site.btaДжералдин Чаплин за радостта да носи пафти и страха от фашизма в живота ни

Джералдин Чаплин за радостта да носи пафти и страха от фашизма в живота ни
Джералдин Чаплин за радостта да носи пафти и страха от фашизма в живота ни
Снимка: БКИ Лондон

Известната актриса Джералдин Чаплин, дъщеря на легендарния Чарли Чаплин, бе гост на четвъртия кинофестивал, организиран от Българския културен институт в Лондон. След края на британската премиера на филма с нейно участие „Босият император“ (копродукция на Белгия, Нидерландия, Хърватия и България), актрисата говори в ексклузивно интервю за БТА за удоволствието да работи с режисьорката Джесика Удуърт и с продуцентите от българска страна Мира Сталева и Стефан Китанов, за радостта да носи пафти, които получила като подарък и за страха да живее в свят, в който фашизмът съществува, а не е само художествена измислица.

Преди началото на интервюто тя забелязва лепенката на дясната ми ръка, което ни отвежда към разговор за баща ѝ. Той е бил ambidextrous, т.е. е умеел да си служи и с двете ръце – например, като се е уморявал да пише с едната, е прехвърлял химикалката в другата. Не виждам как този анекдот може да се влее естествено в останалото интервю, тъй като никъде другаде не сме говорили за Чарли Чаплин, но все пак реших, че ще ви е любопитно да го чуете.

Следва пълният текст на интервюто:

Благодаря за отделеното време. В момента сте в Лондон по покана на Български културен институт и лично от директорката му г-жа Светла Дионисиева. Добре ли Ви посрещнаха?

- О, да. Посрещнаха ме с роза на летището и тази роза все още ухае. После ми подариха това (изправя се – бел.ред.). Погледнете този колан (показва традиционни български пафти).

Наричат се „пафти“ на български език.

- Просто ще го нося, няма да се опитвам да го произнеса. Ще го показвам.

Стои Ви добре. В неделя вечерта участвахте в британската премиера на филма „Босият император“. Как мина премиерата?

- Много добре. Това е смешен филм и хората го усетиха, смееха се точно на забавните моменти. Беше наистина много хубаво. Имаше много българи. Много белгийци и много българи.

Имате предвид героите или публиката?

- Не, не, в публиката.

Разкажете ни за Вашата героиня, каква е тя?

- Всъщност аз влизам в два образа. Единият е на много странна жена, която живее с животни и не харесва много хората. Другата героиня е Илзе фон Щрохайм, създателката на тази Нова Европа, която всъщност е едно доста опасно място. Това е фашистка идея. И ние живеем във фашистки времена.

Този филм е твърде близък до нашата реалност.

- Да. Но режисьорката Джесика Уудуърт е визионер. Снимахме на остров в Хърватия и там всичко това се случваше. Опасното място „Нова Европа“ се случва.

Имате ли идея как можем да променим това?

- С бомба? (смее се) Или с няколко бомби? Или…не знам.

Да поговорим за тревогите. С Вашата кариера и опит изпитвате ли все още сценична треска или притеснение преди прожекцията на филм с Ваше участие или пък преди заснемане на сцена?

- Да. С изключение на случаите, в които филмът е готов и обикновено вече съм го гледала. Имам силна сценична треска, тревоги, страхове, докато работя, защото искам всичко да стане както трябва. Но когато филмът е готов, той вече е факт, съществува. И се надявам публиката да го разбере и да реагира. Което се и случи миналата вечер.

По филма сте работили с български актьори.

- О, да! Всъщност тази сутрин се събудих и си помислих: „Та аз съм работила с български режисьор!" Беше през 60-те години. Помня, че се казваше Пиер Рув (Петър Увалиев – бел.ред.), но истинското му име беше друго. Беше българско. Помня, че ми разказваше за детството си в България и как е трябвало да учи руски език, защото всички учебници са били на руски език. Мисля, че беше добър режисьор.

Играете в неговия филм „Непознат вкъщи“. Помните ли как работихте с него?

- Беше чудесен.

Имаше ли езикова бариера?

- Не, защото той говореше всички световни езици. Казваше: „Щом овладееш два…“. Мисля, че по онова време имаше връзка с актрисата Клер Блум, която играеше във филма на баща ми „Светлините на рампата“. Работехме много, много добре. Във филма участваха Боби Дарин, който беше певец, и Джеймс Мейсън, с когото бяхме приятели. Беше хубаво. Помня, че Джеймс Мейсън ни заведе в Албърт хол на концерт на „Ролинг стоунс“.

Възползвахте ли се от специално отношение като кинозвезда? Получихте ли достъп зад кулисите?

- Не, той просто купи билети и ни заведе. Но Пиер Рув…, истинското му име бе Петър Увалиев. И тази сутрин си спомних – работила съм с българин! И другите ми контакти с българи, освен тук, са с актьора Валери Йорданов. Обичам филма му „Кецове“! Филмът участва в един фестивал и така исках да дадем наградата на него, но не бях председател на журито. Наградата беше присъдена на друг филм, не помня на кой, но си спомням „Кецове“ много добре. Чудесен филм!

Валери Йорданов е създал една от ролите с идеята за Вас. Искал е Вие да играете в „Кецове“. Знаете ли това?

- Не! Може би бих могла да бъда Ина, беше толкова хубава. Тя е творец. Ще ми се да бях изпълнила тази роля.

Валери вероятно трябва да Ви има предвид за бъдещите си проекти.

- С удоволствие бих работила с него. Беше голямо удоволствие да работя и с  Джесика Удуърт (сценаристката и режисьорката на „Босият император“), тя е невероятна! Най-добрата!

Двама от продуцентите на филма са българи – Мира Сталева и Стефан Китанов. Разкажете ни за тях.

- Те са с мен, така че ще кажа, че са фантастични. Помогнаха толкова много. Те са и статисти във филма.

Планирате ли посещение в България за бъдещи прожекции на Ваши филми?

- Ще бъда в София през март, 2023 г., за София филм фест. Това вече е потвърдено.

Очакваме с нетърпение да Ви видим.

- Благодаря!

/ХТ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:01 на 28.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация