site.btaКомиксът „На конци. 1968. Една действителна история“ ще бъде издаден и в Чешката република

Комиксът „На конци. 1968. Една действителна история“ ще бъде издаден и в Чешката република
Комиксът „На конци. 1968. Една действителна история“ ще бъде издаден и в Чешката република
Веселин Праматаров; снимка: БТА, Валентина Добринчева

Комиксът „На конци. 1968. Една действителна история“ е преведен на чешки и предстои да излезе в Чешката република, съобщи пред БТА авторът Веселин Праматаров на представянето във Варна. Графичната новела разказва за тримата български студенти по история Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев, протестирали срещу инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 година. Издаването ѝ е инициирано от Чешкия център, съвместно с посолствата на Чехия и Словакия у нас, уточни авторът.

От тримата герои жив е само Димитров, който е участвал активно в написването на комикса, споделяйки много лични истории, разказа пред БТА Праматаров. Студентите са били изключени от Софийския университет и осъдени, като само Генов се признава за виновен и остава зад решетките 11 години. Другите двама имат по-леки присъди и лежат в политическия затвор в Стара Загора година и половина. След освобождаването си Генов продължава да изявява позицията си срещу тоталитарния режим и в крайна сметка е изпратен в САЩ. Връща се след 1989 г., но не харесва това, което намира в родината, и пак заминава за Щатите. Починал е там, сподели Праматаров. Димитров е доктор на науките, занимава се с история и етнология и в момента подготвя своя научна книга за етносите по цял свят. 

Разговаряме с художника Веселин Праматаров, който е автор на графичния дизайн на стотици издания в областта на хуманитаристиката, учебната и художествената литература. 

Знаехте ли за историята на тримата младежи, когато се захванахте да я разкажете в графична новела? 

- Тяхната история беше едно предизвикателство, защото излиза от представата за комикс у нас. В западните страни обаче съществува практика на политически комикс и сатира, има цели течения, посветени на това. Аз не знаех нищо предварително за тези 20-годишни студенти първи за втори курс, които реагират през август 1968 г. на нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Пет държави се обединяват за тази инвазия, като румънците не са включени заради техните търкания с Москва. Решението е взето на среща във Варшава, а това, което повечето българи не знаят, е, че предложението за влизането в Чехословакия излиза от устата на Тодор Живков, за наш срам. 

Тримата студенти решават, че нещо трябва да се направи и според възможностите и силите си написват позив с текст „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“. Правят с шаблон двеста позива и ги разпространяват в района на университета в София, а двайсетина стигат и до Пловдив. Интересна подробност е, че само десет са предадени на полицията от „будни“ граждани. Тримата обаче решават, че това не е достатъчно и трябва да разширят дейността си като поканят още съмишленици за каузата, свои колеги, но първия, когото агитират, се оказва агент Стриков от Държавна сигурност. Той е имал задача да ги подтикне към въоръжени действия, за да може разправата с тях да бъде по-жестока. Тримата отказват категорично подобни действия. Александър Димитров ми каза, че не са били радикални елементи, а просто хора, възмутени от действието срещу чехите. Не са искали да свалят властта, не са имали такава идея. 

Написват втори позив, срещу който властта не може да има възражения, защото използват за повод една демонстрация срещу нахлуването в Чехословакия, състояла се в Москва, организирана от девет руски комунисти. Нашите студенти призовават в позива да направим като тях и слагат цитата от Юлиус Фучик „Хора, бдете!“ Не се стига обаче до разпространението на този позив, защото ги арестуват при срещата, на която е трябвало да го печатат. Веднага са изключени от университета и осъдени. Разправата с руснаците е още по-брутална обаче, те са затворени в лудници. 

Съдържанието на двата позива включено ли е в комикса? 

