site.btaДоньо Донев се чувстваше в Сатирата като у дома си, казва дъщерята на големия български художник

Доньо Донев се чувстваше в Сатирата като у дома си, казва дъщерята на големия български художник
Доньо Донев се чувстваше в Сатирата като у дома си, казва дъщерята на големия български художник
На снимката (от ляво надясно) - Албена Михова, Марта Вачкова и Живка Донева на изложбата "Доньо Донев ни събира с усмивка". Снимка - Сатиричен театър / Антон Даскалов

Доньо Донев се чувстваше в Сатирата като у дома си, казва пред БТА Живка Донева, дъщеря на големия български художник. Театърът е домакин на изложбата "Доньо Донев ни събира с усмивка", която представя 37 шаржа на именити наши творчески личности. Сред тях са Апостол Карамитев, Борис Димовски, Васил Попов, Велко Кънев, Виктор Самуилов, Георги Георгиев-Гец, Георги Мишев, Георги Русев, Григор Вачков, Джоко Росич, Иван Андонов, Иван Радоев, Йордан Радичков, Кирил Варийски, Константин Коцев, Крикор Азарян, Любомир Пеевски, Павел Попандов...

Решихме да се съберат шаржове на хора, които са свързани с театъра, но и не само с театъра, и да бъде в тяхна чест, допълва Живка Донева. По думите й баща й често е идвал в Сатирата - на кафе, да рисува или да си говори с хората, ето защо това е "най-точното място за тази изложба".

Пред БТА тя говори още за това как се е родила идеята за експозицията, за подбора на рисунките в нея, споделя спомени за баща си и разказва над какво се е надсмивал у самия себе си.

Г-жо Донева, как се роди идеята за тази изложба?

- Това, което прави Калин Сърменов в този театър, е да се сеща за паметта на хората и за наистина големи личности, които почти се забравени. Идеята се роди от него и от мен, понеже той е познавал и баща ми. Решихме да се съберат шаржове на хора, които са свързани с театъра, но и не само с театъра, и да бъде в тяхна чест.
 
Как подбрахте рисунките?

- Повечето са на актьори, работили в Сатиричния театър. Има режисьори, художници, свързани с театъра. Подбрали сме повечето да са хора на изкуството.

Какво е за Вас тази изложба като дъщеря на Доньо Донев?

- Много е. В момента се вълнувам страшно много, защото от 15 години, за първи път успявам да направя изложба на баща ми. Досега тези рисунки се съхраняваха вкъщи и се пазеха. И по ред причини - технически и други, не можах да осъществя тази изложба... Затова сега вълнението е огромно, това са 15 години... А в деня на откриването, 28 ноември, се навършват точно 15 години от смъртта на баща ми. Затова го приемам лично. Знам, че и той се радва някъде отгоре, че изложбата е тук, в този театър, неговия любим театър, сред любимите му хора приятели.
 
Той имаше ли много приятели в Сатирата?

- Да, аз самата съм израснала в този театър. Не изпускахме премиера. Половината от шаржовете са на негови приятели в театъра. Той се чувстваше тук като у дома си. Идваше да си пие кафето, да си рисува, да си говори с тях. Затова Сатирата е най-точното място за тази изложба.

Каква ще е съдбата на тези рисунки след изложбата?

- Съхранявам ги и архивирам. Тези рисунки са част от изложбата, която Доньо Донев направи през 2005 година. Беше голяма изложба, на "Шипка 6", с общо 86 шаржа. Това беше последната му изложба преди да почине.
 
Какво хората не знаят за Доньо Донев?

- Труден въпрос... По-важното е да го запомнят с усмивката му и с чувството за хумор.

И Вие самата ли с това ще го запомните като Ваш баща?

- Да, аз винаги свързвам баща ми с това нещо - с хумора и усмивката. Това е баща ми.
 
Бихте ли споделила последния си весел спомен с него?

- Спомените са много и са все смешни. Само последните спомени не бяха толкова весели. Последният весел спомен беше как мереше, за да прави едно шкафче вкъщи. Все мереше, мереше, така и не го направи. Умираше си да мери (Смее се - бел. а.). Мереше и с ръце, и с линии...
 
Има ли карикатури, които са вдъхновени от собствения му живот и той самият да е прототип на някой от образите?

- Да, има такива, в които рисува сам себе си. Иначе почти всички карикатури са се раждали от действителни случки, в които самият той е бил участник или се е сблъсквал по някакъв начин.

Над какво се надсмиваше у самия себе си?

- Над всичко. Имаше самоирония, което за мен е огромно богатство, винаги си правеше кодош със себе си, и разбира се, с мен най-много. Хуморът беше това, което го държеше до последно. И в болницата така го запомниха лекарите - винаги с някой виц, с някоя усмивка, с някоя глупост, разсмиваше всички там.

Вечни ли са шаржовете на Доньо Донев?
 
- Би трябвало. Миналата година бях на една изложба на Александър Добринов, в градската галерия, на втория етаж. Стана ми мъчно, след като хората от галерията ми казаха, че млади хора не идват. Затова се радвам, че сега благодарение на Калин Сърменов, ще дойдат млади хора и ще запомнят тези лица и тези хора, защото половината вече ги няма. Поне това можем да направим - да запазим за младите паметта на тези хора. 

/ДД

/ТС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:31 на 30.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация