site.btaПолската певица Бланка пред БТА: Харесвам културата на младите в България

Харесва ми културата на младите в България, казва пред БТА 23-годишната изпълнителка Бланка. За нея пишат, че дължи екзотичния си външен вид и излъчване на своя смесен българско-полски произход. Музикалната й кариера започва малко преди да навърши 14 години. Скоро след това заминава с майка си за САЩ, където остава четири години, усъвършенствайки своите музикални, езикови и танцови умения. Там започва да пее на живо в клубове, в Лос Анджелис и в Ню Йорк.

Казва, че, със сигурност, би се върнала отново в Щатите. „Ще видим как ще се развият нещата. За момента съм тук, в Европа, и промотирам своята музика. А и излиза, че все повече и повече хора харесват моята музика, което ме прави много щастлива. Имам големи цели, имам мечти. Искам този мой успех да мине и от другата страна на океана“, допълва тя. 

През 2021 г., съвместно с музикални продуценти, чиито продукции са се изкачили до върха на полските музикални класации, Бланка започва нов проект. В новия си сингъл Solo пее за любов, която се оказва фалшива.

Бланка пред БТА, в разговор с Даниел Димитров, разказва за българския си произход и за семейството, за музиката и темите, които я вълнуват, за Америка, за живота в Полша и плановете й, свързани с България.   

Правим това интервю в 9:00 ч. Не е ли твърде ранен този час за един артист?

- Не, разбира се. Аз дори се будя по-рано и с готовност да работя.

Това ли е най-силната част от деня за Вас и как минава тя?

- Да, мисля, че това е най-силната част от деня. Събуждам се, ставам от сън и след това всеки ден е различен. Понякога, веднага щом се събудя, отивам в студиото, където записваме. Има дни, в които се събуждам, правя си упражненията и след това репетирам с моя танцов екип. Но, да, мисля, че най-добре е да се става рано. 

Навсякъде по медиите пише за Вас, че сте екзотична и това е факт. Тази екзотика помага ли за успеха на един изпълнител?

- На мен ми е много приятно и съм щастлива, че и Вие мислите така. Много зависи обаче за коя страна става въпрос. Ако говорим за Полша – да, малко по-различно изглеждам от стандартните полски момичета. И това е естествено – все пак съм наполовина българка. 

А екзотично ли е да имаш български произход?

- Със сигурност, да. В Полша това не е често срещано. Изглеждам малко по-различно от болшинството.

Баща ми е българин, майка ми е полякиня. Половината от семейството ми и роднините, на практика, са в България. Брат ми живее тук, както и чичовци, вуйни, лели, братовчеди. Почти година самата аз живях в България, в София. Познавам нещата тук, познавам и София.

Семейството Ви подкрепя ли Ви като артист?

- Да, напълно. Моята майка е най-горещият ми поддръжник. Винаги го е правела, дори, когато реших, че ще се занимавам с музика, и когато отидох в САЩ, за да правя кариера. Тя моментално се съгласи и искаше да ми помогне. Много я обичам и съм й страшно благодарна, защото наистина ми е страхотна опора. 

Имате ли артисти във фамилията Ви?

- Не, нямаме артисти във фамилията ми. Артистичните изяви на майка ми се изчерпват с пеене под душа. Майка ми е била модел. Живяла е в Япония и в Америка. Сега е нещо като пенсионер.

Баща ми се занимава със строителни проекти тук, в България. Моят брат му помага. 

Бихте ли изпяла песен на български език?

- Да, разбира се. Първо трябва да науча малко повече български език. Другият вариант е да направя съвместен проект с български артист. Или той може да пее на български, а аз – на английски.

Да разбирам ли, че познавате българската музика? 

- Да, когато бях тук за почти година, преди 4-5 години, много излизах. Познавам българската музиката, знам какво е чалга, знам кой е Криско, Сто кила, Тита. Това беше ситуацията преди няколко години, сега не зная. Сега не знам какво се случва, но с готовност бих научила. 

Пеете за фалшивата любов в най-новата си песен. От живота ли идва темата?

- Да, от живота. Когато пиша музика, почти винаги темите идват от моя живот, от моите преживявания. Разбира се, това е свързано с една моя връзка, която вече е в миналото. И темата е, че понякога е по-добре да си сам, отколкото да си с някого във връзка, която не е добра за теб.

За какво друго пеете в песните си?

- Изпях първата си песен, когато бях на 13 години. Тя се казваше Strong Enough („Достатъчно силна“ – бел. а.). В нея става дума за това как човек трябва да е силен, независим, самостоятелен, да преследва мечтите си. Мисля, че в песните си един артист може да интерпретира различни теми, а всеки човек по своему би се свързвал с тази тема на песента.

Изпълнявате ли тази песен все още?

- Да, пея я. Дори преди няколко дни давах интервю за едно полско радио и ме помолиха да изпея част от нея. 

На 13 години са Ви вълнували доста сериозни теми. Има ли опасност в някакъв момент тези теми да се изчерпат?

- Животът е изпълнен толкова много със събития, че няма как човек да бъде изчерпан. Аз ще пея винаги и винаги ще имам връзки, от които да черпя. Понякога е забавно да пееш за нещо по-леко, не е задължително винаги да сме много сериозни и задълбочени.

Мислила ли сте да пеете под друго име?

- Мислила съм, да. Но това си е моето име и ми е много приятно и комфортно с него. Чувствам се добре да пея със собственото си име. А и в Полша не е толкова срещано. Някой път дори хората ме питат дали това не е сценичното ми име. 

Занимавате се с музика, танц, моделство, диджейство. Имате ли интерес към киното?

- Това е страхотен въпрос. Когато бях малка, ходех на уроци по актьорско майсторство. Може би, за година-две. Харесва ми киното, но основно съм се насочила към музиката. Кой знае – може би в бъдеще ще се върна към киното.

А в Америка бихте ли се върнала?

- Със сигурност, да. Ще видим как ще се развият нещата. За момента съм тук, в Европа, и промотирам своята музика. А и излиза, че все повече и повече хора харесват музиката ми, което ме прави много щастлива. Имам големи цели, имам мечти. Искам този мой успех да мине и от другата страна на океана. 

Какво бихте казали за Полша на човек, който никога не е бил там?

- Мога да кажа, че в Полша има специфични неща. Много красива страна, смесица от старинни сгради, история и едновременно с това е и модерно. Варшава, например, в някои аспекти изглежда като един малък Манхатън. Красива смесица от двете неща. Храната е уникална, това е любимата ми кухня, както и българската. 

А какво казвате на поляците за България? Интересуват ли се от българския Ви произход?

- Да, интересуват се. Винаги им казвам истината. И тя е, че в България е хубаво. Има много красива природа. Харесвам и това, че човек може да отиде и на морето, а след това – да отиде на Банско да кара ски. Един страхотен микс от много неща. 

Харесва ми културата на младите в България, защото те обичат да излизат навън, събират се. В Полша това някак си не е толкова силно.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича да пее. Изненада, нали? (Смее се – бел. а.). Мога да кажа и нещо, което не е толкова очевидно и то е, че съм човек, който обича да си хапва.