site.btaАкадемик Марин Големинов коментира в книга нестинарския танц, преди да създаде танцовата драма „Нестинарка“

Академик Марин Големинов коментира в книга нестинарския танц, преди да създаде танцовата драма „Нестинарка“
Академик Марин Големинов коментира в книга нестинарския танц, преди да създаде танцовата драма „Нестинарка“
Снимка: БТА, Румяна Лечева

Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ е домакин на творческа вечер, посветена на 80 години от създаването на танцовата драма „Нестинарка“ днес от 18:00 часа, съобщават от пресцентъра на Старозагорската опера.

С почит към българския композитор на нея среща си дават различни поколения на уважавани балетни примабалерини, участвали в различни постановки на известната българска творба. В Стара Загора ще се съберат заедно с внучката му Лили Големинова, Калина Богоева, Вера Кирова, Снежана Дескова, Силвия Томова, Ангелина Гаврилова и Анелия Димитрова.   

Д-р Ема Жунич, ръководител на Архива на Старозагорската опера и автор на изследване за историята на „Нестинарка“,  посочва в него, че академик Марин Големинов коментира в книга нестинарския танц, преди да създаде танцовата драма „Нестинарка“.

"Доста време преди да започна да работя върху танцовата драма "Нестинарка", се рових в нашата художествена литература, за да намеря сюжет за опера. На оперен сюжет не попаднах. Но търсенията ми не останаха напразни. Когато прочетох разказа на Константин Петканов "Нестинарка", нещо стихийно и неудържимо бликна в мен. Тогава започнах да скицирам сцените, идеята придобиваше яснота и внушителност, а драматичната наситеност – онова напрежение, което така властно и неудържимо ще се разрази в буйните ритми и трагични акценти на нестинарското хоро.“ Тези спомени на Марин Големинов ни припомнят  началото на историята за наричаното от музикалната критика  “най-българско” музикално произведение – танцовата драма "Нестинарка", обясни  пред БТА д-р Ема Жунич.

Книгата „ Към извора на Българското звукотворчество“ излиза през 1937 г. в София. „Основният градивен елемент на българското звукотворчество – ритъмът, е утвърден; неговото развитие занапред ще върви под този закон. Ритъмът е звеното между далечното историческото и съвременното в нашето звукотворчество“, посочва проф. Марин Големинов. В книгата си цитира „Студиите върху българските обреди и легенди“ на проф. Михаил Арнаудов, в които се описват нестинарството и нестинарския танц, както и изобщо цялата нестинарска обредност и водещата роля на „светия тъпан“, посочи пред БТА д-р Ема Жунич.

След Девети септември много музикални издания са иззети и изхвърлени. Сред тях са „ История на музиката“ на Стоян Брашованов, „Книга за операта“ на Иван Камбуров“, предполагам че е унищожена и книгата на проф. Марин Големинов, каза за БТА ръководителят на Архива на Старозагорската опера. Според нея голяма част от изследователите, които я цитират като теоретичен труд на композитора, едва ли са я разгръщали.     

Представена за първи път на 4 януари 1942 г., танцовата драма “Нестинарка“ според отзивите в пресата се превръща в триумф на българската култура и предизвиква възторг у публиката. Художници на декорите и костюмите на тази и няколкото следващи постановки са Никола и Нева Тузсузови, а хореографията на Мария Димова и до днес се смята за едно от съществените постижения на националната ни танцова форма.

„Като крило на огнена птица трепти хорото, а пламъците растат с грохота на тъпаните. Кой кого зове? Музиката огъня, или огънят музиката. И в съня ви, когато се връщат несмущавани всички копнежи, ще чувате тежките ритми на нестинарското хоро, ще съскат високите пламъци“, четем в един от първите отзиви за премиерата. Негов автор е Петър Увалиев. Публикацията дължим на дългогодишния драматург на Старозагорската опера Румяна Апостолова, която през 1993 г. издаде книгата си „Марин Големинов“. Тя си отиде от този свят през 2001 г., едва на 54 години, но остави много публикации и книги, посветени на композитора.

„Нестинарка” е самобитно произведение с интересна история, каза пред БТА д-р Ема Жунич. 

„Счита се, че композиторът Марин Големинов (28.09.1908 – 19.02.2000) го е създал през специализацията си в Германия в периода 1938 – 1940 г. Самият той, в началото на 70-те години на ХХ век, вече много прочут, уважаван, непрекъснато канен и интервюиран, споменава това. И много автори го тиражират, вкл. Любомир Сагаев в „Книга за балета”. 

От премиерата на творбата през м. януари 1942 г. на сцената на Софийската опера до ден днешен изписаното и изговореното за „Нестинарка” вероятно би изпълнило страниците на доста внушителен с обема си том. Още перипетиите около тази премиера и упоритата убеденост на автора – кой да е диригентът, кой хореографът, как точно да се случат нещата – навеждат на мисълта, че Големинов е бил съвършено наясно относно качествата и стойността на творбата си“, каза пред БТА д-р Ема Жунич. 

Премиерата, отзивите, скоро изиграните трийсетина спектакъла потвърждават и затвърждават мнението на композитора за творбата му. Както и на хореографа Мария Димова (1901 – 1944). „И на публиката в България, но и на онази във Франкфурт, където софийската трупа гастролира през 1942 г. Заговаря се за раждането на български национален стил в хореографията… “, уточни още д-р Ема Жунич.

Тя добави нови щрихи от историята на творбата.

Деветосептемврият преврат води след себе си до промени във всички области на живота. Какви са били политическите условия, на какъв диктат са били подложени творци и артисти ясно говори дори само фактът, че „Нестинарка” е свалена от афиша след спектакъл, състоял се през май 1949 г., на който присъства съветският хореограф Николай Холфин. Изпратен в България да предаде своя педагогически опит от руската балетна школа, да подпомогне напредъка на нашите балетни артисти, той окачествява „Нестинарка” като „формалистично произведение”; според него „по творчески принцип (тя) е отрицателна проява, по съдържание – упадъчно изкуство…, лишено от радост”. Намират се и подгласници, които твърдят, че „Нестинарка” на практика е „ни повече, ни по-малко мистичен спектакъл, в който всеки жест е окултен символ, религиозен екстаз”. А новите управници са атеисти и не проповядват, а налагат  атеизма! Съответно, трябва да изтекат доста години, да се отчетат допуснати грешки в развитието, да се поуталожат страстите, за да бъде разгърната отново партитурата на творбата. 

Нина Кираджиева, първата изпълнителка на Демна, трябва да постави наново „Нестинарка”, но в крак с времето и идеологията, т.е. да подсили реалистичната линия в балета, да сведе до минимум мистицизма, като подчертае чисто битовите причини за конфликта. После следващи хореографи чистят пък битовизма. До прочита на Маргарита Арнаудова. Привлечена от „оригиналната тема и изразителната музика“ по собствените си думи тя открива, че пластиката на босоногия танц особено органично се свързва с елементите на българския фолклорен танц. И, без да е гледала постановките на Мария Димова, Маргарита Арнаудова се оказва нейна последователка“, посочва в проучването си д-р Ема Жунич.

През 1968 година "Нестинарка" става причина за творческа среща, определена като „лъвска“  от историографа на българската опера проф. Розалия Бикс, между композитора Марин Големинов и художника Цанко Лавренов. С премиера на 17 ноември 1968 г., под диригентската палка на самия композитор, тя по символичен начин отбелязва 40-годишнината от първото балетно представление в България ("Копелия“от Лео Делиб). Цанко Лавренов изработва проекти за декори на постановката, голяма част от които грижливо се съхраняват в архива на едноименната фондация. Наскоро те бяха представени в изложба, посветена на композитора, припомни пред БТА д-р Ема Жунич.

Една от ярко индивидуалните и съществени черти на музикалния език на Големинов е късата, лаконична и много ярка фраза, находчиво намерена като сполучлив щрих в цялостния музикален образ – това е приносът му в българската музикална история, пишат изследователите му, посочи пред БТА д-р Ема Жунич.

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:55 на 05.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация