site.btaПочетният знак на Института за литература при БАН се връчва на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова

Почетният знак на Института за литература при БАН се връчва на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова
Почетният знак на Института за литература при БАН се връчва на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова
Пресфото-БТА, Снимки: Христо Касабов

Почетният знак на Института за литература при Българската академия на науките (ИЛ-БАН) се връчва днес на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова, каза за БТА директорът на ИЛ-БАН доц. д-р Пенка Ватова.

Тя уточни, че на днешния ден традиционно Институтът за литература при БАН отваря вратите си за научната колегия, за културната общественост и за гражданите, за да покаже своята научна продукция и работата си по научните проекти и изследвания.

Днес отдаваме и почитта ни към проф. Милтенова и към проф. Дамянова, които имат много заслуги за престижа на Института за литература - и национален и международен, но също имат принос за българската наука и за хуманитаристиката. Те се удостояват с Почетния знак на Института за литература - по решение на Научния съвет на института, обясни за БТА доц. Пенка Ватова.

Тя подчерта, че проф. Анисава Милтенова е много известен български медиевист не само у нас, тя е позната като специалист и в международните среди на изследователите на средновековната литература - българска и в славянски контекст. 

Проф. Румяна Дамянова е изследовател на литературата на българското Възраждане, но тя изследва не само литературата, а и културните явления, които са неотделими от литературата на тази епоха. Проф. Дамянова има особен принос в издигането на авторитета на института и в защитата на неговите интереси. Беше и дълги години член на Общото събрание на БАН. 

"Тези заслуги на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова ни провокираха да вземем решение и да ги удостоим с Почетния знак на Института за литература при БАН. Почетният знак е едно сребърно бижу, със знака на института, и то е придружено с грамота. Отличието им се връчва за заслуги към института. Целият професионален живот на проф. Милтенова и на проф. Дамянова е в Института за литература при БАН и приносите им наистина са безспорни", заяви доц. Ватова.

Тя подчерта, че тази година Денят на отворените врати е особено важен за Института за литература, тъй като са имали двегодишно прекъсване на инициативата заради пандемичните ограничения. Затова решението ни беше взето на директорски съвет, за да покажем нашите книжни издания, а акцентите са няколко. На първо място това са авторските монографични изследвания на утвърдени и на млади утвърждаващи се вече наши автори и сътрудници в института. Някои от тях са хабилитирани специалисти, а младите ни учени поемат по своята научна кариера, но имат вече издадени първи книги. Нашата идея е да покажем техните издания пред посетителите днес, поясни доц. Ватова.

Сред учените, които "пораснаха" в Института за литература и бяха наши редовни докторанти преди години, е Александър Фьодоров - специалист по теория на литературата, който се занимава със семиотична проблематика. Той неотдавна беше спечелил стипендия "Фулбрайт" и работи в САЩ за около шест месеца. Миналата година той преведе и издаде сериозни научни съчинения на един американски семиотик. Сред младите учени е и Елена Борисова, която е специалист по съвременна българска литература. Тя се занимава с проблемите на фантастичното в съвременната проза. Има вече издадена първа книга и един завършен, ръководен от нея, научен проект, финансиран от Фонда за научни изследвания.

Андриана Спасова също е много талантлив и перспективен млад учен, като тя през тази година беше носител на наградата "Питагор" за млади учени. Сега неин проект спечели финансиране от Фонда за научни изследвания. Тя също има първа книга, която показваме днес, каза доц. Ватова.

Сред младите учени имаме и двама, които отскоро са в състава на Института за литература при БАН и са защитили дисертация. Те спечелиха конкурси за главни асистенти и това са Виолета Вичева, която се занимава със съвременна немска литература, и Борислава Иванова, която е специалист по балканско сравнително литературознание. Те също имат своите първи изследвания и се представят днес.

Могат да се видят също периодичните, енциклопедичните и справочните издания на ИЛ-БАН, като акцентът е върху книга за списанието "Златорог". Това е една колективна монография, която излезе миналата година и е писана дълги години от многочислен авторски колектив, каза доц. Ватова. Тя уточни, че това е съчинение, което разглежда не само епохалното за времето между двете световни войни литературно списание, но и цялата епоха - целият контекст в културен и литературен аспект, в което то съществува и си взаимодейства в това време.

"Друг акцент е литературното анкетиране. Това е един метод в литературната наука, който черпи документални свидетелства от живи автори. През 70-те и 80-те години беше издадена една поредица от около 40 анкети, която прекъсна и миналата година, по идея на Боряна Владимирова, беше възобновена и бяха издадени първите анкети. Заедно с това представяме и една изключително интересна анкета на нашия доскорошен колега Вихрен Чернокожев с Радой Ралин. Тя е изключително интересна, с разговорите, които двамата осъществяват приживе и с документалните свидетелства за не  само една епоха, защото Радой Ралин е човек, който поне в три епохи е живял и е имал своите съвременници", обясни доц. Пенка Ватова. 

Тя акцентира и върху анкетите от възобновената поредица на Боряна Владимирова с поетите Ани Илков и Едвин Сугарев, като предстои да излезе и анкетата с Владимир Левчев. Това е една амбиция да се представи поколението на 80-те години в поредицата "Литературни анкети", подчерта директорът на Института за литература при БАН.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:00 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация