това е, когато една държава може да делегира своята отговорност за качествени социални услуги на община и тя, от своя страна, на професионален доставчик. Това могат да бъдат услуги за консултиране, застъпничество, грижа за деца и възрастни хора и др. Тук са и услугите за жертвите на насилие. Друга услуга е дневната грижа, чрез която да се подпомогне реализацията на хората на пазара на труда. Във Варна видях добра система от социални услуги за деца с увреждания – от дневен център и център за социална рехабилитация и интеграция минават към център за защитена заетост, а оттам влизат в пазара на труда.

С Министерството на правосъдието и МВР изграждаме нов координационен механизъм за бърза реакция и за повече социални услуги за подкрепа на жените – жертви на насилие. Имаме добро партньорство и с Националното сдружение на общините. Надявам се до края на годината да споделя първите резултати от измерване на ефекта на социалните помощи за деца и семейства. Моята визия е да имаме интегрирана система за определяне на въздействието.

Какви мерки предприехте за намаляване на детската бедност?

- Първите резултати ще дойдат със стартирането на нова информационна система. Работим в тази насока с Националния статистически институт. В момента нямаме точни данни за тези близо 400 000 деца, които по критерия на ЕК са в риск от бедност и социална изолация, къде точно живеят. Трябва да се направят обходи, обследване на детското население. За тази политика имаме подкрепата на ЕК, на УНИЦЕФ, граждански организации. Въпросът е максимално бързо да идентифицираме местата, където живеят тези деца и да започне интензивна подкрепа към техните семейства.

По отношение на подкрепата от страна на държавата за пострадалите от природни бедствия констатирахте ли проблеми?

- Проблем е липсата на действие по превенция. Бях панелист на българския павилион на Конференцията по климата (КОП 28) в Дубай, където обсъдихме какво е въздействието на климатичните изменения върху системите за социална закрила. Видях няколко иновативни български компании, които презентираха свои програми за ранно алармиране за приближаване на природни бедствия. Моята мечта е тези иновативни системи за предотвратяване на тежки последствия да бъдат внедрени, защото ще дадат възможност гражданите да бъдат подготвени за реакция.

Преживяхме четири природни бедствия през изминалата година. Успехите ни в подкрепата на гражданите бяха благодарение на социалните работници. Със съдействието на Агенцията за социално подпомагане още в месеца на настъпилото природно бедствие беше отпусната съответната еднократна помощ. Размерът ѝ вече е обвързан с линията на бедност, за да отговаря в по-голяма степен на потребностите на хората. Изменихме критериите за финансиране от Фонд „Социална закрила“, за да може помощта и по него да достигне до повече хора. Близо 2000 безработни бяха мобилизирани за подкрепа на общините за справяне с последствията. Дадохме възможност и за осигуряване на  топъл обяд. Тази година фокусът ни е за превантивна политика.

В края на 2023 г. поставихте акцент и върху политиката за равнопоставеност между мъжете и жените, като подписахте меморандум за сътрудничество със Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ) и Дамски форум. Какво е необходимо да се направи по тази тема? 

- С двете организации имаме амбиция да дадем възможности на повече жени да имат предприемачески проекти и инициативи и да бъдат активни в собственото си кариерно израстване. Има подписано споразумение с голяма технологична компания и с Висшето училище по телекомуникации и пощи, като целта е 500 жени да получат безплатен достъп до виртуални обучения. В законодателството има достатъчно мерки за постигане на това желано равенство. Гарантирано е, например, правото на равно заплащане за една и съща длъжност; за недопускане на дискриминация по полов признак; предвидени са възможности за гъвкаво работно време за по-добро съвместяване на личния и професионалния живот, особено в периода на бременност и след раждане. Законодателството предлага възможност да се запази половината от обезщетението на майките, ако се върнат по-рано на работа. Нашият подход по темата обаче е за създаване на по-добра мрежа от услуги за родителите, най-вече за майките, защото жените имат притеснения за липсата от места в детските ясли и градини, и второ – за грижата в тях. Тук ще спомена, че до края на януари ще публикуваме първия по рода си годишен план за ранно детско развитие. Той се прави от работна група, координирана от министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването и на образованието и науката. В нея участват представители на общини, на Националния статистически институт, на граждански сектор и на академичната сферата.

Изключително важна е ролята на работодателите, които, възползвайки се от възможностите на законодателството, могат да създават по-добри условия, като например – създаването на кът за деца. Започваме активно работа и в работната група за изготвяне на стратегиите за корпоративна социална отговорност. Ако искат да задържат своите таланти, част от които са жени, работодателите трябва да създадат социално отговорна стратегия, която да води към устойчиво развитие. Нагласите на обществото също трябва да се променят и да се разбие стереотипът, че основната роля на жената е в грижата за децата и дома.

Какво си пожелават за новата година?

- Мечтая си за мир.. По отношение на работата на министерството искам да кажа, че имам честта да ръководя много компетентен екип. В социалната сфера няма бързи промени, тъй като в работата с хора трябва да се подхожда внимателно. Изисква се мъдрост и уважение на правата на хората. Близо 30 години работя с деца и родители с нарушени права, знам какво е да няма адекватна социална подкрепа. Мисля, че ако имаме време и спечелим доверието на хората, ще покажем, че България може да бъде съвременна социално просперираща страна.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:56 на 20.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация