site.btaСпасяването на българските евреи е нещо уникално в годините на Втората световна война, каза проф. Даниел Вачков

Спасяването на българските евреи е нещо уникално в годините на Втората световна война – особено за държава, която е била като сателит на Германия. Това мнение изрази в интервю за БТА директорът на Института за исторически изследвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Даниел Вачков. Проф. Вачков е един от историците, подписали становище от група историци и самостоятелни изследователи във връзка със събитията, свързани със спасяването на българските евреи. 

Подкрепата за евреите в България

Германски представители, които идват в България през 1941 г., констатират, че няма враждебно отношение на българското общество към евреите, посочи проф. Вачков. Това се потвърждава, когато започват обсъжданията за приемането на Закона за защита на нацията. Много обществени структури, организации и професионални обединения се противопоставят на закона и заявяват, че не отговаря на българските традиции и е насочен срещу население, което никога нищо лошо не е направило, а напротив, обясни той. По думите му българските евреи винаги са показвали съпричастност с целите и проблемите, които има обществото в страната след Освобождението.

Има открита подкрепа за евреите и срещу тяхното депортиране от страната, заяви историкът. Според него това се дължи на традиции в българското общество на много добро съжителстване между българи и евреи, особено в София, където живее близо половината от еврейското население в България. Има много примери за общи чествания, отбелязвания на загиналите в балканските войни и Първата световна война, посочи проф. Вачков. Никога не е имало противопоставяния, посочи ученият.

Към 30-те години на 20 век в България се появяват десетина фашистки и профашистки организации, но дори при тях голяма част нямат антисемитски идеи в програмите си, обясни проф. Даниел Вачков. Дори тези, които са повлияни от фашистките идеи в страната ни, не споделят антисемитизма, допълни той. Според него антисемитизмът в България, макар и да има свои представители, е политика, която не се споделя.

Властта се възползва от обществената реакция, за да има основание пред германските власти да обясни защо не може да изпълни напълно указанията им, посочи историкът. За съжаление в Македония и Беломорието местното население не дава никакви сигнали, които да бъдат дори формален повод България да застане срещу германските власти. В Македония няма абсолютна никаква съпротива срещу депортацията на евреите, обясни професорът.

Закон за защита на нацията и неговото (не)спазване

Законът за защита на нацията, който е приет от Народното събрание през 1940 г., следва принципите, които Германия вече е наложила, както в своята държава, така и на териториите, които контролира в една или друга степен, каза професорът. Със закона евреите биват поставени като „втора ръка“ хора. Те не могат да заемат определени позиции. Ако заемат такива, то трябва да е пропорционално на тяхната тежест в обществото, т.е. – ако евреите са 1% от населението, в държавните администрации не може да има повече от този процент, обясни проф. Вачков. Законът забранява евреите да участват и в управителни съвети, допълни той.

По думите му еврейската общност е лишена от възможността да участва нормално в обществения и държавен живот. Законът забранява на евреите да сключват брак с българи, добави ученият.

Особено унизително е публичното маркиране на евреите - задължението да носят жълти звезди, които да ги обозначават, обясни историкът. Трябва да бъде отбелязано, че според сведения на германските представители в България Законът за защита на нацията не се спазва. Особено до 1942 г. няма много голямо ожесточение да бъде прилаган законът, като само 20% от евреите в България носят жълти звезди, посочи той. На въпрос на германците защо е така, се отговаряло, че има проблем с фабриките и те не могат да осигурят изработването на тези метални звезди.

През цялото време има много силен външен натиск законът да бъде приет и след това да бъде спазван, отбеляза проф. Вачков. Постоянни са оплакванията на германските представители, че законът не е прилаган с необходимата строгост, посочи професорът.

Поуките от историята

За Холокоста на обществото трябва периодично да бъде напомняно и да го изучава, да отбелязва, че е имало извършен чудовищен геноцид над население, което е било замислено да бъде унищожено само защото принадлежи към дадена общност, без да има никаква вина, заяви проф. Вачков. Според него Холокостът трябва да бъде изучаван от всяко поколение, за да не бъде повтаряно никога повече нещо подобно.

По думите му това е събитие с постоянна актуалност. Тази история трябва да показва безумието на всичко, което е направено и замислено, и никога повече да не бъде повтаряно, заяви проф. Даниел Вачков.

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Вачков, с група историци излязохте със становище във връзка със събитията, свързани със спасяването на българските евреи. Как държавата и обществото са помогнали за спасяването на българските евреи?

- Това, което сме написали в становището, за нас е било основният акцент, но разбира се, в рамките на едно ограничено от десетина страници становище не може да се отрази цялото богатство на проблема, цялата сложност на проблема и всъщност на всички тези фактори, които ще допринесат за спасяването на евреите – нещо, което малко или повече се явява като уникално в годините на Втората световна война, особено за държава, която е като сателит на Германия и е под някакъв неин контрол. Разбира се, трябва да кажем това, което още самите германски представители в България констатират, че няма някакво враждебно отношение на българското общество към еврейството. Тук (германският посланик) А. Бекерле, в един доста подробен доклад описва, че българите не изпитват традиционно някакво специално враждебно отношение. Това наистина е факт и той се потвърждава още, когато започват обсъжданията на Закона за защита на нацията. Трябва да отбележим, че изключително много обществени структури, организации и професионални обединения се противопоставят на закона и заявяват, че не отговаря на българските традиции и е насочен срещу едно население, което никога нищо лошо не е направило, а напротив. Българските евреи винаги са показвали съпричастност с целите и проблемите, които има българското общество след Освобождението.

Имаме една доста открита подкрепа срещу, от една страна, приемането на мерките, а след това срещу опитите те да бъдат депортирани. Това се гради на едни традиции, създадени в българското общество на едно много добро съжителстване, особено в София, където всъщност живее близо половината от еврейското население в България по това време. Имаме страшно много примери за общи чествания, за отбелязвания на загиналите в балканските войни и Първата световна война. Никога не е имало някакви противопоставяния.

Дори трябва да отбележим, че следвайки една мода от 30-те години в България се появяват десетина фашистки и профашистки организации. Интересното е, че и при тях, като изключим една част от легиона, другите организации изобщо нямат антисемитски идеи в техните програми. Така че, дори тези, които са повлияни от фашистките идеи в българското общество, и те не споделят антисемитизма. В България антисемитизмът, макар и да има свои представители, като комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, който е отявлен антисемит, в огромната си част това е една политика, която не се споделя. 

Как Законът за защита на нацията ограничава правата на евреите и как се отразява на техния живот?  

- Законът следва всички основни принципи, които Германия вече е наложила, както в своята държава, така и във всички периферни територии, които контролира под една или друга степен. Евреите се поставят на второ място, второ качество граждани. Те не могат да заемат определени позиции. Или, ако заемат някакви определени позиции, се казва, че това трябва да е пропорционално на тяхната тежест в обществото, т.е. – ако те са 1% от обществото, то в държавните администрации не може да има повече от този процент. Забранява им се да участват в каквито и да е управителни съвети, забранява им се да участват в различни ръководства. Тоест, те са наложени като една общност, която е лишена от възможността нормално да участва в управлението на държавния и обществен живот. Разбира се, вече гледайки различните антисемитски тези, на тях им се забранява да влизат в бракове с българи и т.н. Това, което е особено унизително, е публичното маркиране на евреите – задължението те да носят жълтите звезди, които да ги обозначават. Това законодателство ги натоварва с унижения, дискриминация, с лишения от много възможности те да участват в нормалния обществен живот, така че това е едно антисемитско законодателство. 

Друг е въпросът, че според множество, включително до есента на 1942 г., донесения на германските представители в България, се казва, че тук не се следва стриктно до колко се спазва Закона за защита на нацията. Според сведенията на Бекерле към есента на 1942 г. около 20% от евреите в България носели жълти звезди. На въпрос на германците защо е така, се отговаряло, че има проблем с фабриките и те не могат да осигурят изработването на тези метални звезди. Така че, има един факт, че особено до 1942 г. няма много голямо ожесточение да се прилагат тези закони. 

Много са интересни ограниченията в банковата сфера, когато Еврейската банка Геула трябва по този закон да се разформирова. Тя обаче веднага се слива с Ючбунарска популярна банка, на практика. В самото списание на популярните банки в България през 1941 г. се казва - банката се сля, но всичко продължава да си работи както си беше. И се допълва, че хем законът е изпълнен, хем никой не е пострадал. Така че има един силен външен натиск през цялото време да се приеме този закон и след това той да се прилага в неговата цялост. Постоянни са оплакванията и възраженията на германските представители, че той не се прилага с необходимата строгост.

Какво показва този акт - въпреки силния външен натиск, българските институции и обществото устояват, въпреки рисковете за страната ни?

- Въпросът е много сложен, защото българските държавни институции имат важни цели – да не се изпращат войски на Източния фронт, България да не участва активно във войната, да се съхрани от ужаса на войната. От друга страна обаче, честно казано, с подкрепата на Германия, България осъществява началното си обединение. Тя се опитва да го съхрани, като по този начин избягва да се конфронтира със своя съюзник. От друга страна, много от българските държавници, като изключим германофилите, сериозно се съмняват в крайната победа на Германия и от тази гледна точка те са наясно, че по някакъв начин трябва да се противопоставят, особено когато става дума за някакви крайни действия. И забележете – Димитър Пешев, един от хората, който активно участва в спасяването на евреите, е част от тези депутати, които приемат Закона за защита на нацията като част от правителственото мнозинство. Той самият казва, че са знаели, че това е нещо, което трябва да се направи като реверанс към Германия. Но същият този човек, когато вече вижда, че нещата отиват към крайност и че тези хора са заплашени да платят с живота си, той се противопоставя. Веднага отива на среща с Петър Габровски, поставя въпроса. Така че има някакви степени и граници на компромис. Голяма част от българските политици, особено парламентаристите, са готови да приемат някакви компромиси, но когато вече става ясно, че говорим за изтребление, тогава те, въпреки сложността, се изправят срещу тези искания на нацистите.   

Факт е, че всички публични изяви, сред които писмото не депутатите, стават след срещата между Димитър Пешев и другите представители от Кюстендил с вътрешния министър Петър Габровски, който след това е разпоредил да се спре каквато и да е подготовка за депортацията на българските евреи. 

Тук имаме едно взаимодействие. Властта наистина, очаквайки да се възползва в този смисъл от тази акция, за да има най-малкото основание пред германските власти да каже, че не може да разреши, защото обществото е против. Между нас казано, тук има и друг проблем – докато в старите предели имаме много сериозно противопоставяне на обществото срещу идеята за изпращането на евреите, за съжаление в Македония и Беломорието местното население не дава никакви сигнали, които дори да са формален повод да се каже, че населението е против и затова ние също не искаме да бъдат изпращани. За съжаление в Македония няма никакво сериозна съпротива срещу депортацията. 

В становището си пишете, че отдалечаването от времето не прави поуките от тези събития по-малко актуални. Какви са тези поуки и взели ли сме ги, според Вас? 

- Убеден съм, че за тази трагедия, която се е случила преди 80 години, обществото трябва периодично да я припомня, да я изучава, да отбелязва, че е имало извършен чудовищен геноцид над население, което е било замислено да бъде унищожено, само защото принадлежи към дадена общност, без да има никаква вина. Това е нещо, което всяко поколение трябва да изучава, за да може никога такова нещо да се повтаря в световната история. От тази гледна точка, това е едно събитие с постоянна актуалност. За съжаление, винаги има някакви фактори, които опитват да създават някакви конспиративни теории, които опитват да провокират някакви враждебни настроения. Затова тази история трябва да показва безумието на всичко, което е направено и замислено, и никога повече такова нещо да не се повтаря. Това е едно от събитията с най-голяма историческа стойност като поука. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.