- Има ги и двата, да, даже първият е в документална картинка. Показана е и схемата на Държавна сигурност как се следят тримата студенти. Техният случай е бил заведен под кодовото име „Марионетките“, като е използвано тяхното обръщение към Тодор Живков в първия позив. Затова и книгата ми е кръстена на „На конци…“ Има и игра на думи с популярната песен от онова време „Кукла на конци“, изпълнявана от Маргарита Радинска, за която чак сега разбрах, че визира Тодор Живков. 

Казвате, че политическият комикс е популярен на Запад, но как Вие взехте това решение за оформяне на книгата? 

- Това е инициатива на Чешкия център и посолствата на Чехия и Словакия у нас. Като спонсори те са се обърнали към Съюза на българските художници, откъдето ми предложиха първоначално да нарисувам историята, а после се оказа, че трябва и да я напиша. У нас почти не се говори за този протест. Разбрах, че преподавател от Софийския университет пише книга за случая и съм ползвал негови статии, публикувани в интернет, както и сайта на Найо Тицин „Софийско лято. Пражка пролет 1968“, материали от книгата „1968. Смазването на Пражката пролет“ на Ангел Филчев, издадена и в Чехия. Нашият комикс също е преведен на чешки, търсим издател в момента и мисля, че догодина ще излезе и там. 

През 2018 г. Александър Димитров и посмъртно Едуард Генов и Валентин Радев получават от Чехия и Словакия признание - Награда за последователна защита на принципите на демокрацията, свободата и човешките права. Нашата държава все още ли не е изразила позиция за техния акт?

- Не и така е досега. Самият Александър Димитров обаче няма реваншистки настроения и не таи злоба. Той даже разказва за затвора, как се е запознал с интересни хора, научил е турски език, а след това, докато е бил изселен в Свищовско, е срещнал съпругата си. После той се завръща в София и живее в апартамента, който е описан в комикса, но е бил следен през цялото време от службите. Има документален филм със заглавие „Агресията“ на режисьорката Анна Петрова, който разказва за тримата български студенти, протестирали през 1968 г. В него има интервюта с техни роднини. 

При премиерите на комикса, случва ли се някой от присъстващите зрители да прави сравнение между настоящата инвазия на Русия в Украйна и нахлуването в Чехословакия през 1968 г.? 

- Да, ние правим постоянно срещи с ученици, имахме срещи и с учителите по история. Гостували сме в няколко града и навсякъде тази тема се засяга, както стана и във Варна. Хората казаха, че без да искам, съм напипал това. Комиксът бе започнат 2020 г., когато не предполагахме дори, че могат да се случат такива неща, а паралелите сега са очевидни. Тогава български войски са изпратени на специална операция и са мислили, че освобождават чехите, които ще ги посрещнат с цветя, а са били замеряни с тухли. Историята на събитията през 1968 г. е прелюбопитна. Александър Димитров разказва за това. Този процес, който чехите наричат „Възраждане“, започва по-рано при тях. Москва решава да вземе нещата в свои ръце и „слага“ Александър Дубчек за глава на партията. Леонид Брежнев го нарича „наше момче“, а той изведнъж предприема съвсем друга линия - към комунизъм с човешко лице. Тръгва към промяна на устава на партията, която звучи много съвременно и сега, в комикса, съм цитирал пет от точките, които са приели. Заедно с президента Лудвик Свобода двамата оглавяват Пражката пролет със слогана „Искаме светлина!“

Всичко е много актуално и в наши дни, а как се отнасят към разказа в книгата младите хора, с които се срещате? 

- Те повечето не знаят нищо за това, но където им е разказано, срещите ни са много интересни, защото задават въпроси, особено когато Александър Димитров присъства, както стана в софийски и пловдивски училища. Докато работех по комикса, правих сондажи и разбрах, че на младите не им е ясно защо някои улици носят имена като „Руски“, „Ленин“, „Толбухин“. За тях е малко трудно да си представят как за една хартийка могат да ти съсипят живота. 

 

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:37 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация